Определение № 4240 от 21.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4240 гр. София, 21.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Бонка Дечева като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20238002101922 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. И. Й. и В. В. П. против решение № 46 от 07.02.2023 г. по гр.д.№ 656/2022 г. на Окръжен съдПазарджик, с което е отменено решение от 15.07.2021 г. по гр.д.№ 480 / 2020 г на РС – Велинград и вместо това е допусната съдебна делба на недвижим имот - дворно място, находящо се в с Д., [община], [улица], с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по КК на [населено място], [община] между Н. А. Г., К. Г. Г., М. И. Й. и В. В. П. при квоти 1/2 ид.ч. / 4/8 ид.ч./ за първите двама, 3/8 ид.ч. за М. И. Й. и 1/8 ид.ч. за В. В. П..

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, като подържат тезата, че дворното место е обща част към всички сгради в него, които са съсобствени и не подлежи на съдебна делба. Правят оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения относно приетото от въззивния съд, че е прекрудирано становището на касаторките за съсобственост на всички сгради, заявено в първото съдебно заседание и при анализа на доказателствата относно собствеността върху сградите. Твърди се и необоснованост на изводите на съда по същия въпрос.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, 1 ал.1, т.1 ГПК по въпроса: 1. Въззивният съд нарушава ли чл. 133 ГПК като отказва да обсъди възраженията и доводите на ответниците, заявени в първото съдебно заседание пред първоинстанциония съд? Преклудирани ли са възражения срещу доказателствената стойност и относимостта на доказателствата, като се поддържа, че те не са в състояние да установя заявените от ищеца факти и то след като вина за това има ищеца, който погрешно е описал в исковата молба изградените в имота сгради? Само поради липсата на своевременно направено от ответника оспорване на същите, ще бъде ли ищеца освободен от доказателствената тежест по чл. 154, ал.1 ГПК и от задължението да установи фактите, на които основава исковата си претенция, още повече когато по делото има представени и приети писмени доказателства, които опровергават установеното от писмения документ, на който същия основава претенцията си? По тази група въпроси се твърди противоречие с Решение № 67 от 6.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 898/2009 г., I т. о., Решение № 310 от 30.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2009 г., II г. о. и Решение № 27 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1893/2013 г., II т. о. Втория въпрос е: когато в съсобствен поземлен имот има сгради, които са също съсобствени между собствениците на земята и разрешението на т.1 б „б“ от ППВС № 2/82 г. не намира приложение то допустимо ли е да се извърши съдебна делба на поземления имот без съсобствените сгради. По този въпрос се твърди противоречие с Решение № 59 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г., II г. о. По същите въпроси се навежда и основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на изводите по същите въпроси.

Ответниците по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като първият въпрос е некорекно поставен, защото съдът е обсъдил оспорването на касаторите, въпросът не определя изхода от спора и по него решението не е постановено в противоречие със съдебната практика. По втория въпрос се оспорва допускането до касация, тъй като той не е обсъждан в хода на производството и по него не се е произнасял възивният съд. По същите съображения се оспорва допускането до касация по посочените два въпроса и на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, както и поради очевидна неправилност.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване 2 е, поради което съдът я преценява като допустима.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Н. Г. и К. Г. предявяват иск за делба против М. Й. и В. П. само на дворно място находящо се в с Д., [община], [улица], с площ от 469 кв.м., представляващо ПИ с идентификатор ***, по КК на [населено място], [община], съставляващо УПИ *** от кв. ***, като твърдят, че по силата на сделка от 1997 година са придобили собственост върху дворно място с построени в него къща на 83 кв. м. и плевня на 23 кв. м. Твърдят, че притежават в дворното място и следните сгради гараж на 28 кв. м. и селскостопанска сграда на 41 кв.м., строителството на които било извършено от праводателят им и от тях още преди да придобият имота.

