Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 558 от 04.06.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно наказателно дело 660/2024
Вид
Определение № 558
Подписан
04.06.2024
В сила
04.06.2024
Състав
Георги Христов Иванов, СТАНИМИРА АНГЕЛОВА ИВАНОВА, Златомира Минчева Стефанова

Цитирани разпоредби

  • чл.25, ал.1, т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.81, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 558 гр. Бургас, 03.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20242100600660 по описа за 2024 година Производството е образувано по частна жалба от адв. Станко Кралев от Адвокатска колегия - Бургас, пълномощник на Р. Г. М. с ЕГН: **********, депозирана срещу Определение №1047/30.04.2024 г. постановено по НЧХД № 1582/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил наказателното производство. С жалбата се претендира отмяна на определението поради неправилност и незаконосъобразност и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доводите в частната жалба и съобрази закона, прие следното:

Производството по НЧХД № 1582/2024 г. по описа на Бургаския районен съд е образувано на 17.04.2024 г. по повод депозирана тъжба от Р. Г.

М. с ЕГН: ********** против А.Н.М. с ЕГН:**************. С тъжбата се повдига обвинение на последния, че е извършил престъпление от частен характер, като се твърди то да е осъществено на 21.08.2023 г. в гр.Бургас и се претендира обезвреда както на имуществени, така и на неимуществени вреди.

Тъжбата е подадена след като с Постановление от 18.10.2023 г. представител на Районна прокуратура-Бургас е постановил отказ да образува досъдебно производство, доколкото е достигнал до извод, че няма данни за осъществен състав от общ характер.

1

След образуване на производството по НЧХД № 1582/2024г. първостепенния съд е постановил Разпореждане №1487/18.04.2024 г., с което е оставил тъжбата без движение и е задължил тъжителката в седемдневен срок от получаване на разпореждането да представи доказателства за датата, на която е узнала за горепосоченото постановление на БРП за отказ да образува ДП.

В опит да изпълни указанията, дадени от съда, адв.Кралев е поискал информация от БРП, в отговор на което се е снабдил с писмо от наблюдаващия преписката прокурор (л.18 от НЧХД 1582/24 г. по описа на БРС), който е постановил постановление от 18.10.2023 г., и го е представил по делото.

Видно от съдържанието на писмото, преписка с вх.№15886/2023г. е била докладвана на прокурор на 06.10.2023 г., който на 18.10.2023 г. е изготвил Постановление с отказ да се образува досъдебно производство. Посочено е още в писмото, че процесното постановление било изпратено на Р. и Г.М..

Това било отразено в приемо-предавателен протокол от 23.10.2023 г., изготвен между БРП и РУ „Югоизточен район“ на Български пощи – ОПСБургас, като под № 36 е отбелязано, че с изх.№ 15886/23 г. по описа на БРП е изпратена пратка за М..

На 02.11.2023 г. била докладвана на Зам.Адм.Р-л на БРП молба на адв.

Станко Кралев за запознаване с материалите по преписка в вх.№ 15886/2023 г.

Съгласно резолюция на Зам.Адм.Р-л на БРП на 02.01.2024 г. е била предоставена възможност на адв.Кралев за запознаване с преписката. Към представеното по делото писмо на БРП е приложен и приемо-предавателен протокол от 23.10.2023 г., изготвен между БРП и РУ „Югоизточен район“ на Български пощи – ОПС- Бургас.

Въпреки тези действия на адв.Каров, проверяваната инстанция е постановила атакуваното понастоящем Определение №1047/30.04.2024 г. постановено по НЧХД № 1582/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил наказателното производство, като видно от мотивната част, съдът е приел, че не били изпълнени указанията му, които е дал до страната с предходно разпореждане, а именно да представи доказателства за спазване на шестмесечния срок, визиран в разпоредбата на чл.81 от НПК.

