Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260006 от 18.01.2021, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 346/2020
Вид
Решение № 260006
Подписан
18.01.2021
В сила
05.02.2021
Състав
ДАРИНА ИЛИЕВА ПОПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 362, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 363 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 364, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 593 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 45, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
  • чл. 96 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 96, ал.3 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • §2 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 115 · Закон за собствеността
  • чл. 115, ал. 1 · Закон за собствеността
  • чл. 115, ал. 2 · Закон за собствеността
  • чл. 30, ал.2 · Закон за собствеността

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………………… гр. К., 18.01.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав на единадесети декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ПОПОВА

Секретар: КРИСТИНА ШАХЪНСКА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

346 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по искове с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД.

Ищците М.Г.А. с ЕГН ********** и Г.А.Х. с

ЕГН **********,*** твърдят, че на

21.01.2020 г. сключили с ответниците К.Г.Д. и Г.Н.К. предварителен договор с за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в село Б.. Договорът бил с нотариална заверка на подписите, удостоверен под № 373/2020г. от ***С.В., рег**** на НК и район на действие Районен съд К.. Предмет на договора бил следният недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО цялото застроено и незастроено с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) кв.м, съставляващо ПИ № 419 (четиристотин и деветнадесет) в кв. 47 (четиридесет и седми), за който е отреден УПИ IV-419 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер четиристотин и деветнадесет), с неприложена регулация, по плана на село Б., община К., област П., одобрен със Заповед № ****г., ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и НАВЕС, ведно с всички други подобрения и насаждения в имота. В деня на сключване на предварителния договор молителите, в качеството на бъдещи купувачи, заплатили на бъдещите продавачите като капаро сума в размер на 3000 (три хиляди) лева в брой, като договорът служел и като разписка за получената сума. Страните се съгласили и задължили в срок до 21.03.2020 г. включително, ответниците - продавачи да прехвърлят правото си на собственост върху имота на молителите – купувачи, които от своя страна да заплатят остатъкът от продажна цена за същия. До датата на сключване на договора правили многократни опити да се свържат на дадения им от продавачите телефон, за да уговорят ден и час за сделка, но същите не отговаряли. В деня на сключване на предварителния договор заявили, че ще отидат за малко в чужбина и ще се върнат скоро. След като много пъти ги търсили по телефона и не се свързвали с тях, молителите решили няколко дни преди крайния срок, да ги посетят адресите, посочени в договора. Не окрили К.Д. на адреса, научили, че живее с Г.К. на нейния адрес.*** на 20.03.2020 г. заедно с двама свидетели - С.А.А.от гр. К. и Т.Д.А. от с. К., и сина им Г.като шофьор на колата, с която пътували. Около 17:30 ч. били в дома на Г.К. ***, която ги приела. На въпроса на молителите защо не отговарят на телефонните им позвънявания и на припомнянето, че срокът за сключване на окончателен договор пред ***за имота изтича на следващия ден, Г. им отговорила, че са похарчили капарото, но и нямат намерение да ходят при ***и да прехвърлят имота. Молителите останали изненадани, тъй като при подписване на договора бъдещите ответници били ясни, че искат да продават имота, цената ги устроила, както и срокът за сключване на окончателния договор. питали кое не е наред и с кое не са съгласни, за да уговорят отношенията си. Г.К. отново им казала, че няма да отидат при ***за сделка, а молителите да правят каквото искат. Последните я уведомили, че ще си потърсят правата в съда и тя отново им отговорила: „правете каквото искате“. Тъй като срокът за сключване на окончателен договор пред ***С.В., рег. ***на НК бил до 21.03.2020 г. в 11 ч., който ден бил събота, неработен ден, то след разговор по телефона с нотариуса, тя им казала да се явят в първия присъствен ден 23.03.2020 г. в 11 ч. в кантората ѝ за евентуално изповядване на сделката, казала им да носят остатъка от продажната цена и такси по сделката. На 23.03.2020 г. в 11 ч. молителите били в кантората на ***С.В. в гр. К. за сключване на сделката.

