Решение № 696 от 24.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20225330203918 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-1030-003504/08.06.2022 год., издадено от Началник Група към ОД на МВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция”, упълномощен със заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021 год., с което на В. В. П., с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183 ал.1, т.1, пр. 2 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183 ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.

По съображения изложени в жалбата си, които се поддържат от процесуалният му представител в съдебно заседание, В. В. П. моли съда да отмени наказателното постановление /НП/ като незаконосъобразно.

Претендира разноски.

1

Въззиваемата страна сектор „ПП” при ОД на МВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител. До съда е депозирано писмено становище, в което се излагат доводи за потвърждаване на НП. При евентуално уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

С акт за установяване на административно нарушение с бланков № 191484 от 19.04.2022г. било констатирано, че на същата дата около 12:30 часа в гр.Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, жалбоподателят П., като водач на лек автомобил – „Шкода Октавия”, с рег. № ** **** **, собственост на „ВЕНИ ГАЗ” ЕООД, паркирал описания по-горе автомобил в зоната на действие на пътен знак „В27”. В хода на проверката било констатирано от контролните органи, сред които и св. П. Н. М., че жалбоподателят не носил в себе си контролния талон към СУМПС и свидетелството за регистрация на процесното МПС, с което било счетено, че виновно е нарушил разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП.

Актът е бил предявен на жалбоподателя, който се запознал със съдържанието му и го подписал без възражения, като такива били депозирани в законосутановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но били приети за неоснователни от АНО.

Въз основа констатациите в акта било издадено и атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства АУАН, оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач и от свидетелските показания на актосъставителя П. Н. М., който потвърждава изложените от него в АУАН факти и обстоятелства, като в допълнение сочи, че на процесната дата и място лично е констатирал, че именно жалбоподателят е поел управлението на неправилно паркирания от него автомобил, след като се е върнал от магазин за компютри, за което му бил съставен и процесният акт. Съдът кредитира показанията на св. М. като последователни и кореспондиращи си с писмените доказателства.

2

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че от обективна страна на 19.04.2022 г. около 12:30 часа в гр. Пловдив, на бул. „Цар Борис III Обединител“, жалбоподателят П., като водач на лек автомобил – „Шкода Октавия”, с рег. № ** **** **, собственост на „ВЕНИ ГАЗ” ЕООД е паркирал описания по-горе автомобил в зоната на действие на пътен знак „В27”. Авторството на деянието от страна на жалбоподателя и мястото на неговото извършване се установяват от показанията на свидетеля очевидец П.

М., изцяло получили вяра от съда. Установява се още от обективна страна и конкретното поведение на жалбоподателя, който първоначално изобщо не се е намирал вътре в автомобила, но след определено време се е върнал и е седнал на мястото на водача. Така установена, фактическата обстановка не бе оборена от жалбоподателя, а фактическите изводи на наказващия орган се подкрепят и от презумптивната доказателствена сила на акта съгласно чл.

189, ал. 2 ЗДвП, която не бе разколебана.

Легални дефиниции за понятията "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и чл. 93, ал. 2 от ЗДвП. Така пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарноразтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. Предвид установените по делото факти съдът приема, че материалният закон е приложен правилно в частта по т. 1 от НП, като е прието, че жалбоподателят е паркирал процесното МПС в зоната на действие на пътен знак В27.

Разграничителният критерий между поведението, което се квалифицира като паркиране и като престой, е в целта за преустановяването на движението.

Присъствието на водача в превозното средство само по себе си не е достатъчно, за да се направи категоричен извод дали МПС е паркирано или престояващо. Присъствието на водача в автомобила е съвместимо с 3 квалификацията паркиране по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП - така Решение № 1984 от 04.11.2020 г. по к. а. н. д. № 2343/2020 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 678 от 06.04.2021 г. по к. а. н. д.

