Решение № 56 от 15.05.2023, Районен съд - Каварна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Каварна, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20223240100169 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК 203670940 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез пълномощника юрисконсулт Ц. П., срещу Д. Д. К., ЕГН **********, за установяване на вземанията на ищеца по Договор за потребителски кредит № 7001177606 сключен на 23.03.2020 г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и Д. Д. К. и приложение № 1 от 25.11.2021 г. към Рамков договор за продажба и прехвърлянена вземания /цесия/ на осн. чл. 99 от ЗЗД, сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за следните суми:

631,21 лв. – представляваща незаплатена главница по Договор за заем; 47,51 лв. представляваща договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 25.10.2020 г.; 71,08 лв. – представляваща лихва /обезщетение/ за забава дължима за периода 25.04.2020 г. до 03.12.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, до окончателното погасяване на дълга, за които суми по ч. гр. д. № 546/2020 г.

1 по описа на РС – Каварна е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Ищецът твърди, че на 23.03.2020 г. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД като кредитор и Д. Д. К. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № 7001177606 по силата на който на ответника е предоставен кредит в размер на 631,21 лв., която сума представлява потребителски кредит за общо ползване в размер на 500,00 лв., сключени застраховки в общ размер на застрахователната премия в размер на 95,48 лв.

/Банк пакет 3 кредит в размер на 25,55 лв. и Банк пакет 3 сметка в размер на 69,93 лв./ Ответникът се е задължил да върне сумата на кредитора ведно с уговорените лихви до 25.10.2020 г. на равни месечни вноски всяка в размер на 96,96 лв. Съгласно договора страните са уговорили кредитополучателят да плати на Банката обща сума от 678,72 лева. За сключения договор страните са се договорили да се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер н 35,73 лв., описана в чл. 7 от договора. Съгласно чл. 9 от Договора за отпуснатата сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент 22,17 %. В случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието. Ищецът твърди, че в чл. 11.2 от Договора е инкорпориран погасителен план, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.04.2020 г., а последната с дата 25.10.2020 г.

По силата на Приложение № 1 от 25.11.2021 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.08.2018 г., сключен между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, първият е прехвърлил на втория вземанията към ответника по договора за потребителски кредит.

За дължимите по договора за потребителски кредит суми „Ти Би Ай Банк” ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 546/2020 г. по описа на РС – Каварна. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията по същата.

Искането е да се признае за установено, че "Агенция за събиране на 2 вземания" ЕАД има следните вземания срещу ответника Д. Д. К. по Договор за потребителски кредит № 7001177606/23.03.2020 г.: 631,21 лв. –главница;

47,51 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.04.2020 г. до 25.10.2020 г.; 71,08 лв. –лихва /обезщетение/ за забава дължима за периода 25.04.2020 г. до 03.12.2020 г., както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по делото.

Направено е искане уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника с преписа от исковата молба и доказателствата.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от назначения особен представител на ответника е постъпил отговор, с който исковете се оспорват като недоказани, неоснователни по същество и размер.

В проведените по делото открити съдебни заседания, ищцовото дружество не изпраща процесуален представител. В депозирано писмено становище поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Особеният представител на ответника, в открито съдебно заседание счита, че от събраните в процеса доказателства са установени претендираните вземания, като моли при постановяване на съдебния акт исковата претенция относно лихвата за забава да бъде уважена за периода до 03.12.2020 .

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 546/2020 г. по описа на РС Каварна, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което до кредитора са изпратени указания за предявяване на искове за установяване на вземането му, които същият е предявил в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

3

От приетия по делото договор за потребителски кредит № 7001177606 /л.

