Определение № 1389 от 27.05.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. София, 27.05.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова като разгледа докладваното от Здравка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000500977 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Амбулатория на индивидуална практика за първична медицинска помощ д - р В. Ч.“ ЕООД срещу определение № 90/17.02.2025 г. на СОС, по т. д. № 1/2025 г., с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 2 от 06.01.2025 г. по същото дело в частта по разноските, по реда на чл.

248 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно постановено. Сочи, че единственият ред за репариране разноските, направени в производствата по ЗТРЮЛНЦ, е те да се претендират пред гражданския съд при подаване на жалба за отмяна на незаконосъобразен акт във връзка с вписвания по посочения закон на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, защото не е налице възможност да се претендират по реда на ЗОДОВ. Счита, че дори да се приеме, че производството по чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ е едностранно и охранително, разпоредбата на ал. 6 от чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е специална спрямо общата на ГПК. Поддържа, че липсата на ред, по който да се претендират разноски в това производство може да се тълкува като нарушение на чл. 13 от КЗПЧОС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да се присъдят 600 лв. адвокатски хонорар в производството пред СОС.

Агенцията по вписванията не е взела становище по частната жалба.

С оспореното определение № 90/17.02.2025 г. на СОС, по т. д. № 1/2025 г., е оставена без уважение молбата на „Амбулатория на индивидуална практика за първична медицинска помощ д-р В. Ч.“ ЕООД за допълване на решение № 2 от 06.01.2025 г. на същия състав по реда на чл. 248 ГПК - в частта по разноските. СОС е приел, че регистърното производство има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК, по което АПв не е страна. Поради липсата на спор, не може да се приложи правилото за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК и разноските остават за единствената страна в производството.

Съдът, като взе предвид съображенията в частната жалба, намира следното:

1

Формираната практика на ВКС (ч.т.д. № 1068/2023 г., ч.т.д. № 2250 по описа за 2021 г., ч.т.д. № 1250/2021 г., I т.о., ч.т.д. № 1603/2021 г., I т.о., ч. т. д. № 1292/2021 г., I т.о., ч.т.д. № 1641/2021 г., I т.о., ч.т.д. № 1409/2021, II т.о., ч.т.д. № 2176/2021 г., II т.о.), последователно приема, че с извеждането след 01.01.2008 г. на дейността по регистрация на юридически лица и търговци от съда и възлагането на Агенция по вписванията със ЗТР (обн. ДВ бр. 34/2006 г., в сила от 01.01.2008 г.) на регистърното производство се отнема единствено характеристиката му на съдебно, а останалите белези на охранително производство - чл. 530 и сл. ГПК - остават. Изводът, че регистърното производство по чл. 13 и сл. ЗТРРЮЛНЦ притежава характеристики на охранително производство съгласно чл. 530 ГПК, се подкрепя и от съображенията към т. 7 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на ОСС на ГК на ВКС и І-ва и ІІ-ра колегия на ВАС, мотивите по т. 9 от Тълкувателно решение № 5/2015 г. от 12.07.2018 г. по тълк. дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, както и мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 1/2020 г. от 31.05.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС.

Дейността на длъжностното лице по регистрацията е по проверка за спазване на изискванията на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, като по свой почин има право дава конкретни указания на заявителя за привеждане на заявлението му в съответствие със законовите изисквания - чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ. Целта на производството е да съдейства на заинтересованото лице, за осъществяване на предоставени му със закона права, т. е. реализират се изгодни за него правни последици, без с крайния акт да се засяга чужда правна сфера. Поради това, на съдебно обжалване подлежи единствено отказът на длъжностното лице по регистрацията - чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, доколкото той възпрепятства постигане на целения от заявителя правен резултат.

Според становището на ВКС определение № 1136 от 08.05.2024 г. по ч. т. д. № 453/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС, новата редакция на чл. 25, ал. 4, изр. второ ЗТРРЮЛНЦ, според която решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му пред съответния апелативен съд, чието решение е окончателно, също не съдържа аргументи в подкрепа на тезата, че при отмяна на отказа решението подлежи на обжалване. Следва да се посочи също, че в чл. 25, ал. 1 ЗТР (сега ЗТРРЮЛНЦ) е уредена възможност за обжалване само на отказа на длъжностното лице по регистрация да извърши поисканото със заявлението вписване, заличаване или обявяване, но не и на позитивния акт, с който искането се удовлетворява, доколкото обжалването на този акт е лишено от правен интерес за страната, поискала вписването.

Следователно съдът намира, че би била недопустима жалба, принципно допустима, съгласно чл. 25, ал. 4, пр. второ ЗТРРЮЛНЦ, подадена от страната, чието искане за отмяна неоснователния отказ от АВп е било уважено, какъвто е и процесният случай, поради липса на правен интерес,

В същото време съдът, по искане на страните в съответните срокове, може да допълни или измени решението в частта за разноските, като се произнесе с определение, подлежащо на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението - арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК.

В обобщение на изложеното, като съобрази установената практика, в която е приета необжалваемост на съдебния акт за отмяна на отказа на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, по арг. от чл. 248, ал.

3 ГПК, за необжалваемо следва да се приеме и определението, постановено по чл. 248, ал. 1 ГПК - за изменение/допълване на такова решение в частта за разноските. (в този смисъл - определение № 903 от 30.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1573/2023 г., I т. о., 2 определение № 1136 от 08.05.2024 г. по ч. т. д. № 453/2024 г., т. к., І т. о. на ВКС и др.) Частната жалба срещу такова определение по реда на чл. 248 ГПК е недопустима, на основание чл. 248, ал. 3, изречение второ ГПК и следва да се остави без разглеждане.

По изложените мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на „Амбулатория на индивидуална практика за първична медицинска помощ д - р В. Ч.“ ЕООД срещу определение № 90/17.02.2025 г. на СОС, по т. д. № 1/2025 г., с което е оставена без уважение молбата за допълване на решение № 2 от 06.01.2025 г. по същото дело в частта по разноските, по реда на чл. 248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3