№ 332/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив. За да бъде превозното средство престояващо освен присъствие на водача, е необходимо то да е спряло за ограничено време, като нормалната продължителност на това спиране е определена чрез посочване на причините, които са го предизвикали – качване и слизане на пътници или за извършване на товарноразтоварни работи. Съдебната практика последователно е изяснила, че МПС е в престой, когато самото му спиране е за да се качат или да слязат пътници, тоест пасажери, които присъстват на мястото и веднага пристъпват към дейността по качване или слизане. Затова и в разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДвП спирането на МПС е определено за ограничено време, а неговата продължителност е дефинирана като необходимото за качването и слизането на пътниците. Все в тази връзка, когато автомобилът спира и пътниците от него излязът, както е станало в случая, тъй като жалобоподателят е бил до магазин за компютри със сина си и след това се е върнал в автомобила, видно от показанията на актосъставителя и възраженията на жалбоподателя, то тази дейност вече не представлява престой, а прераства в паркиране (Решение № 7919 от 17.12.2014 г. по к. а. н. д. № 8332/2014 г. на Административен съд – София). Това е така, защото обективно се наслагва допълнителна причина за спирането на превозното средство – изчакване на пристигането/завръщането на пътника и/или водача, която не е обхваната от изчерпателния каталог по чл. 93, ал. 1 от ЗДвП. Установява се по делото и че в конкретния случай завръщането на жалбоподателя е отнело време. По тези съображения съдът приема, че установеното по делото поведение на жалбоподателя се квалифицира от правна страна именно като паркиране, макар да има съвпадащи елементи и с престоя. Не би могло обаче да се игнорира значението на факта, че в случая спирането не е било единствено за да се качи или да слезе пътник, а за да може водачът му да си свърши работа, която е била с неустановена продължителност. Да се приеме, че и в такава хипотеза превозното средство е само престояващо, би могло да доведе до заобикаляне на законодателната воля и логика, въплътена в легалната дефиниция, като се твърди, че превозни средства, спрени за продължително, трайно време, също са престояващи.

4

От обективна страна се доказва от показанията на свид. М. и че на мястото, на което е паркирал жалбоподателят, е имало поставен и видим пътен знак В27. Съгласно чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП пътният знак В27 въвежда забрана за престой и паркиране. Фактът на наличния пътен знак и неговото предписание също не се оспорват от жалбоподателя. При установените по делото факти съдът приема за доказано по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление дата и място жалбоподателят е паркирал л.а.

„Шкода Октавия”, с рег. № ** **** ** в зоната на действие на пътен знак В27.

С това си действие той е нарушил изискването по чл. 6, т. 1 от ЗДвП да съобразява поведението си с пътните знаци. Жалбоподателят е и годен субект на нарушението като участник в движението по смисъла на § 6, т. 28 от ДР на ЗДвП – доказа се, че е седнал на шофьорското място и е запалил автомобила, а когато полицаите са му казали да ги последва до РУ именно той е привел в движение автомобила.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е уточнено с кой знак не се е съобразил – В27 или В28. Както в АУАН, така и в наказателното постановление съвсем ясно е отразено, че нарушението се състои в това, че жалбоподателят не е съобразил поведението си с пътен знак Б-27.

За така извършеното нарушение съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание "глоба" в размер на 20 лева. Правилно е определена приложимата санкционна норма, с която е обявено за наказуемо неправилното паркиране. Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във фиксиран размер, поради което наказанието глоба от 20 лева е законосъобразно определено и справедливо.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Това задължение е само за водач на МПС, тоест същият е длъжен да носи съответните свидетелство и талон само при управление на МПС. В случая, от фактическа страна се установява, че жалбоподателят не е носил контролен 5 талон към СУМПС именно при управление на МПС, поради което и деянието му се явява съставомерно. Приложена и правилната санкционна норма на чл.

183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.

Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП:

Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява. В случая, при така приетото от фактическа страна, се установява, че жалбоподателят не е носил нужното свидетелство, като липсват изложени възражения, оспорващи този факт, нито са изложени съображения защо това не е сторено. Административното нарушение е безспорно установено, като е приложена и правилната санкционна норма на чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, а наложеното наказание – глоба в размер на 10 лева, е абсолютно определено в закона и правилно е било наложено на жалбоподателя.

Що се касае до възраженията на жалбоподателя относно словесното описание на нарушенията следва да се отбележи, че използваният в АУАН и НП израз "не представя" е синтактичен синоним на думите „не показва“, „не дава“, които сами по себе си водят до един и същи извод за вменено на водачите задължение да носят контролен талон и свидетелство за регистрация, който при поискване да покажат или представят. Използваният от законодателя в чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП термин "носи" въвежда задължение за водачите на МПС, когато бъдат спрени от контролните органи и при поискване от тяхна страна, да удостоверяват наличието на исканите документи. Това удостоверяване се осъществява именно чрез представяне за оглед, за проверка на носените от водача контролен талон и свидетелство.