Решение № 1237 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20245330121184 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Х. С. Б. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати сумата 515, 82 лева, платена от него на ответника без основание по сключен между страните в гр. С.. Претендира разноски и заплащане на адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв.

Ответникът “Ай Ти Еф Груп” АД – гр. София оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в допълнително представени писмени становища по делото съображения. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително между страните в гр. С. е бил сключен Договор за потребителски кредит № ************/**********г., по силата на който ответното дружество е отпуснало на ищеца кредит в размер на 3 000 лева, като в ГПР по Договора е била включена само договорната лихва, но не и уговорените между страните допълнителни такси и неустойка – с добавянето на които към ГПР кредитът се оскъпава значително.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че действително поради прекомерното оскъпяване на ГПР по Договора спрямо получената от ищцата в заем сума, Договорът се явява нищожен, и ищецът дължи на ответника заплащане единствено на получения заем – 3 000 лева.

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установя, че ищецът е заплатил на ответника за задълженията си по Договора общо 3 515, 82 лева – поради което действително заплатената над главницата от 3 000 лева сума в размер на 515, 82 лева (понастоящем – 263, 73 евро) се явява платена без основание и следва да бъде върната на ищеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от 06.12.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски за производството по делото в размер на 33, 23 евро – платена ДТ (включително и за подадената от ищеца частна жалба), а на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв. ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца – адв. Р. Р., адвокатско възнаграждение в размер общо на 180 евро с ДДС (120 евро с ДДС за производството по настоящето дело и 60 евро с ДДС за производството по частта жалба) - като предвид фактическата и правна сложност на спора и цената на иска, и обстоятелството, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение съобразен с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, съдът намира, че направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца при условията на чл.38 от ЗАдв. е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение).

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА “Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Лозенец“, ул. “Сребърна” № 16 – „САП Център София“, ет.8, представлявано от ****************** С. Ю. А., със съдебен адрес: гр. С., ул.

“*************” № **, ет.**, младши адвокат В. Б. К., ДА ЗАПЛАТИ НА Х. С. Б., ЕГН: **********, от гр. П., ЖК „************“, бл.**, вх.**, ет.**, ап.***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № ***, адв. Р. Р. СУМАТА 263, 73 евро, платена от него на ответника без основание по сключен между страните в гр. С.

2

Договор за потребителски кредит № **********/*********** г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ 06.12.2024 г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 33, 23 евро..

ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп“ АД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законни представители и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА Адвокат Р. Н. Р., със служебен адрес: гр. П., ул. „*************“ № ***, адвокатско възнаграждение В РАЗМЕР НА 180 евро с ДДС на основание чл.38, ал.1, т.2 във връзка с чл.38, ал.2 от ЗАдв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника възражение за прекомерност на присъденото в полза на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от ЗАдв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 3