Решение № 324 от 06.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пазарджик, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М.С. като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220200509 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Б. Д. Ш., с ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „Г. З.“ № 14, против Наказателно постановление № 24-1818-000159 от ... г. издадено от Началник Сектор в РУ- Пазарджик при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.3 т.5 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 30 лева и за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева.

В жалбата бланкетно се твърди, че НП е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, заради което се иска неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява само в първото съдебно заседание и се представлява от пълномощник, чрез който поддържа жалбата и ангажира доказателства. Пълномощникът излага обосновани доводи в подкрепа на искането си за отмяна на НП като незаконосъобразно, като прави искане за присъждане на сторените от жалбоподателя разноски в негова полза.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуалния представител, в което са изложени аргументи за законосъобразност на НП, като издадено в пълно съответствие с относимите материално правни и процесуални разпоредби, поради което се иска потвърждаване на същото и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Със становището е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази изложеното в нея и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на ... часа в гр.

Пазарджик, на ул. „И.Р.“, е управлявал лек автомобил „Ф.Т.“ с рег. № ... собственост на „С.“ ООД гр. П., като е нарушил пътен знак „В1“ и е управлявал МПС от категория М1G без поставен обезопасителен колан, с който МПС е оборудвано.

Всичко това било възприето от автопатрул на РУ- Пазарджик при ОДМВР- Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят Х.А. и свидетелят по акта- А. М.- старши полицаи в група „ППД“. На жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 1... г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен срещу подпис. При предявяване на акта жалбоподателят заявил, че имал възражения за направените от контролните органи констатации.

Въз основа на акта на ... г. било издадено атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя по пощата на ... г., видно от известие за доставяне (л.5). Жалбата срещу НП била подадена от наказаното лице на ... г., поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Х.А. и А. М..

При така установената фактология от правна страна съдът намира, че 2 жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и показанията на полицейските служители- свидетелите А. и М., които по съществото си са достоверни, ясни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на тези свидетели, макар да се намират в служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и да е доказателства, че те са заинтересовани от изхода на делото от една страна, а от друга нямат какъвто и да било личен мотив да уличават жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил.

Вярно е, че свидетелите А. и М. не си спомниха конкретния случай, но това е нормално, тъй като от една страна от датата на нарушенията е изминал един не малък период от време, а от друга- ежедневно по време на дежурство имат множество такива случаи, в това число и на мястото на процесното нарушение. И двамата свидетели бяха категорични, че ежедневно имат установъчен пункт на ул. „И.Р.“ в гр. Пазарджик, на изхода за ул. „Г.. Г.“, тъй като там има поставен знак „В1- забранено влизането на ППС“, който ежедневно бил нарушаван от водачи на МПС. Те поясниха също, че нарушението на водачите се изразява в това, че движейки се по ул. „Г.. Г.“ завиват в ул. „И.Р.“, която е еднопосочна и от която може само да се излиза, като пътният знак е поставен с цел безпрепятствено преминаване на линейки на болница „Х.“. Св. М. подробно разказа, че установъчният им пункт е при самия пътен знак и когато МПС навлиза, нарушавайки този знак, се движи срещу полицейският патрул, като по този начин имат ясна видимост към водача, като съответно се възприема не само как изглежда той, но и дали има поставен обезопасителен колан. Свидетелите А. и М. категорично заявяват, че отразените в АУАН обстоятелства са били констатирани от тях.

Имайки предвид еднопосочността на показанията на тези двама свидетели, както и че съвсем добросъвестно заявиха, че не си спомнят конкретния случай, дори и след като се запознаха с предявения им АУАН, макар че нищо не им пречеше да заявят, че са си спомнили същия и да пресъздадат съдържанието на акта, поради което и съдът намира техните показания за достоверни.

