Решение № 13455 от 10.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13455 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20241110176244 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:

831609046, доуточнена с молба с вх. № 28592/28.01.2025 г., подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз Ибрямова, срещу Д. Й. Й., с ЕГН: ********** и А. Й. Й., с ЕГН: **********, с която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят в условията на разделност на ищеца в лично качество и в качеството им на наследници на В. Ж. Й., починала на 13.02.2023 г., сумата от общо 964.36 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, *************, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 757.89 лева за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 2/ 206.47 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.04.2022 г. /съгласно уточнителна молба с вх. № 163771/12.05.2025 г./ до 09.12.2024 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.12.2024 г. до окончателното плащане на сумите, като сумите се претендират, както следва:

От Д. Й. Й., с ЕГН: ********** – ½ част от сумите или 378.94 лева главница за топлинна енергия и 103.23 лева обезщетение за забава върху тази сума;

От А. Й. Й., с ЕГН: ********** – ½ част от сумите или 378.94 лева главница за топлинна енергия и 103.23 лева обезщетение за забава върху тази сума;

Претендират се и направените по делото разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответниците не са изпълнили задължението си за заплащане на дължимите суми.

Уточнява се, че сумите се претендират от ответниците като съсобственици на имота и като наследници на починал потребител.

С исковата молба са представени: писмени доказателства.

С допълнителни молби са представени фактурите за процесния период и удостоверение за наследници.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответницата А. Й. Й. е постъпил писмен отговор, чрез адв. Д. Д., с който исковете се оспорват като недопустими евентуално като неоснователни. Сочи се, че ответницата е извършила отказ от наследството на своята майка. В тази връзка се иска производството спрямо ответницата да бъде прекратено, евентуално исковете отхвърлени. Претендират се разноски от 500 лева – за адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Д.

Й. Й. е постъпил писмен отговор, чрез адв. Д. Д.. Твърди се, че ответникът е единствен собственик на имота. Липсвали доказателства как са формирани процесните суми респ. за поставяне на ответника в забава. Въпреки това се сочи, че ответникът е заплатил претендираните суми изцяло. Доколкото се твърди, че същият не бил станал повод за завеждане на делото се иска в негова тежест да не бъдат възлагани разноски евентуално да бъдат възложени такива в минимален размер. Към отговора е представено платежно нареждане за сумата от 946.36 лева от 27.03.2025 г.

В съдебно заседание, проведено на 24.06.2025 г., процесуалният представител на ищеца заявява, че претендираните суми са заплатени частично – като с постъпилото плащане от 946.36 лева били покрити законната лихва за забава изцяло, обезщетението за забава изцяло и главницата за ТЕ частично като оставала дължима сумата от 46.18 лева за главница и законна лихва върху тази сума от датата на частичното плащане 27.03.2025 г. до окончателното плащане. Не били заплатени и разноските по делото – възнаграждението за юрисконсулт, което се претендира в размер от 100 лева, както и държавната такса от 50 лева и сумата от 10 лева такси за съдебни удостоверения. Поради това моли за решение съобразно извършените плащания и за присъждане на разноски.

Ответницата А. Й. Й. се представлява от адв. Д., която изразява становище за цялостно отхвърляне на исковете спрямо тази ответница, 2 доколкото е извършила отказ от наследство.

Ответникът Д. Й. Й. също се представлява от адв. Д., която моли исковете спрямо него да бъде отхвърлени поради плащане като не му се възлагат разноски, доколкото не бил станал повод за образуване на делото.

По делото не е конституирано трето лице помагач.

Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представено копие от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен ежедневник.

Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните суми: главница за топлинна енергия в размер на 757.89 лева за периода от 01.11.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 206.47 лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.04.2022 г. до 09.12.2024 г. От страна на никого от ответниците не се излагат възражения срещу реалното доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите, нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем топлинна енергия.

Посочените суми кореспондират и на представеното по делото извлечение от сметка и на съобщенията към индивидуалните ежемесечни фактури. Видно от приложените ежемесечни фактури, същите са издадени на името на починалата В. Ж. Й..

По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – частично от страна на ответника Д. Й. Й. – като независимо, че от него се претендира ½ от сумите за имота или общо 482.18 лева, то същият е заплатил общо 946.36 лева – видно от платежен документ от 27.03.2025 г.

В депозирания отговор на исковата молба ответникът Д. Й. Й. изрично посочва, че той ползва процесния имот и счита същия за негова индивидуална собственост.

Видно от нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот № 41 от 30.12.2019 г., том ІІ, рег. № 5673, н.д. № 218/2019 г. на нотариус Васил Янакиев процесният имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, ************* е придобит в собственост чрез покупка от лицето В. Ж. Й..

Съгласно удостоверение за наследници на В. Ж. Й. същата е починала на 13.02.2023 г. като е оставила за свои наследници двете си деца – ответниците по делото: Д. Й. Й. /син/ и А. Й. Й. /дъщеря/.

От представено съдебно удостоверение по гр.д. № 45276/2023 г. на СРС се установява, че А. Й. Й. се е отказала от наследството на майка си В. Ж. Й. – като отказът е вписан под № 1643/22.08.2023 г.

На последно място страните не спорят, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда.

Другите доказателства по делото съдът не обсъжда, доколкото предвид 3 извършеното плащане, това не се явява необходимо.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е за разноските по делото и дали има незаплатени суми за главница за топлинна енергия.

Възражение за погасителна давност не е направено от нито един от ответниците по делото, поради което и съдът не обсъжда погасяване на част от сумите по давност, доколкото такава преценка не се прави служебно – чл. 120 от ЗЗД.

Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.

В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с потребителя.

Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.

От така цитираната нормативна уредба и представените по делото писмени доказателства / удостоверение за наследници, нотариален акт и копие от в-к. Монитор с публикувани ОУ на ищеца/ следва извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот – като същите поначало не оспорват предложените от ищеца квоти в съсобствеността.

Ответницата А. Й. Й. обаче е извършила отказ от наследството на своя майка – първоначален собственик на имота. Поради това и отказът на ответницата води до уголемяване на дела на нейния брат – ответникът Д. Й.

Й.. Отказът е извършен на 22.08.2023 г. при смърт на В. Ж. Й., настъпила на 4

13.02.2023 г. и няма данни да е оспорен. Поради това и съдът намира, че исковите претенции спрямо А. Й. Й. следва да бъдат отхвърлени изцяло – като последната нито притежава качеството потребител на топлинна енергия в имота, доколкото е изгубила собствеността си върху същия чрез отказа от наследство, нито отговаря за задълженията на майка си – отново доколкото се е отказала от наследството на последната.

Поради това и за задълженията на В. Ж. Й. следва да отговаря изцяло синът й Д. Й. Й.. След смъртта й същият става страна по облигационното отношение „Топлофикация-София“ ЕАД – като едноличен собственик на имота. Облигационното му отношение с ищеца е валидно и е възникнало по изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от дружеството и одобрени от КЕВР.

За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното право.

От ответника Д. Й. Й. обаче ищцовото дружество претендира само половината от процесните суми /като не е направено изменение на иска срещу него в посока увеличаването му/. Поради това и доколкото тези претенции възлизат на общо 482.18 лева, но ответникът е заплатил общо 946.36 лева – видно от платежен документ от 27.03.2025 г. – то съдът намира, че постъпилото от него плащане е достатъчно да покрие пълния размер на претендираните от него суми вкл. законната лихва за забава.