Решение № 416 от 15.07.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Теодора Стамболова

Милена Панева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора В. Ил. Илиева като разгледа докладваното от Милена Панева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200571 по описа за 2023 година

Касационното производство е образувано по жалба, подадена от подсъдимата С. Л. и от защитника й – а. А. от АК – гр. Плевен срещу присъда № 13 от 04.04.2023 г. по ВНОХД № 140/2023 г. на Плевенския окръжен съд.

С жалбата се поддържат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК.

Направено е искане за отмяна на въззивната присъда в частта, с която подсъдимата е призната за виновна в противозаконно присвояване на сумата от 7897,95 лева, както и в частта досежно осъждането й да заплати направените по воденето на делото разноски.

В депозирано в срока по чл. 351, ал. 4 НПК допълнение към жалбата изложените в нея доводи са доразвити, като са изтъкнати и нови с претенция да обосновават поддържаните с основната жалба касационни основания.

В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба, изложените в нея и в допълнението към нея съображения и направеното искане. Акцентира на това, че електронните подписи на членовете на въззивния съдебен състав са положени върху присъдата в електронния й вид след приключването на съдебното заседание, в което тази присъда е била обявена. Заявява подкрепа за отправеното от подсъдимата искане за отмяна на постановеното в закрито заседание от въззивния съд определение № 260 от 15.03.2023 г., с което е отменен хода на делото по същество и разглеждането му е върнато в открито заседание. Настоява произнасянето на касационната инстанция да обхване както тези съображения, така и останалите, изложени в основната жалба и в допълнението към нея и да отмени въззивната присъда, включително в частта, с която подсъдимата е осъдена да заплати направените по воденето на делото разноски.

Представителят на Върховната прокуратура пледира за оставяне на въззивната 1 присъда в сила. Мотивира становище за отсъствие на съществени процесуални нарушения в дейността на съдилищата от предходните инстанции, както и на органите на досъдебното производство. Счита, че материалният закон е приложен правилно.

Частният обвинител С. П. и повереникът й, редовно уведомени за съдебното заседание, не вземат лично участие в него. От адв. Р. И. е постъпило възражение срещу касационната жалба, в което е заявена подкрепа в полза на фактическите констатации на въззивния съд, оценен като правилен е подхода на този съд към показанията на С. П., както и към заключението на съдебно-психиатричната експертиза за П.. Заявена е подкрепа и по отношение на заложените в оспорената присъда правни изводи. Възраженията по касационната жалба са преценени като неоснователни.Изложени са съображения в тази насока. Отправено е към касационната инстанция да разгледа делото по същество и да постанови решение, с което да остави в сила обжалваната присъда.

Подсъдимата Л. се солидаризира с казаното от своя защитник и заявява, че поддържа всички доводи в основната жалба и в допълнението към нея. В последната си дума настоява, че не е извършила престъпление с характеристиките на измама, нито на присвояване.

Изтъква, че оправдателната присъда на първата инстанция по същество е била придружена от обвинителни мотиви, както и че е било недопустимо един и същ прокурор да участва в двете фази на процеса. Заявява изненада от това, че след като делото е било обявено от въззивния съд за решаване, е последвало оспореното от нея постановено в закрито заседание определение.

Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното:

С присъда № 164 от 29.11.2022 г., постановена по НОХД № 705/2021 г. състав на районния съд в гр. Плевен е признал подсъдимата С. В. Л. за невиновна в това на 28.08.2018 г. в гр. Плевен противозаконно да е присвоила чужди движими вещи, които пазела – парична сума в размер на 23 427,95 лева, собствена на С. Л. П. от гр. Плевен, поради което и на осн. чл. 304 НПК я е оправдал по обвинението по чл. 206, ал. 1 НК. На осн. чл. 190, ал. 1 НПК е оставил за сметка на държавата направените по делото разноски.

В рамките на иницииран от прокурора и от частния обвинител П. въззивен контрол и с оспорената по касационен ред въззивна присъда състав на Плевенския окръжен съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, с която подсъдимата е била призната за невиновна по обвинението за това на 28.08.2018 г. противозаконно да е присвоила сумата от 7897,95 лева и е признал Л. за виновна в това, че на посочената дата в гр. Плевен противозаконно е присвоила чужди движими вещи, които пазела, а именно парична сума от 7897,95 лева, собствена на С. Л. П. от гр. Плевен , поради което и на осн. чл. 206, ал. 1 НК и чл. 54 НК й е наложил наказание от една година лишаване от свобода, изпълнението на което отложил на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години, считано от влизането на присъдата в сила. Постановено е потвърждаване на присъдата в останалата й част. С оглед изхода на делото и на осн. чл. 189, ал. 3 НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимата заплащането на направените по воденето му разноски.

Касационната жалба срещу този акт е неоснователна. Поддържаната с нея претенция за допуснати съществени процесуални нарушения е обвързана на първо място с възражение, че в досъдебното производство материалите от разследването не са били предявени на подсъдимата.

Непредявяването на материалите от разследването на обвиняемия, когато е допуснато такова, представлява процесуално нарушение и то от категорията на съществените. Само по себе си обаче то не може да наложи връщане на делото в предходната процесуална фаза, защото е отстранимо в рамките на съдебното производство. Съгл. чл. 247в, ал. 5 НПК, насрочвайки образуваното по обвинителен акт дело в разпоредително заседание, съдиятадокладчик е длъжен да осигури възможност на лицата, имащи право да участват в това заседание (т.е. и на подсъдимия), да се запознаят с материалите по делото и да направят необходимите извлечения. В случая след призоваването й за разпоредителното заседание и 2 до датата на провеждането на същото подсъдимата е имала на разположение десет месеца (и една календарна година до началото на съдебното следствие) за проучване на материалите от досъдебното производство. По този начин й е била дадена възможност преди да започне разглеждането на делото по същество да се запознае с всички обстоятелства по възведеното срещу нея обвинение, както и с представените от прокурора материали по него.