6/, сключен на 23.03.2020 г. между ответника и "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична сума в размер на 500 лева. Договорът за заем е реален /чл. 240 ЗЗД /, счита се сключен от момента на предаването й. В случая - получаването на сумата е извършено на дата 23.03.2020 г. и се установява от отразеното в приложеното към ССЕ извлечение от сметка, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Следователно, по делото се доказва наличието на валидно облигационно правоотношение между ответника и първоначалния кредитор "Ти Би Ай Банк” ЕАД. Последният е изправна страна в правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума. Съобразно чл. 7 и сл. от договора, същата следва да бъде върната, ведно с уговорената застрахователната премия в размер на 95,48 лв. /Банк пакет 3 кредит в размер на 25,55 лв. и Банк пакет 3 сметка в размер на 69,93 лв./ Ответникът се е задължил да върне сумата на кредитора ведно с уговорените лихви до 25.10.2020 г. на равни месечни вноски всяка в размер на 96,96 лв. Съгласно договора страните са уговорили кредитополучателят да плати на Банката обща сума от 678,72 лева. За сключения договор страните са се договорили да се дължи еднократна такса за оценка на риска в размер н 35,73 лв., описана в чл. 7 от договора. Съгласно чл. 9 от Договора за отпуснатата сума се дължи възнаградителна лихва с годишен лихвен процент 22,17 %. В случай на просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора се дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената сума за периода на просрочието. В чл. 11.2 от Договора е инкорпориран и погасителен план, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска е с падежна дата 25.04.2020 г., а последната с дата 25.10.2020 г. Спазена е предвидената в чл. 240, ал. 2 ЗЗД форма на уговорката за лихви, поради което следва да се приеме, че същата е действителна и валидно е обвързала заемателя.

От ответната страна, върху която лежи тежестта да установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не беше проведено. Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а именно 25.10.2020 г., до когато е следвало да бъдат погасени.

От представените по делото доказателства – рамков договор а продажба на вземания (цесия) и приложенията към него /л. 19 – 31, в които под № 3508 4 фигурира вземането към ответника/ се установява, че между "Ти Би Ай Банк" ЕАД и "Агенция за събиране на вземания" ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за заем. Такава възможност е предвидена изрично в чл.25.5 от договора, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписване на контракта.

Съобразно чл. 1.5 от договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главници, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения. Следователно, установява се, че ищецът е кредитор на ответника относно непогасените задължения по договора за заем.

По делото е представено уведомително писмо от цедента "Ти Би Ай Банк" ЕАД, чрез цесионера "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за извършената цесия /л. 33/, адресирано до длъжника, което няма данни да е получено от ответника. Въпреки това неспазването на задължението за уведомяване по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД не влияе върху валидността на договора за цесия, тъй като това задължение е въведено с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора, който от своя страна се е разпоредил с вземането ( в този смисъл Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.). В настоящия случай длъжникът не е изпълнил в полза на стария кредитор. Освен това съобразно константната практика на ВКС за цесията длъжникът се счита за уведомен и с получаване на преписа от исковата молба.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че ищецът доказа в кумулативност - наличието на сключен договор за паричен заем, по който на ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и новия кредитор, по силата на който цесионерът-ищец е придобил изискуемите процесни вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава, както и, че длъжникът е уведомен за цесията.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, а и неоспорено от страните. От заключението се установява, че вноски по кредита не са правени от ответника. Всички вноски са с определен в погасителния план падеж, който е настъпил. Предвид обстоятелството, че вноските не са внасяни на 5 падежа, ответникът е изпаднал в забава и следователно дължи законна лихва за забава върху неплатените погасителни вноски. Съгласно заключението н а ССчЕ законната лихва, изчислена върху всяка погасителна вноска в рамките на общия период 25.10.2020 г. до 16.12.2020 г. е в размер на 78,30 лева, от които ищецът претендира заплащане на 71,80 лв.

По гореизложените съображения съдът намира, че предявените установителни искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени в претендирания размер.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца поисканите и направени по делото разноски. Съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК ищецът е направил разноски за заплатена държавна такса в размер на 125 лева; 250 лева депозит за вещо лице; 200 лева за депозит за особен представител и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда при отчитане на фактическата и правна сложност на делото съгласно чл. 78, ал. 8 от Г П К във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП.

В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева з а държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, които ответникът следва да бъде осъден да му заплати.