Решение № 387 от 22.10.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Бургас, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Георгиева Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20212100501094 по описа за 2021 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на Маринела Мюлер в качеството й на управител на „Евро-алумил 2014“ ,чрез процесуалния й представител –ответник по гр.д.

№ 579/2020 г. по описа на Несебърския районен съд против решение № 260095/21.01.2021 г. постановено по същото дело ,с което се признава за установено ,че „Оптимакс тур“ООД –гр.Бургас не дължи на Т.Г.М. и „Евроалумил 2014 “ЕООД-гр.Несебър ,сумата от 6154 лв. по издадените в полза на последното дружество изпълнителни листи от 07.02.2020г- по ч.гр.д. № 7241/2018 г. и от 11.02.2020 г. по гр.д. № 8770/2018 г. ,двете на БРС и сключения между ответниците договор за цесия от 30.01.2020 г.,въз основа на които е олбразувано изп.д.№ 82/2020 г. на ЧСИ Делян Николов –поради извънсъдебно прихващане на вземанията.

Въззивникът изразява недоволство от решението в частта ,с която се признава за установено извършването на извънсъдебно прихващане по изп.лист от 21.01.2020 г. по гр.д. № 5794/2018 г. на БРС ;изп.лист от 16.10.2019 г. по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС и изп.л. от 27.01.2020 г. по гр.д.

1

№ 5793/2018 г. на БРС , като твърди ,че в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно .Сочи се ,че на 09.04.2021 г. с решение по т.д. № 67/2021 г. на ВКС е отменено решението по гр.д. № 5794/2018 г. на БРС,по което е издаден изп.лист № 275/21.01.2020 г.Съответно с решение по т.д. № 73/2021 г. на ВКС е отменено решението по гр.д. № 5793/1018 г. в частта му ,в коятое отхвърлен предявеният от „Евро-алумил 2014“ООД иска за установяване вземането към „Оптимакс тур“ООД в размер на 5 348 лв.-неплатено възнаграждение по договор за избработка и монтаж на алуминием предпазен парапет ,като за сумата е издадена заповед за изпълнение по гр.д. д.№ 4116/2018 г. на БРС ,по което пък е издаден изп.д.№ 382/27.01.2020 г.По третата молба за отмяна на решениепо по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС още не е постановено решение от ВКС

Затова се иска отмяна на настоящото атакувано решение,с което е признато за установено ,че е извършено извънсъдебно прихващане по дължимити по издадените въз основа на отменените решения изпълнителни листи .И тъй като до настоящия момент няма произнасяне от ВКС в частта,засягаща извънсъдебното прихващане по задълженията по изп.л.№ 4235/16.10.2019 г.,издаден по гр.д. № 5795/2018 г. на БРС ,се иска сприране на производството по приключване на производството по цитираното дело и произнасяне на ВКС .

Постъпила е въззивна жалба и от А.М. -другия ответник по делото ,против решението в същите части ,със същите аргументи и съображения и със същото искане за спиране на производството по делото до приклчюване с влязло в сила решение по гр.д. № 163/2021 г. по описа на ВКС И двете страни не сочат нови доказателства, или обстоятелства по делото .

Въззиваемият –ищец по делото не е депозирал в сроа по чл.

263 от ГПК писмен отговор на въззивните жалби .

Съдът с оглед направеното искане за спиране на настоящото производство –до приключване на производството по образуваното гр.д. № 163/2021 г. па описа на ВКС –образувано по молба за отмяна на влязлото в сила решение ,по което е издаден един от изпълнителните листи ,предмет на 2 настоящото дело ,счита ,че страните следва да се задължат да представят постановените от ВКС решения по молбите за отмяна ,при което съдът да се произнесе по искането за спиране /доколкото ,ако са налице решения и по трите дела на ВКС липсва основание за спиране ,а решенията следва да бъдат взети предвид за основателността на исковата претенция /.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Предявен е бил отрицателен установителен иск с правно основание л. 124 ал. 1 ГПК ,като фактическата обстановка е безспорна между страните :

