Решение № 164 от 21.03.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Враца, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Н. Петров при участието на секретаря Валя П. Апостолова като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело № 20231420102616 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е бързо такова - трудов спор и се развива по реда на чл. 310 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: ***** против "***** ЕООД, *****, със седалище и адрес на управление: *****редставлявано от управителя в. Н..

В исковата молба ищецът твърди, че работил в ответното дружество по силата на трудов договор от 09.10.1995 год. и заемал длъжност "шофьор тролейбус", с код по НКПД 83312005. Поддържа, че бил председател на синдикална секция на КТ "Подкрепа" в "***** ЕООД. Излага, че на 04.12.2019 год. му било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и трудовото му правоотношение било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т.

6 от Кодекса на труда (КТ). Сочи, че обжалвал наложеното дисциплинарно наказание. С влязло в законна сила съдебно решение бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност в ответното дружество.

Поддържа, че в законоустановения срок се явил на работа. Сочи, че на основание чл. 345, ал.

1 КТ била издадена заповед, въз основа на която бил възстановен от работодателя на длъжност "шофьор тролейбус", която заемал до неговото уволнение. По-нататък в исковата молба, ищецът сочи, че депозирал молба за ползване на част от полагаемият му се платен годишен отпуск и след разрешение от работодателя ползвал такъв. Излага, че на 28.08.2023 год. се явил на работа, при което бил поканен да представи пакет от документи, сред които и сертификат за проведено теоретично и практическо обучение за управление, поддръжка и ремонт на тролейбус марка "Metropolis", модел "Energis MP-T.LF.12". Излага твърдение, че представил всички изискуеми документи с изключение на описания сертификат, като 1 причина за това било обстоятелството до възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност не е бил на работа. Излага твърдение, че до изясняване на въпроса бил поканен от работодателя да ползва още четири дни от полагаемия му се платен годишен отпуск. Сочи, че ползвал такъв за времето от 28.08.2023 год. до 31.08.2023 год. Поддържа, че работодателят му предоставил телефон за връзка с дружеството доставчик на тролейбусите марка "Metropolis", модел "Energis MP-T.LF.12", за да уговори сам организирането и провеждането на обучение за получаване на необходимия сертификат за управление, поддръжка и ремонт на тролейбуси марка "Metropolis". Излага, че след проведен разговор с представител на дружеството доставчик, му било обяснено, че гаранционният срок на тролейбусите е изтекъл, с което е отпаднало задължението на доставчика да организира и проведе обучение на служителите на ответното дружество.

Сочи, че на 01.09.2023 год. се явил на работа, при което му били представени предизвестие и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл. 328, ал. 1, т . 12 КТ, съгласно което същото се счита за прекратено от деня следващ деня на връчване на заповедта. Поддържа, че изразил несъгласие със заповедта.

Поддържа, че не е налице и не е доказано формалното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника, а именно настъпила обективна невъзможност да изпълнява задълженията си съгласно трудовия договор. Сочи, че към мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение са изложени мотиви, видно от които между ответното дружество и "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД бил сключен договор, по силата на който доставчикът "Авто инженеринг холдинг груп" ЕООД осигурява гаранционното обслужване на доставените тролейбуси и се задължава да обучи работниците и служителите на ответното дружество, за управление, поддържане, диагностика и ремонт на същите. Излага твърдение, че в заповедта не бил посочен срокът на действие на този договор, както и гаранционният срок. Поддържа, че гаранционните срокове по договора са изтекли.

Излага твърдение, че в заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение се сочи, че в писмен отговор от доставчика се излага, че към момента на запитването дружеството не може да организира такова обучение. Излага твърдение, че копие от това писмо не му е било предоставено. Поддържа, че така изложеното не представлява обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Поддържа, че от отговора на дружеството доставчик, цитиран в мотивите на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение следва извод, че гаранционните условия по договора за доставка на тролейбусите не е изтекъли че работадателят следва да изиска изпълнение на гаранционните условия, в т. ч. и задължението за провеждане на обучение на служител, който не е преминал такова.

По-нататък излага твърдение, че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не било посочено въз основа на какъв акт на работодателя е вменено изискването за преминаване на обучение, респективно за представяне на сертификат за преминато такова обучение. Поддържа, че това задължение не произтича от трудовото му правоотношение или от длъжностната характеристика за заеманата от него длъжност "шофьор тролейбус".

Излага, че не става ясно от заповедта за прекратяване на трудовия договор по отношение на 2 коя от двете страни - работник или работодател по правоотношението е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Поддържа, че работодателят не е доказал наличие на задължение работникът да премине обучение, респективно да представи сертификат за преминато такова. Сочи, че работодателя не му е предложил друга подходяща работа преди прекратяване на трудовото правоотношение. Излага твърдение, че действителната причина за прекратяване на трудовия договор от страна на работодателя е обстоятелството, че изпълнява функциите на председател на синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в ответното дружество и активно работи за защита на трудовите права на работниците и служителите.