В отговора ответниците /сега касатори/ оспорват иска за делба на дворното място, като считат, че то е обща част към хоризонтално съществуваща етажна собственост. Твърдят, че сградите са пет. Сградата с идентификатор ***с площ 84 кв.м била жилищна сграда , като не оспорват собствеността на ищците върху нея и върху сградата с идентификатор ***- селскостопанска сграда с площ 22 кв.м. Твърдят, че по отношение на сградата с идентификатор ***, представляваща гараж на 28 кв.м. има съсобственост на осн. чл. 92 ЗС, а селскостопнаската сграда от 41 кв.м. била изключителна собственост на ответниците, изградена от М. Й. и съпруга й. Оспорват, че в имота има пета, а не четири сгради, като петата е сграда с идентификатор ***с площ от 12 кв.м. която също считат за съсобствена.

Ищците са оспорили твърденията в отговора, тъй като сграда № 2 с площ 12 кв.м. е пристройка към жилищната сграда, съдържаща санитарни помещения към нея и не е самостоятелен обект на собственост, а гаража е тяхна изключителна собственост, тъй като е построен от праводателя им А.

М. и владян от него със знанието и съгласието на праводателя на ответниците И. М. в продължение на 26-27 години. По отношение на селскостопанската сграда от 41 кв.м. /сграда № 5/ е направено твърдение, че е изграден от ищеца.

В първото съдебно заседание ответниците са заявили, че оспорват изключителната собственост на ищците по отношение на всички сгради в имота. Ищците са уточнили, че всички сгради са тяхна изклучителна 3 собственост, владяни от праводателя им и от тях самите.

По делото е установено следното:

С нот.акт №19 том VІІ / 1997 г. А. М. и З. М. са продали на ищците Н. Г. и К.

Г. дворно място в [населено място] от 470 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда на 83 кв.м. и плевня на 24 кв.м., съставляващо парцел *** в кв.***. С влязло в сила на 07.07.2020 г. решение от 27.05.2019 г. по гр.д.№ 546/2018 г. на РС-Велинград е уважен положителен установителен иск за собственост, предявен от М. Й. и В. П., като е признато за установено, по отношение на Н. Г. и К. Г., че ищците М. Й. и В. П. са собственици на 1/2 идеална част въз основа на наследство и покупко-продажба от имот с идентификатор №***, с площ 469 кв.м., парцел *** в кв.***по плана на сс.Д..

По посоченото дело, а и по настоящото е установено, че бившия парцел*** е бил съсобствен между двамата братя А. и И. М. при равни права и със заповед от 28.12.1978 г. е разделен на два парцела *** и***. Вторият е идентичен с процесния ПИ с идентификатор ***. Преди разделяне на парцела на два нови, с нот. акт № 668 том ІV от 1975 година наследодателят на ответниците И. М. е признат за собственик въз основа на придобивна давност на къща от 50 кв.м., западна половина от къща близнак и сайвант от 40 кв.м. построени в парцел *** от 971 кв.м., а с нот. акт от 1976 година И. М. е продал на дъщеря си М. Й. сайванта на 40 кв.м. и 400/971 кв.м. от дворното място, без жилищната сграда. С констативен нот. акт № 70 от същата 1976 г. В. Й. и М.

Й. са признати за собственици на същия имот, предмет на сделката. С нот. акт № 166 том І от 1978 г. /издаден преди разделяне на парцела/ наследодателят на ищците А. М. е признат за собственик на 1/2 идеална част от парцел *** и къща на 60 кв.м въз основа на придобивна давност. Представени са писмени доказателства, от които е видно, че през 1993 година на А. М. е издадено разрешение за строеж на гараж на 24 кв.м. в парцел ***, и протокол за определяне на строителна линия и ниво. За строителството на гаража от А. М. на регулационната линия е дадено и съгласие на собственика на съседния имот. На името на К. Г. е издавано разрешение за строеж № 140 от 11.07.1988 година и протокол без дата за даване на строителна линия и ниво на плевня на 24 кв.м.

