Решение № 3817 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3817 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100503735 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Д. А. К. (подаден от особен представител – адв. Ч.) срещу решение № 2154/05.02.2026 г. по гр.д. № 17796/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 178,34 евро (348,81 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 242349, сумата от 37,95 евро (74,23 лв.) - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 2,69 евро (5,26 лв.) – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 0,66 евро (1,30 лв.) - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че по делото не е доказано ищецът да е предоставил топлинна услуга с цена, възлизаща на претендираната сума. Оспорва също така да са налице облигационни отношения между страните, както и че дължи цена за услугата дялово разпределение. Ето защо, 1 моли решението на СРС в обжалваната част да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответниците М. А. Т., Д. А. К. и Р. А. К. да заплатят поравно (по 1/3 част) и разделно сумите, както следва:

1127,61 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № 242349, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023 г., до погасяването, 241,44 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г.; 15,77 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2023 г., до погасяването, представляваща цена за дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г.; 3,89 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г.

С обжалваното решение исковете са уважени частично, като ответникът Д. А. К. е осъден да заплати в полза на ищеца сумите, както следва: 178,34 евро (348,81 лева) главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 242349, сумата от 37,95 евро (74,23 лева) - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г., сумата от 2,69 евро (5,26 лева) – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., както и сумата от 0,66 евро (1,30 лева) - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите. В останалата част исковете срещу ответника Д. А. К. са отхвърлени.

Исковете срещу другите ответници М. А. Т. и Р. А. К. са отхвърлени изцяло.

Решението на СРС е обжалвано само от особения представител на ответника Д.

А. К., като в останалата част е влязло в сила.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част

Съгласно представен по делото пред първоинстанционния съд нотариален акт № 2

187, том I, рег. № 3905, н.д. № 167/2016 г. по описа на нотариус Л.Т., процесният имот е придобит от М.И. К..

На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, поради което следва да се приеме, че М.И. К. като съсобственик на топлоснабдения имот, предмет на делото, се е явявала потребител на топлинни услуги и е дължала заплащането на цената на предоставената топлинна услуга в апартамента, предмет на делото, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.

Съгласно удостоверение за наследници на М.И. К., последната е починала на 03.10.2022 г. и е наследена от нейните деца М. А. Т., Д. А. К. и Р. А. К.. Ето защо и на основание чл. 5, ал. 1, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН всеки един от ответниците, включително въззивника, отговаря за заплащането на 1/3 част от задълженията на неговия наследодател М.И. К..

За процесния период в имота е използвана топлинна услуга за отопление на имота и за подгряване на вода, като стойността възлиза на сумата в размер на

1127,61 лв., съгласно представените по делото извлечение и съобщения към фактури, които не са оспорени по размер от страна на ответника.

Следователно, претенцията за заплащане на цена за топлинна енергия, предявена срещу ответника Д. А. К., се явява доказана за сумата в размер на 375,87 лв.

(192,18 евро). Посоченият иск е уважен за сумата в размер на 178,34 евро (348,81 лв.), поради което решението в посочената част се явява правилно.

Съгласно чл. 22, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от действащите в процесния период общи условия на „Топлофикация София” ЕАД, потребителите заплащат на доставчика както сумите за потребление на топлинна енергия, така и сумите за извършване на услугата „дялово разпределение“ от избрания от тях търговец, като стойността се формира от: 1. цена за обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2. цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3. за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите.

В случая и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото, въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота, поради което претенцията за заплащането е установена в своето основание.

Размерът на дължимата цена за дялово разпределение за периода от м.03.2020 г. до м.04.2021 г. е 15,77 лв., съгласно представените по делото писмени доказателства, като 3 ответникът К. дължи 1/3 част от посочената сума, т.е. сумата в размер на 5,26 лв. (2,69 евро), поради което решението в посочената част се явява правилно.

Въззивният съд достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г.

Както беше посочено, съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г. ответникът дължи на ищеца лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на топлинна енергия, която лихва е в размер на 74,23 лв. (37,95 евро), поради което решението на СРС в частта, с която е уважен искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия, се явява правилно.

Ответниците не дължат лихва за забавено изпълнение на задължението за заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).

С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение, предявен спрямо ответника К., е уважени, като посоченият иск следва да бъде отхвърлен.

В останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от обжалването, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът К. е осъден да заплати в полза на ищеца сумата над 112,83 евро до сумата в размер на 113,17 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 199,40 евро, представляваща разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение (50 евро) и депозит за особен представител (150 евро) съобразно отхвърлената част от жалбата.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на СГС сумата в размер на 12,78 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ решение № 2154/05.02.2026 г. по гр.д. № 17796/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, с която ответникът Д. А. К. е осъден да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 0,66 евро (1,30 лв.) - мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г. върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,69 евро (5,26 лева) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., както и в частта, с която ответникът Д. А. К. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата над 112,83 евро до сумата в размер на 113,17 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 срещу Д. А. К., ЕГН **********, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 0,66 евро (1,30 лв.) мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 22.03.2023 г. върху главницата за дялово разпределение в размер на 2,69 евро (5,26 лв.) за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., което е осъществявано в топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к.

****, аб. № 242349.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2154/05.02.2026 г. по гр.д. № 17796/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, с която ответникът Д. А. К. е осъден да заплати в полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 178,34 евро (348,81 лв.) - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 242349, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите; сумата от 37,95 евро (74,23 лв.) - мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 22.03.2023 г.; сумата от 2,69 евро (5,26 лв.) – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, както и сумата в размер на 112,83 евро, представляваща разноски в първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 199,40 евро, представляваща разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата.

ОСЪЖДА Д. А. К., ЕГН **********, да заплати в полза на Софийски градски съд сумата в размер на 12,78 евро, представляваща държавна такса за въззивно обжалване.