Излага, че след прекратяване на трудовото правоотношение е останал без работа. Сочи, че поради това, че от страна на работодателя не внесени дължимите осигуровки при възстановяването му на работа е получил отказ от ТП на НОИ - Враца да получава парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО.

При тези фактически твърдения иска от съда да постанови решение, с което да се признае за незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника, да отмени Заповед № 15/31.08.2023 год. на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение, да бъде възстановен на заеманата от него длъжност "шофьор тролейбус" и да осъди ответника да заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 6 887,40 лева, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът "***** ЕООД, чрез адв. К. К. е подал писмен отговор, с който заявява, че исковата молба е депозирана след преклузивния срок, поради което същата е недопустима. Поддържа становище, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е правилна и законосъобразна, предвид което следва да бъде оставена в сила.

Претендират се сторените в производството разноски.

Преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, със становище вх. № 15472 от 12.12.2023 год. ищецът е уточнил, че на 15.11.2023 год., т. е. след предявяване на исковата молба в съда е сключил трудов договор с друг работодател, предвид което е уточнил периодът на оставане без работа, вследствие на прекратяване на трудовия договор с ответника, а именно от 02.09.2023 год. до 14.11.2023 год., предвид това обстоятелство е поискал изготвяне на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на въпроса, какъв е размера на дължимото се обезщетение на ищеца за периода на оставането му без работа, вследствие прекратяване на трудовото му правоотношение за периода от 02.09.2023 год. до 14.11.2023 год.

С протоколно определение от 06.03.2024 год., съдът е допуснал на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на иска в частта относно размера на дължимото се на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа и същия следва да се счита предявен за сумата от 2 757,08 лева, като за разликата до първоначално претендирания размер на обезщетението от 6 887,40 лева, производството е прекратено на основание чл. 233 ГПК, поради отказ от иска.

3

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. П. П., поддържа иска така, както е предявен и с оглед допуснатото изменение по съображения, които подробно доразвива в приета по делото писмена защита.

Процесуалният представител на ответника адв. К. К. в съдебно заседание оспорва изцяло исковете по съображения и доводи, които доразвива в приета по делото писмена защита.

Като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

Видно от трудов договор № 3, сключен на 09.10.1995 год. между ответното дружество "***** ЕООД и ищеца Т. Н. Ц., същият е заемал длъжност "шофьор на тролейбус". От представена по делото Заповед № 26 от 09.10.1995 год. се установява, че ищецът е назначен на длъжността "шофьор на тролейбус", с изпитателен срок от 3 месеца и е определено основното месечно възнаграждение на служителя.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „водач на тролейбус“.

(л. 120 от делото) и длъжностна характеристика за длъжност "шофьор на тролейбус" с код по НКПД: 83312005 (л. 125), както и длъжностна характеристика за длъжността "водач на тролейбус", шифър (непосочен) (л. 212). От последната се установява, че е представен само лист първи.

С допълнително споразумение № 75 от 01.01.1996 год. към трудов договор № 3 от 09.10.1995 год. (л. 121), срокът на договора е определен на "до подписване на нов КТД".

Представени са допълнително споразумение от 11.09.2006 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя Т. Н. Ц. от 225,00 лева на 260,00 лева (л.

200); допълнително споразумение от 04.04.2007 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя от 260,00 лева на 290,00 лева (л. 197); допълнително споразумение от 20.08.2007 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя Т. Н. Ц. от 290,00 лева на 320,00 лева (л. 195); допълнително споразумение от 01.11.2007 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя от 320,00 лева на 350,00 лева (л. 192); допълнително споразумение от 30.10.2009 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя Т. Н. Ц. от 350,00 лева на 390,00 лева (л. 162); допълнително споразумение от 01.09.2012 год., с което към основното трудово възнаграждение на служителя се доплаща 22% за прослужени 22 години трудов стаж (л.

127); допълнително споразумение от 03.01.2014 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя Т. Н. Ц. от 410,00 лева на 440,00 пева (л. 309); допълнително споразумение от 05.01.2015 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя от 440,00 лева на 460,00 лева (л. 298); допълнително споразумение от 08.04.2016 год., с което основното трудово възнаграждение на служителя е променено от 460,00 лева на 520,00 лева (л. 288); допълнително споразумение от 09.01.2018 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя Т. Н. Ц. от 520,00 лева на 570,00 лева (л.

276); допълнително споразумение от 30.01.2019 год., с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя от 570,00 лева на 620,00 лева (л. 248); допълнително споразумение (без номер) от "01.07", с което е изменено основното трудово възнаграждение на служителя на 7 700,00 лева (л. 227); допълнително споразумение (без номер) от 4