Решение № 805 от 27.04.2021, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3688/2020
- Вид
- Решение № 805
- Подписан
- 27.04.2021
- Състав
- Мая Недкова, мл.с. Ивалена Орлинова Димитрова, Константин Димитров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 100 · Закон за движението по пътищата
- чл. 126 · Кодекс на труда
- чл. 187, т. 1, пр. 3 · Кодекс на труда
- чл. 188, т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 193, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 221, ал. 2, пр. 2 · Кодекс на труда
- чл. 270, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 327 · Кодекс на труда
- чл. 327, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 4 · Кодекс на труда
- чл. 346 · Кодекс на труда
- чл. 70, ал. 1 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 805 гр. Варна , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Мая Недкова
Членове:
Константин Д. Иванов мл.с. Ивалена О. Димитрова при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100503688 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: **********, представлявано от П.Ст.Н. - управител, чрез адв. И.И. - ВАК, срещу Решение № 260145 от 25.08.2020 г., постановено по гр. д. № 14365/2019 г. по описа на ВРС, 10-и състав, с което: е признато за незаконно и е отменено уволнението на Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, извършено със Заповед № 013 от 26.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото му правоотношение с „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: **********, издадена от П.Ст.Н., работодател, на основание чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ. е прието за установено в отношенията между Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Св.“ № 18, и „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: **********, че възникналото помежду им трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор № 022 от 25.03.2019 г., с който Т. З. К. е бил назначен на длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“ е прекратено, считано от 02.07.2019 г., на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, поради забавено плащане на трудовото възнаграждение на работника, дължимо за периода от 25.03.2019 г. до 02.07.2019 г. е прието за установено в отношенията между Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Св.“ № 18, и „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: **********, че ищецът Т. З. К. не дължи на „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, сумата от 9600,00 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 2 от КТ, за претърпени действителни вреди, обективирано в издадената заповед № 013 от 26.07.2019 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, с което е прекратено трудовото му правоотношение с „Транс Логистик 1
2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: **********, издадена от П.Ст.Н., работодател. е отхвърлен предявеният от „Транс Логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: **********, иск срещу Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, за осъждане на Т. З. К. да заплати на ищеца сумата от 576,80 лева, представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2, пр. 1 КТ, представляващо размер на брутно трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Жалбоподателят „Транс Логистик 2017“ ЕООД счита първоинстанционното решение за необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Излага, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът, сега жалбоподател, следва да докаже точното изпълнение на задължението си за заплащане на трудовите възнаграждения на работника, като счита, че същото няма отношение към предмета на процесния трудов спор. Сочи, че съдът не е изпълнил точно и пълно задължението си по чл. 146 от ГПК. Излага, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 175 от ГПК, като не е ценил представеното по делото извънсъдебно изявление на ищеца пред Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, обективирано в Молба-допълнение вх. № 19066060/24.07.2019 г. Твърди още, че съдът не е обсъдил всички относими доказателства, както и направените от страните доводи и възражения, като излага подробни съображения в тази насока. Навежда, че показанията на св. Я.Г. противоречат на събрания по делото доказателствен материал. Твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че работникът е връчил на управителя на ответното дружество известие по реда на чл. 327, ал.
1, т. 2 от КТ. Настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Т.К., чрез адв. А.П., депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на първоинстанционното решение и настоява за неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът „Транс логистик 2017“ ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. И.И..
В съдебно заседание въззиваемият Т.К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. А.П.-Д..
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба вх. №
64892/05.09.2019 г. от Т. З. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Св.“ № 18, вх. 2, ет.
6, ап. 18, с която срещу "Транс логистик 2017“ ЕООД, ЕИК 204632024, със седалище и адрес на управление: с. Китка, община Аврен, област Варненска, са предявени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на ищеца, извършено със Заповед № 013/26.07.2019 г.; иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от 02.07.2019 г. на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, поради забавено плащане на трудовото възнаграждение, дължимо за периода от 25.03.2019 г. до 02.07.2019 г.; иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено, че ищецът НЕ дължи на ответното дружество сумата от 9600,00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ – действително причинени вреди, изразяващи се в извършването на шест курса на ден от 2 кариера „Каровча” - гр. Девня, до строителен обект в с. Разделна, Община Белослав.
В исковата молба се излага, че на 25.03.2019 г. ищецът сключил безсрочен трудов договор с "Транс логистик 2017“ ЕООД на осн. чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ за длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”, като уговореното възнаграждение било в размер на 560,00 лева, платимо ежемесечно в срок до края на месеца, следващ месеца, за който е дължимо. Работодателят наредил на ищеца да изпълнява задълженията си като шофьор на МПС „Ивеко стралис“ с рег. номер В 5977 ВМ – 12 тона.