Няма спор ,че въз основа на заповед за изпълнение ,издадена по ч.гр.д. № 7241/2018 г. на БРС и влязло в сила решение по гр.д. № 8770/2018 г. на БРС в полза на „Евро-алумил2014“ЕООД са издадени изпълнителни листи за общата сума от 21 224,40 лв. срещу ищцовото дружество ,въз основа на които е образувано изп.д. № 82/2020 г. по описа на ЧСИ Делян Николов,с район на действие – БОС,като образуваното изп.дело е за неолихвяемата сума от 6 184 лв. плюс такси и разноски за ЧСИ.Безспорно е също ,че между ищеца и ответника „Евро-алумил2014“ЕООД се водят множество дела и към настоящия момент .

Няма спор също ,че между ответниците по делото – А.М. и „Евроалумил 2014“ЕООД е сключен договор за цесия от 30.01.2020 г. ,с който ответникът М. е изкупил вземането на „Евро-алумил 2014 „ЕООД срещу ищеца ,възлизащо общо в размер на 21 224,40 лв.

Ищецът бил уведомен както от цедента ,така и от цесионера за прехвърлянето на вземането ,при което на осн.чл. 103 ал. 3 от ЗЗД ищцовото дружество уведомило цесионера А.М. ,че не е съгласен с договора за цесия ,тъй като „Оптимакс тур“ООД от своя страна имал вземания от „Евроалумил 2014“ЕООД/цедента/,произтичащи от присъдените му разноски по влезли в сила решения на БРС ,общо в размер на 6 154 лв.Това са решения по гр.д. № 9356/2018 г.;гр.д. № 5795/2018г.;гр.д. №5794/2018 г. и гр.д. № 5793/2018 г. – всички по описа на БРС . Затова и на осн.чл. 104 вр.чл. 103 от 3

ЗЗД ищецът отправил към ответника М. изявление за прихващане на вземането към предишния кредитор „Евро-алумил 2014“ЕООД ,възлизащо общо на сумата от 6 154 лв. с цедираното на М. вземане в размер на 21 224,40 лв. и след извършеното прихващане размерът на задължението на ищеца възлизал общо на 15 070,40 лв. ,която сума била преведена на цесионера на 05.02.2020 г. по посочената в уведомлението за прехвърляне на вземанията банкова сметка .Затова и ищецът претендира да се приеме за установено по отношение на ответниците ,че не дължи на цесионера М. сумата от 6154 лв. ,предмет на изп.д. № 82/2020 г. на ЧСИ Д.Николов .Несъгласието на длъжника-ищец с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор е достигнало до цесионера на 07.02.2020 г.,непосредствено след сключване на договора за цесия на 30.01.2020 г. и преди образуване на изпълнителното дело на 27.03.2020 г. Частичното плащане на сумата от 15 070,40 лв. е извършено също преди образуването на изпълнителното дело – на 06.02.2020 г.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че с отправеното от ищеца до цесионера М. изявление за прихващане по чл. 104 ал-.1 ЗЗД ,извършено преди образуване на изпълнителното дело ,е било погасено задължението му по издадения срещу него изпълнителен лист от 07.02.2020 г. по ч.гр.д. № 7241/2018 г. и от 11.02.2020 г. по гр.д. № 8770/2018 г. на БРС до размера от 6154 лв. – част от предмета на изп.д. № 82/2020 г. по описа на ЧСИ Николов .

Затова е уважил предявения иск за установяване по отношение на ответниците ,че ищцовото дружество не дължи на цесионера М. сочената сума от 6154 лв.

Решението е правилно .

Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл.

103, ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане.