От заключението на СТЕ се установява, че в процесния ПИ с идентификатор ***има построена еднофамилна жилищна сграда на два етажа с площ 84 кв.м. с идентификатор ***; друга сграда от 12 кв.м., означена с отделен 4 идентификатор ***с функционално предназначение еднофамилна жилищна сграда; сграда с идентификатор ***с функционално предназначение хангар, депо, гараж на 28 кв.м.; селскостопанска сграда на два етажа на 22 кв.м. с идентификатор ***; и сграда с идентификатор ***с функционално предназначение селскостопанска сграда на един етаж и с площ 41 кв.м. За жилищната сграда е констатирано наличието на строителни книжа от 1983 година на името на А. М.. Заснетата с отделен идентификатор жилищна сграда от 12 кв. м. представлява двуетажна постройка от запад към жилищната сграда - остъклен вход и стълбище за достъп до жилищните помещения и заградена външна тераса от три страни с тухлена зидария на второ ниво. На второ ниво обособеното помещение представлява коридор, баня и тоалетна, което е функционално свързано с жилищната сграда, чрез входната врата на вътрешното стълбище, чрез което се осъществява единствения достъп до етажа. За това преустройство не са издавани строителни книжа и разрешения. Сградата на 28 кв.м., означена като гараж на място представлява навес с три ограждащи стени от дървена конструкция и покрив от ламарина. Оградата със съседния имот е четвъртата оградна стена.

За този строеж има квартална разработка на името на А. М. и декларация от съсед от 1984 година, а от 1993 година са издадени проект, разрешение за строеж и протокол за даване на строителна линия и ниво. Сградата от 41 кв.м. представлява навес, построен в продължение на гаража с три ограждащи стени от дървена конструкция и ламаринен покрив. Няма строителни книжа.

Петата сграда е селскостопанска на 22 кв.м. с помещение н първо ниво за отглеждане на животни и второ ниво плевня от дървена конструкция с плосък покрив. Тази постройка е на имотната граница и за строителството и са издадени книжа през 1988 година на името на К. Г.. Според експерта, едноетажната паянтова сграда, описана като сайвант от 40 кв.м. в нот. акт от 1975 година не съществува на място, където е заснета според данните от кадастралната основа. Според обясненията на вещото лице в съдебно заседание на нейно място са построени двете паянтови стопански сгради на ищците и ответниците, долепени една до друга. Тези две сгради се разделят от границата между двата имота. Според експерта селскостопанската сграда зад гаража е с непрекъсната дървена конструкция спрямо него, поради което прави извода, че са строени едновременно. Според допълнителното заключение по сведения от кметството, сградата от 22 кв.м. е строена 1988 г.

5

Св. С. установява, че жилищната сграда е строена през 1983 година и всички останали сгради в имота са строени преди изграждане на бетонната ограда, разделяща двата имота от ищците и са използвани единствено и само от тях.

Св. П. разгазва за местонахождението и ползването на сайванта, но СТЕ установява, че той не съществува, а сега съществуващите сгради са строени след 1983 г., т.е. след като парцела вече е разделен на два нови.

По същество възивната инстанция е приела, че съществуващата сега жилищна сграда е строена от праводателя на ищците, придобита по сделка. Съдът е посочил, че оспорването на собствеността на прехвърлителя върху цялата сграда е несвоевременно, но въпреки това то е обсъдено и е преценено като неоснователно. За този извод съдът се е позовал на показанията на св. П., доведена от ответниците, според които двамата братя си построили сгради и жилищната сграда, която е била собственост на нейния чичо /А. М./, той я дал на дъщеря си, че гаража е строен от ищеца, че постройките, които се намират в имота на Н. и К. са се ползвали от нейния чичо - бащата на Н. и съответно от К. и Н. и че между страните и праводателите им не е имало спорове. Съдът е съобразил установеното от СТЕ, че едновременно с гаража е построена и сградата от 41 кв.м, че селскостопанската сграда е строена през 1988 година, като са издадени книжа на името на К. Г.. Съдът е приел за недоказано твърдението на ответниците, че гаража в процесния имот бил ползван от ищците със съгласието на ответниците, защото показанията на св. П. в тази им част противоречат на останалите нейни показания и на писмените доказателства за издадените строителни книжа на бащата на ищцата и на логиката. Като допълнителен аргумент, съдът е посочил и това, че по установителният иск за собственост, предявен от ответниците против ищците по настоящия спор, М. Й. и В. П. са претендирали право на собственост само върху дворното място. Така в обобщение, съдът е приел, че сградите са индивидуална собственост на ищците, поради което дворното место не е обща част на хоризонтална етажна собственост и по отношение на него е допустим иск за делба. Допуснал е съдебна делба по отношение на дворното място между страните.