Твърди се, че в съответствие с чл. 100 от Закона на движение по пътищата, ищецът поискал да му бъдат предоставени документите на камиона, но управителят на дружеството отказал, тъй като към момента такава необходимост не била налице. Впоследствие ищецът разбрал, че управляваният от него камион не бил преминал технически преглед. Сочи се, че тъй като до началото на месец юли 2019 г. такъв преглед не бил преминат, ищецът отказал да изпълнява трудовите си задължения с МПС, което не отговаря на законовите изисквания.
Излага, че на 01.07.2019 г. бил изпратен в с. Разделна за извършване на превоз на чакъл и пръст с друго МПС: „Ивеко“ – самосвал, 5 тона, но установил, че и този камион нямал документи. Сочи, че съгласно чл. 126 КТ, работникът е длъжен да изпълнява само законните нареждания на работодателя. Изтъква, че до този момент не бил получавал и трудово възнаграждение, поради което на 01.07.2019 г. подал заявление, с което, на осн. чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, едностранно прекратил трудовото си правоотношение с ответното дружество, считано от 2.07.2019 г. Излага, че впоследствие ответникът изискал от него писмени обяснения за неявяването му на работа от 01.07.2019 г. до 17.07.2019 г., но предвид че вече бил прекратил трудовото си правоотношение, ищецът не счел за необходимо да дава такива.
На 09.08.2019 г. с куриер получил заповед № 013/26.07.2019 г., с която на осн. чл. 187, т. 1, пр. 3 КТ, вр. чл. 188, т. 3 КТ му било наложено дисциплинарно наказание – уволнение. В същата се сочело и че дължи обезщетение на дружеството в размер на 9600,00 лева с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ – за причинена вреда, представляваща извършване по 6 курса дневно от кариера „Каровча“, гр. Девня“, до с. Разделна, всеки на стойност 80,00 лева, за преиода от 01.07.2019 г. до 26.07.2019 г. Твърди, че ответното дружество не е претърпяло вреди. Счита, че заповедта, наложеното с нея наказание и исканото обезщетение са незаконосъобразни. Излага, че за неизплатеното си трудово възнаграждение подал жалба в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Излага, че по същата била образувана проверка, но управителят на ответното дружество му обещал, че ще му плати дължимото, ако уведоми Инспекцията по труда, че възнаграждението му е изплатено, което ищецът направил. Моли исковете да бъдат уважени, както и да му бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество, в който се сочи, че искът с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено, че ищецът НЕ дължи на ответното дружество сумата от 9600,00 лв., представляваща обезщетение по реда на чл. 221, ал. 2 КТ, е частично основателен за сумата над 576,80 лв. до пълния посочен в поцесната заповед размер от 9600,00 лева, а останалите два предявени иска са неоснователни. Не се оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор, по силата на който ищецът изпълнявал задълженията си като шофьор на МПС „Ивеко стралис“ с рег.
№ В 5977 ВМ, нито че на същия е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. Излага се, че последното е наложено основателно, поради неявяване на ищеца на работа за периода от 01.07.2019 г. до 17.07.2019 г. За посоченото обстоятелство, съгласно чл. 193, ал.1 от КТ, от ищеца е поискано писмено обяснение, като му е даден тридневен срок за отговор, но такъв не е последвал. Сочи се, че поради изложеното, работодателят законосъобразно е прекратил трудовото му правоотношение, като му е наложил наказание – уволнение. Твърди се, че заявление от ищеца за едностранно прекратяване на ТПО от 02.07.2019 г. не е подавано пред ответника. Оспорва се твърдението, че ищецът не е получавал трудово 3 възнаграждение, като се изтъква, че същият сам е посочил в молба-допълнение до Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, че възнаграждението му е изплатено. Настоява се искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - за приемане за установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено от 02.07.2019 г. на осн. чл. 327, ал.1, т. 2 КТ, да бъдат отхвърлени изцяло, а искът с правно основание чл. 124 от ГПК - за приемане за установено, че ищецът НЕ дължи на ответното дружество сумата от 9600,00 лв., да бъде отхвърлен частично, до сумата от 576,80 лева.
Претендират се сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е предявило и насрещен иск с за осъждане на Т. З. К. да заплати сумата от 576,80 лева, представляваща обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо от работника при дисциплинарно уволнение при безсрочно трудово правоотношение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
В отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, насрещният иск се оспорва като неоснователен. Излага се, че в случая работодателят е неизправна страна по трудовото правоотношение, поради което същият не може да претендира обезщетение.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
От Трудов договор № 022 от 25.03.2019 г. се установява, че същият е сключен между „Транс логистик 2017“ ЕООД – работодател, и Т.З. – работник/служител, на основание чл.
67, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 70, ал. 1 от КТ, като работодателят възлага, а работникът/служителят приема да изпълнява длъжността: „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“.
Видно от длъжностна характеристика на длъжността „шофьор“ на фирма „Транс логистик 2017“ ЕООД, в т. I.2, са отразени следните основни задължения: да проверява техническото състояние на МПС преди привеждането му в експлоатация, да се грижи за техническата изправност на МПС, да спазва Закона за движение по пътищата, да носи винаги свидетелство за регистрация на МПС, което управлява, документа за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и превозни документи.