Отделен от този е въпросът доколко многократното предоставяне от страна на водещия разследването на материалите от разследването на подсъдимата за запознаване и практически противопоставеният от нея отказ по различни причини да се възползва от тази възможност може да се третира като лишаване от процесуално право. По-важно е обаче, че в съдебната фаза и преди започване на съдебното следствие подсъдимата е разполагала с достатъчно време, за да проучи материалите от досъдебното производство, на които обвинението е основано.

Не назовава процесуален порок и възражението, че обвинителния акт, по който е проведено съдебното производство е втори по ред, след като делото веднъж е било върнато от разпоредително заседание за отстраняване на съществени процесуални нарушения, като е изготвен без да са събрани нови доказателства, променящи първоначално установената фактическа обстановка и налагащи отклоняване от предходно заявената от прокурора позиция за спиране на досъдебното производство.

Връщането на делото на прокурора от разпоредително заседание задължава този орган да изпълни указанията на съда, но не и непременно да внесе съдържателно нов обвинителен акт, ако основанията за връщането не са били свързани с неговото качество от гледище на процесуалните изисквания към изготвянето му.

Съставянето на обвинителен акт и внасянето му в съда са процесуални действия, подчинени на суверенната преценка на прокурора. Тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Съдът не разполага с процесуален механизъм за противопоставяне на внесения пред него обвинителен акт от гледище на неговата правилност или на обосноваността му чрез събраните в досъдебното производство доказателства. В стадия на разпоредителното заседание съдът дължи проверка на съдържанието на този акт единствено от гледище на условията по чл. 246 НПК, но не и от гледище на основателността на повдигнатото обвинение. В процесуален порядък на този етап от съдебната фаза нито съдията-докладчик, насрочвайки разпоредително заседание, нито съдебният състав, провеждайки това заседание може да откаже разглеждане на обвинението с аргумент, че не са събрани доказателства, нито може да го върне на прокурора с указания в тази насока. Относно обосноваността на обвинението съдът има правомощия да се произнесе едва след като сам проведе съдебно следствие, съответно след като лично и непосредствено събере и провери представените от прокурора доказателства.

Поради всичко посочено закономерна се явява липсата на противопоставени в разпоредителното заседание пред районния съд възражения от страна на подсъ димата и на защитника й срещу качеството на обвинителния акт, като поначало тази липса поставя в действие забраната по чл. 248, ал. 3 НПК.

Неоснователно е възражението срещу възможността на въззивния съд след като веднъж е изслушал съдебните прения и е обявил, че ще се произнесе с решение, да проведе закрито съдебно заседание, да отмени дадения ход по същество и да върне въззивното производство в стадия на съдебното заседание, както в случая е действал въззивния състав.

Съпътстващите това възражение съждения са основани на погрешна представа за валидните във въззивното производство процесуални правила, както и за фундаментални за наказателния процес положения. Процесуалният механизъм на въззивния съдебен контрол е конструиран по начин такъв, че да осигури ефективна проверка на невлязлата в сила първоинстанционна присъда от гледна точка на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост. Затова извън специфичната за въззивното производство регламентация, чл.

317 НПК препраща към правилата за производството пред първата инстанция. Част от тези правила представлява предвидената в чл. 302 НПК възможност за съда, когато при 3 провеждане на съвещанието за постановяване на присъдата прецени, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, да възобнови съдебното следствие. С тази разлика, че първостепенният съд е задължен да направи съответната преценка по чл. 302 НПК в рамките на същото съдебно заседание, в което е изслушал съдебните прения, а въззивният съд поради липсата на задължение да се произнесе с решение в същото заседание, може да се произнесе с определение в закрито заседание. Именно това е сторил в настоящия случай въззивният съд, като с определение от проведено на 15.03.2023 г. закрито заседание е постановил отмяна на хода по същество и е върнал делото в стадия на съдебното заседание, констатирайки, че следва да се предостави на подсъдимата възможност да даде обяснения по обвинението.

Според касатора единствените възможности за съда да постанови допълнително определение са в указаните в чл. 306 НПК хипотези, като всички останали съдебни произнасяния са допустими само в открито заседание. Възражението е неоснователно, защото определенията, които съдът постановява са разнообразни в същността им и по процесуалното им значение. Както чрез всеки друг процесуален акт, така и чрез тях съдът дава отговор на определен правен или процедурен въпрос, който възниква при разглеждането на делото. Затова е предвиден и различен режим за обжалването им. Голяма част от тях представляват „междинни“ актове, т.е. такива, с които съдът се произнася по процедурни въпроси. Постановеното по реда на чл. 317 вр. чл. 302 НПК и коментирано тук определение на въззивния съд е предназначено да реши именно процедурен въпрос, като липсва процесуално изискване постановяването му да стане само в открито съдебно заседание и в присъствието на страните. Забраните, поддържани в касационната жалба относно реда за постановяването на този акт не съществуват в НПК, поради което несъобразяването на въззивната инстанция с тях не представлява процесуален порок в дейността й.