Решение № 142 от 14.05.2025, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Разлог, 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, І ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря А. Р. Т., разгледа докладваното от Велина Полежанова, Гр. дело № 20231240101115 по описа за 2023 г.

Производството е образувано по ИМ, депозирана от Е С с кадастр. идентификатор ***, представляваща Секция А от в. к. „А.Г.", в г.Р., м. „Б.“, у.„Ц.“, с управител Д.С.В., ч/з адв. О.Ш. от САК, съд. адрес: г.С., у.„А.“№11А, е.5, о.3, против А.Н.С., руски гражданин, роден на *, с код по БУЛСТАТ*, и с адрес по БУЛСТАТ: г.Р., м.Ц., в.к. „А.Г.", с.

„А", е.2, а.12.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 7`266.53 € - дължима такса за поддръжка и вноски към ФРО за периода от 2019 г. до 2023 г., ведно със законната лихва в/у нея от датата на подаване на ИМ в съда – 07.11.2023 г., до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и сторените разноски по делото.

В СЗ ищецът не се явява, процесуалният му представител поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Не сочи допълнително доказателства.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника ч/з назначения особен представител адв. М.Н. е представен писмен отговор, с който оспорва основателността на исковата претенция. Твърди, че не дължи претендираните суми, поради незаконносъбразно определен размер на таксата и поради липса на взети решения от ЕС. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените с ИМ имуществени претенции за периода от 2019-2020 г.

Съдът след като взе предвид представените по делото док-ва – поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В настоящото производство ищецът, ч/з управителя на ЕС, следва да установи при условията на пълно и главно доказване основанието за възникване на вземането и неговия размер.

От приложените към ИМ, приети и неоспорени писмени док-ва – Н от. акт за покупкопродажба на недвижим имот №182, том II, рег.№3211, дело №315/2012 г. по описа на нот.

М.К., рег. №553 на НК, вписан в СВп-Р. с вх. рег. №4928/30.11.2012 г., акт 189, том XXII, дело 1792/2012 г., се установи съществуващото правоотношение м/у страните, а именно качеството на ответник, ет. собственик в ищцовата ЕС.

От приложените Протоколи от ОС на ЕС от 05.08.2019 г., 10.08.2021 г., 25.07.2022 г., 1

27.07.2023 г. и приложенията към тях; съобщения за изготвени протоколи и протоколи за поставяне н а съобщенията, покани а свикване на ОС и протоколи за поставянето им, се установи провеждането на ОС на ЕС и взетите на същите решения, както и определения размер на дължимите от собствениците на ЕС суми.

Задължението на ответника да изпълнява решенията на органите на управление и да заплаща разходите за управление и поддръжка на общите части са му вменени и по силата на самия ЗУЕС, като съгласно чл.6, ал.1, т.8 от ЗУЕС, всеки собственик е длъжен да изпълнява решенията на органите на ЕС, какъвто орган несъмнено е ОС на ет. собственици, а съгласно т.10 от същата разпоредба, всеки собственик е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части в сградата.

Съгласно чл.11, ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя р-ра на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. В чл.51, ал.1 от ЗУЕС, е указано че разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите. Изключение от това правило е допуснато само в хипотезите на чл.51, ал.2 от ЗУЕС – за ползвател и обитател, който пребивава в ЕС не повече от 30 дни в рамките на една календарна година. По делото от страна на ответника не са представени доказателства за своевременно уведомяване на председателя на УС за горните обстоятелства, а именно, че ответникът не е ползвал притежавания от него ап. повече от 30 дни в рамките на една календарна година.

Съгласно чл.16, ал.9 от ЗУЕС, всеки член на ОС може да оспори съдържанието на протокола, включително достоверността на отразените в него решения, като оспорването се извършва писмено пред УС (управителя) в 7-дневен срок от съобщението по ал.7, но не по-късно от 1 месец в случаите, когато собственикът, ползвателят или обитателят отсъства. Ответникът не представя доказателства, че е оспорил съдържанието на протокола от проведените ОС на ЕС.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС на Р.Б. след влизане в сила, решенията на ет. собственици са задължителни за всички собственици, включително и за тези, които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които покъсно ще станат ет. собственици или обитатели. Следователно за собствениците в ЕС е възникнало задължение да направят съответните вноски съобразно гласуваното от общите събрания. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на ОС и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съд. пр-тво. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.

С оглед изложеното, съдът приема в настоящия случай, че са налице влезли в сила решение на ОС на ЕС (необжалвано по предвидения в ЗУЕС ред и срок), установяващи парични задължение за ответника.

Безспорно се установи по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си, като не е заплатил сумата общо на 7`266.53 €, включваща такси за поддръжка и вноски към ФРО за периода от 2019 г. до 2023 г., ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда (07.11.2023 г.) до окончателното изплащане на сумата.

В тази вр. съдът намира възражението на особения представител за настъпила погасителна давност на задълженията за 2019 г. и за 2020 г. за основателно. Процесните вземания имат хар-р на периодични плащания, доколкото се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или, същите се погасяват с 3-годишна давност. В този смисъл Тълк. решение №3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящият случай, не е посочен крайният срок за заплащане на дължимите такса за управление и поддръжка на ЕС за 2019 г., поради което съдът приема, че същите са били 2 дължими до края на съответната година - до 31.12.2019 г. ИМ е депозирана в съда на 07.11.2023 г., т. е. почти година след изтичане на 3-годишният давностен срок, поради което съдът счита, че вземанията за 2019 г. от 1`334.75 € - год. такса за управление и поддръжка и год. вноска във фонд ремонт и обновяване, са погасени по давност.

Предвид гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да заплати на процесната ЕС сумата общо на 5`931.78 € - дължими такси за управление и поддържане и фонд "Ремонт и обновление" на общите части на сградата за 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г.

Ищецът е направил искане за присъждане на разноските, сторени в настоящото пр-тво. С оглед изхода на спора, това искане следва да бъде уважено. В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 4`687.66 лева, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА А.Н.С., руски гражданин, роден на *, с код по БУЛСТАТ*, и с адрес по БУЛСТАТ: г.Р., м. Ц., в.к.„А.Г.", с.„А", е.2, а.12, да заплати на ЕС с кадастр. идентификатор ***, представляваща С.А от в.к.„А.Г.", в г.Р., м. „Б.“, у.„Ц.“, с управител Д.С.В., ч/з адв. О.Ш. от САК, съд. адрес: г.С., у.„А.“№11А, е.5, о.3, сумата от 5`931.78 € - дължима такса за поддръжка и вноски към ФРО за периода от 2020 г. до 2023 г., ведно със законната лихва в/у претендираната сума, считано от датата на постъпване на настоящата ИМ в съда (14.10.2021 г.) до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 5`931.78€ до пълния претендиран размер от 7`266.53 €, представляваща дължима такса за поддръжка и вноски към ФРО за 2019 г., ведно с претенцията за законна лихва в/у тази част от претенцията, като неоснователен.

ОСЪЖДА А.Н.С., руски гражданин, роден на *, с код по БУЛСТАТ*, и с адрес по БУЛСТАТ: г.Р., м. Ц., в.к.„А.Г.", с.„А", е.2, а.12, да заплати на ЕС с кадастр. идентификатор ***, представляваща С.А от в.к.„А.Г.", в г.Р., м. „Б.“, у.„Ц.“, с управител Д.С.В., ч/з адв. О.Ш. от САК, съд. адрес: г.С., у.„А.“№11А, е.5, о.3, сумата 4`687.66 л в . сторени разноски в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3