Нотариусът ги попитала защо са дошли, отново потвърдили желанието си и готовността си да сключат сделката, както е по предварителния договор за имота в с.Б.. ***Владова проверила самоличността на молителите и ги приканила да изчакат един час с оглед евентуалното идване на продавачите. Същите не се явили до 12 ч., поради което нотариусът съставил протокол за констатиране на обстоятелство по чл. 593 от ГПК с № 25, том І, рег. № 1460/23.03.2020 г. за това обстоятелство. С оглед обстоятелството, че за процесния имот сключили предварителен договор за покупко-продажба, заплатили са 1/3 от продажната цена за него, заплатили и дължимите от продавачите такси за ток и вода до момента, както и че върху ½ ид.ч. от имота има наложена възбрана от ЧСИ, и че от разговори с близки и роднини на продавачите разбрали, че те имат изтеглени бързи кредити, които вероятно няма да могат да си погасят навреме, а и от изявлението на продавачите да правят каквото искат, то за молителите се породил правния интерес от предявяване на настоящия иск.

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което да обяви за окончателен, сключеният между страните предварителен договор от 21.01.2020 година.

Ответниците К.Г.Д. с ЕГН ********** *** и Г.Н.К. с ЕГН ********** *** оспорват иска. Признават сключването на предварителен договор, както и готовността си да прехвърлят имота след получаване на цялата договорена цена.

Сочат, че с поведението си не са дали повод за предявяване на иска, тъй като се прибрали в Б.на 19.03.2020 година с намерение да сключат предварителен договор, но поради извънредната епидемиологична обстановка били поставени под карантина за срок от 14 денонощия, които прекарали в село С.на адрес*****. Междувременно ищците, без съгласието на ответниците и като разбрали, че последните заминават за чужбина се самонастанили в процесния имот, където ответниците имали свои мебели и оборудване, без да плащат наем затова. След изтичане на срока на карантината, ответниците се свързали с ищците и ги поканили да отидат при ***за сключване на окончателния договор, но ответниците заявили, че не разполагат с остатъка от сумата. Въпреки многократните опити за разговарят с ищците за освобождаването на имота докато оправят отношенията си, последните ги избягвали и отказвали да разговарят. Ищците не платили и нямали намерение да плащат остатъка от продажбената цена.

МОЛЯТ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Претендират за разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори и се установява, че на

21.01.2020 година страните са сключили предварителен договор, нотариално заверен с регистрационен номер 373 от същата дата на ***С.В., рег. ***на Нотариалната камара, по силата на който двамата ответници от една страна като продавачи са се задължили да продадат на ищците от друга страна като купувачи, правото на собственост върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО цялото застроено и незастроено с площ от 625 (шестстотин двадесет и пет) кв.м, съставляващо ПИ № 419 (четиристотин и деветнадесет) в кв. 47 (четиридесет и седми), за който е отреден УПИ IV-419 (четвърти, отреден за имот планоснимачен номер четиристотин и деветнадесет), с неприложена регулация, по плана на село Б., община К., област П., одобрен със Заповед № ****г., ведно с построените в него ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА и НАВЕС, ведно с всички други подобрения и насаждения в имота. Продажбената цена и начинът на плащане били уговорени в чл. 2 и 3 от договора, както следва - обща размер на 9

000 лева, от която сума 3000 лева били платени като задатък в деня на сключване на договора. Остатъкът от сумата в размер на 6000 лева купувачите се задължили да платят при сключване на окончателния договор. В чл. 11 от договора страните уговорили дата на сключването му не по-късно от 21.03.2020 г. в 11:00 ч., когато следвало да се явят в кантората на същия ***за сключване на окончателен договор. В чл. 5 от договора бъдещите продавачи се задължили да прехвърлят правото на собственост върху имота без никакви вещни тежести и върху него, както и да вдигнат наложената възбрана върху ½ ид.част от имота най-късно до сключване на окончателния договор на 21.03.2020 година. По делото е представен нотариален акт № 136, том ІІ, рег. № 3014, дело № 286 от 2017г. на ***Р.К., от който се установява, че по силата на договор за покупко-продажба от 26.07.2017г. двамата ответници са придобили правото на собственост върху имота, предмет на процесния договор.