Имайки предвид показанията на свидетелите А. и М., които съдът 3 кредитира с доверие, не могат да бъдат приети за обективни показанията на св. Н. Р.- жената, с която жалбоподателят съжителства на семейни начала и която твърди, че е била в автомобила, тъй като трябвало да бъде откарана до болница „Х.“, където имала час за съдов хирург. Тази свидетелка, от една страна, поради близките си семейни отношения с жалбоподателя е пряко заинтересована от изхода на делото. Също така нейните твърдения се опровергават от показанията на полицейските служители. Освен това нейните показания сами по себе си са и противоречиви. В тях тя заявява, че пътували от гр. П. като на кръговото кръстовище при спортната зала в гр. Пазарджик тръгнали за болница „Х.“ и тъй като на паркинга при болницата нямало места през магазин „Л.Д.“ отишли на входа на болницата. Там обаче имало паркирана линейка и понеже била с патерици и имала нужда от помощ, затова жалбоподателят обърнал колата и тогава дошла полицейската кола срещу тяхната. За по-голяма яснота св. Р. начерта и схема на ситуацията, в която посочи движението на автомобила им и този на полицаите и тяхното позициониране (л.21). Имайки предвид цитираните показания, предвид организацията на движението жалбоподателят да е стигнал до паркинга на болница „Х.“ и тъй като нямало свободно място за паркиране да се върне на входа на болницата минавайки през магазин „Л.Д.“. Ако действително бе спазил правилата за движение би следвало още първоначално да се движи минавайки покрай сградата на цитирания магазин, след което да продължи в посока към сградата на болницата и паркинга. От показанията и начертаната схема е видно, че няма никаква житейска логика, жалбоподателят да изпълнява такава сложна маневра от паркинга, за да застане пред входа на болницата в посока обратна на разрешената посока за движение на МПС, при положение че целта на същата е била удобство при слизането на св. Р..

Позиционирането на лекия автомобил по посочения от Р. начин (Виж схемата и показанията) по-скоро затруднява нейното слизане и по-бързо предвижване, защото имайки предвид мястото в автомобила на което е пътувала, не се е налагало обръщането на автомобила в обратна посока. Вярно е, че св. Р. не сочи изрично в показанията си къде точно е пътувала, но в стремежа си да обясни как и защо е бързала, тя посочи:„Обърнах се да взема патериците отзад“, което означава, че се е пътувала на мястото до водача и при това положение нищо не е налагало да бъде изпълнявана тази маневра, при която МПС да бъде позиционирано в обратна на посоката му на движение.

4

Най-сетне, ако жалбоподателят беше спазил правилата за движение и бе управлявал л.а. навлизайки от кръговото кръстовище при спортна зала „В. Л.“ покрай магазин „Л.Д.“ и така да стигне до паркинга и сградата на болница „Х.“, то няма причина да бъде спиран от полицейския автопатрул, още повече че установъчният пункт на полицаите препятства зрително да наблюдават случващото се на паркинга и пред сградата на болницата.

Имайки предвид изложеното съдът не кредитира показанията на св. Р. в това число и относно твърдението й, че тя и съпругът й са били с поставени обезопасителни колани.

Не без значение е и обстоятелството, че при предявяване на АУАН жалбоподателят е заявил, че има възражения срещу направените констатации, но реално нито е заявил същите, нито по-късно в предоставения му от закона срок е депозирал такива. Дори и в подадената въззивна жалба не е посочил конкретно своите възражения срещу издадения санкционен акт, респ. не е изложил възражения относно факта на извършените нарушения. Вярно е, че не е длъжен да се защитава веднага срещу повдигнатото му административно обвинение, но когато е имал такава възможност и не го е сторил това е първата индиция, че той е извършил вменените му нарушения. В този смисъл е безспорно, че на процесната дата и място, жалбоподателят е управлявал въпросния лек автомобил, като се е движел в забранения участък за движение, нарушавайки знак „В1“, като по време на управление на МПС е бил без поставен обезопасителен колан.

С оглед на така установеното, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административните нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП, която норма предвижда, че „участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“ и на чл.137а ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Безспорно се установи, че жалбоподателят не е съобразил при управлението на лекия автомобил своето поведение с пътния знак „В1“, забраняващ влизането на ППС в посочения пътен участък, за който 5 е била въведена забрана за движение, както и не е бил поставил обезопасителния си колан по време на движение на автомобила, като не се отрича от негова страна, че този автомобил е бил оборудван с такъв колан.

Съдът намира, че АНО правилно е приложил санкционните разпоредби на чл.183 ал.3 т.5 пр.1 и ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като е наложил предвидените в абсолютен размер глоби за всяко едно от нарушенията.

При извършената служебна проверка от съда не бяха констатирани СПН в АНП. В жалбата само бланкетно се твърди, че такива са били допуснати, без да се конкретизират същите. АНП е започнало със съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя и на свидетел, като е бил надлежно предявен и връчен екземпляр от него. АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия (Виж т.1.3.3., т.2.2. и т.3.9. от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи на л.6-7 от делото).

АУАН и НП са издадени в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок. В същите е дадено пълно, ясно и точно описание на нарушението, в което са посочени всички съставомерни обстоятелства и по двете нарушения, като е дадена правна квалификация съответстваща на словесното описание на нарушението, посочени са и санкционните норми.

С оглед на всичко изложено до тук НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.