Съдът след като се запозна с частната жалба, съдът намира същата за ДОПУСТИМА, като подадена в срок, срещу подлежащ на въззивен съдебен 2 контрол по реда на Глава ХХII от НПК акт, от процесуално легитимирана страна и пред компетентния съд.

Бургаският окръжен съд, като обсъди направените оплаквания и събраните по делото доказателства, и като съобрази закона, намери същата и за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК урежда две отделни хипотези, установяващи началната дата на шестмесечния срок за подаване на тъжбата – от узнаване на престъплението или от деня, в който пострадалият е получил съобщение за спиране на наказателното производство на основание чл.25, ал.1, т.6 от НПК. С оглед защитата правата на гражданите, текстът на чл.81, ал.3 от НПК не следва да се тълкува буквално и срокът не следва да се прилага само от датата на узнаване за извършване на престъплението или само при спряно образувано досъдебно производство.

В конкретния случай е била образувана преписка с вх.№15886/2023г., приключила с отказ да се образува досъдебно производство, за което е било съставено постановление от представител на БРП на 18.10.2023 г. За това постановление представителят на пострадалото лице се е информирал на 02.01.2024 г.

Фактът, че е образувана преписка, следва да се цени като надлежно сезиране на компетентен орган и едва след получаване на отговор на въпроса относно това за какъв вид престъпление са налични данни, се предполага узнаване на пострадалия и се поставя начало на шестмесечния срок за защита на правата му. От гражданите не следва да се очакват знания за характера на наказателното производство, което ще се образува за твърдяното от тях престъпление. Достатъчно е своевременно да бъде сезиран компетентен орган, който може да прецени дали се касае за престъпление от общ характер или такова, преследвано по реда на частното обвинение.

В случая повод да се образува преписка с вх.№15886/2023г. е бил своевременно подадения сигнал от тъжителя и след като прокуратурата е преценила, че не са налице основания да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер, тя е отказала образуването на ДП. От момента на узнаване от пострадалия за отказа на прокуратурата да образува досъдебно производство е започнал да тече шестмесечният преклузивен срок за образуване на наказателно дело от частен характер. В унисон с практиката 3 на ВКС е разбирането, че обстоятелството, относимо за решаване на въпроса от кога започва да тече преклузивният шестмесечен срок по чл.81, ал.3 от НПК, е не само денят на узнаване на престъплението, но и датата на последното произнасяне на прокурора, каквото е постановлението от 18.10.2023 г. Както при образувано ДП, спряно с постановление, така и при постановлението за отказ да се образува ДП, моментът на узнаване на този прокурорски акт от пострадалия, е моментът, в който за тъжителя става ясно, че престъплението е от частен характер, което обстоятелство се е изяснило в рамките на прокурорската проверка, поради което от този начален момент започва да тече шестмесечният преклузивен срок (реш. № 1 от 9.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 673/2009 г., НК, II н. о.).

Доколкото по делото има доказателства, че този момент за тъжителя е 02.01.2024 г. – денят, в който адв.Кралев, се е запознал в преписката, по която е приложено и процесното постановление от 18.10.2023 г., то от този ден започва да тече и преклузивният шестмесечен срок за депозиране на тъжбата.

Следователно тъжбата е била депозирана в срок, предвид датата на която е сторено това, а именно 17.04.2024 г. Липсата на доказателства за датата на получаване на постановлението от 18.10.2023 г., за което има данни, че е било изпратено по пощата на 23.10.2023 г., не следва да се тълкува във вреда на страната, доколкото пратката е била изпратена без обратна разписка. Следва да се посочи, че от датата на съставяне на постановлението – 18.10.2023 г., до депозиране на тъжбата – 17.10.2023 г., срокът по чл.81, ал.3 от НПК също не е изтекъл.

С оглед на тези събражения, въззивната инстанция намира атакуваното първоинстанционно определение за неправилно и и като такова, то следва да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №1047/30.04.2024 г. постановено по НЧХД № 1582/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е прекратил наказателното производство.

4

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5