Прихващането по чл. 103, ал. 1 ЗЗД, като един от способите за прекратяване на насрещни задължения до размера на по-малкото от тях, както и различието между изявлението за прихващане и възражението за прихващане, са предмет 4 на разглеждане в непротиворечивата практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК /в редакция преди ЗИД ГПК – ДВ бр. 86/2017/, както и в доктрината. Според категоричното становище в решение по т. д. № 3164/2015 г. на ВКС, I т. о. и цитираната в него практика на ВКС, в хипотезата на съдебно прихващане на две насрещни вземания, при неликвидност на активното вземане към момента на въвеждането му в процеса, правният ефект на съдебното прихващане настъпва занапред – след влизане в сила на съдебното решение. Горното е възприето и в решение по т. д. № 2839/2017 г. на ВКС, II т. о., според което: изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска извършване на компенсация, касае възникването и упражняването на потестативното право на извънсъдебно прихващане, като правопогасяващия ефект настъпва с факта на отправяне на изявление по чл.

104, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Правото да се извърши извънсъдебно прихващане следователно е обусловено от ликвидността на вземането на лицето, което извършва прихващане. За да настъпи конститутивното действие на прихващането погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото, основанието и размерът на вземането на прихващащия следва да бъдат установени и безспорни. В случая са налице условията на чл. 103, ал. 1 ЗЗД за извършване на прихващането, тъй като вземането на ищеца към момента на изявлението за прихващане е ликвидно и изискуемо, а това на ответника подлежи на изпълнение. Погасителният ефект настъпва до размера на помалкото от насрещните вземания, поради което, като се приспадне сумата от 6 154 лв, ищецът остава да дължи 15 070,40 лв. ,която сума той е изплатил на първия ответник преди образуването на изпълнителното дело .Както е посочил и първоинстанционният съд ,правото на длъжника, при съобщена му цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента, не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява на изразено съгласие с нея. Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника, нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие, като съгласието 5 не се презюмира.В случая обаче ищецът-длъжник е изразил писмено несъгласието си с цесията ,при което на осн.чл. 103 ал. 3 ЗЗД за него е възникнало право да извърши прихващане на задължение към цесионера с вземане ,което има към цедента .Верно е ,че с последващи решения на ВКС – решение от 09.04.2021 г. по т.д. № 73/2021 г. и решение от 09.04.2021 г. по т.д.

№ 67/2021 г. по реда на чл. 303 ГПК е отменено частично влязлото в сила решение по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС и изцяло решението по гр.д. № 5794/2018 г. на БРС ,въз основа на които решения са издадени изпълнителни листи за част от разноските ,присъдени в полза на ищцовото дружество ,които разноски са част от вземането му ,с което той е извършил прихващане .Това обаче е станало повече от година след извършване на прихващането .Към момента на извършването му предпоставките за него ,визирани в чл. 103 ал.

1 ЗЗД ,са били налице,като вземането на ищеца към този момент е било признато с влезлите в сила решения –било е ликвидно и изискуемо.При изричната разпоредба на чл. 104 ал. 1 ЗЗД погасителният ефект от прихващането настъпва с обратна сила-от деня ,от който прихващането е могло да се извърши .Това е моментът ,в който са настъпили всички юридически факти ,образуващи правопораждащия го фактически състав .Обратното действие дава възможност да се извърши прихващане и след като на длъжника е съобщено за цесията.С други думи –прихващането в случая е породило правното си действие и последвалата отмяна по реда на чл. 303 ГПК на двете съдебни решения ,въз основа на които са издадени двата изпълнителни листа не водят до отмяна и заличаване на последиците от вече извършеното прихващане .Както сочи въззиваемата страна , отпадането на изпълнителното основание след извършване на прихващането и проявяване на правния му ефект няма за поледица неговата отмяна ,доколкото законът не е предвидил обратна сила на отмяната на изпълнителното основание ,отмяната действа занапред Нещо повече –изпълнителните листи не са обезсилени ,решението по едно от делата – това по гр.д. № 5793/2018 г. на БРС е отменено само частично –само в частта ,с която предявеният иск е отхвърли до размер на 5 348 лв. ,а в останалата си част до пълния преявен размер ,както и за разноските в тази му част молбата за отмяна е оставена без уважение .

Разпечатката съдържа 33 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4b7e94d-aebe-4687-acab-088a03254069