В нотариалния акт не е посочени при какви права двамата ответници придобиват правото на собственост. От представения по делото протокол за констатиране на обстоятелство по чл. 593 от ГПК с № 25, том І, рег. № 1460/23.03.2020 г. на ***С.В., рег. ***на Нотариалната камара се установява, че на 23.03.2020 г. (понеделник) в 11ч. ищците са се явили при нотариуса за сключване на окончателен договор с ответниците. Констатирано е, че до 12 ч на същия ден ответниците не са се явили за сключване на окончателен договор. От представеното предписание за поставяне под карантина се установява, че ответниците са били поставени под карантина за срок от 14 дни, считано от 19.03.2020 година. От представената справка от Агенция по вписванията се установява, че върху ½ ид. част от имота, предмет на настоящия иск е вписана възбрана от ***П.И.по изпълнително дело № 2376/2018 година, образувано срещу длъжник – ответницата Г.Н.К.. С молба вх. № 262625 от 10.11.2020 г. ищецът М.Г.А. е направил изявление за прихващане на задължението им към Г.Н.К. до размера от 1117.23 лева, която сума е заплатил по изпълнително дело № 2376/2018 година на ***П.И..

При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от правна страна:

За да бъде уважен конститутивният иск с правно основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД, съдът следва да установи наличието на предварителен договор за сключване на окончателен. За да бъде разрешен правилно настоящият правен спор, съдът следва да установи наличието на действително сключен предварителен договор между страните, както и да провери спазени ли са предпоставки за прехвърляне на имота по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота (чл. 363 от ГПК). По делото по безспорен начин е установено, че между страните е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот на 21.01.2020 година.

Договорът е в писмена форма съгласно изискването на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, и съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД, съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор – прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот, който е индивидуализиран според всички изисквания, посочена е продажната цена и начинът на плащането. Продавачите по договора са били съсобственици с равни права с оглед презумпцията по чл. 30, ал.2 от ЗС, съгласно която частите на съсобствениците се считат равни до доказване на противното и при липсата на уговорки в документа за собственост за различни права. Не се спори и се установява от представения предварителен договор, че задатъкът е бил платен в деня на сключването му. За ищците е останало общо задължение в размер на 6000 лева, които е следвало да платят в деня на сключване на окончателния договор. Уговорен е срок за сключване на окончателния договор 21.03.2020 г. – в случая съдът приема, че срокът е 23.03.2020 година, явяващ се първи работен ден, тъй като договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти не могат да бъдат валидно сключвани в неработен ден и след работно време. Изследвайки действителната воля на страните и при липса на каквито и да било възражения от страна на ответниците по иска в тази насока, съдът намира, че действителната воля на съдоговорителите е била да сключат окончателни договори за покупко-продажба на процесните имоти в срок до 21.03.2020 г., като всеки от продавачите по предварителния договор е задължен само за собствената си ½ ид. част от правото на собственост, доколкото ищецът сочи и не се оспорва от ответниците, че към датата на придобиване на правото на собственост и към датата на сключване на предварителните договори, двамата не са били съпрузи, нито в брак с трети, неучастващи по делото лица. Когато в предварителния договор е уговорен срок, правото на иск за сключване на окончателен договор по чл.19,ал.3 ЗЗД се поражда с изтичането на срока, в който е следвало да се сключи окончателният договор (в този смисъл Решение № 286 от 28.09.2011г. по гр. дело № 1055/2010г. на ВКС, ІІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК). При това положение, за ответниците е възникнало задължение да сключат окончателен договор до 21.03.2020 година, а в конкретния случай, тъй като не са имали право да напускат адреса в продължение на 14 дни, до 03.04.2020 година. не се установява ответниците да са уведомили ищците по какъвто и да е начин, че са в невъзможност да спазят срока поради административната забрана да напускат дома си, нито да са положили усилия да договорят друга дата, или да са се явили пред нотариуса и да поискат да бъде констатирано обстоятелството, че са в готовност да сключат окончателния договор. Нещо повече, установи се, че до 20.10.2020 година, ответниците не са изпълнили поетото задължение в чл. 5 от договора да поискат вдигане на наложената върху имота възбрана, т.е. ответницата да заплати задълженията си по изпълнителното дело, което би довело до този именно резултат. В конкретния случай искът е предявен на 08.04.2020 година, т.е. след изтичане на всички срокове. Дори да се приеме, че срокът за сключване на окончателен договор е спрял да тече считано до изтичането на 7 дни след датата на отмяна на извънредното положение, съгласно разпоредбите на чл. 3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците, във връзка с Решението на Народното събрание за удължаване на срока до 13.05.2020 г., обн. ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г. и § 13 от Заключителните разпоредби към