Решение № 894 от 23.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Темислав М. Димитров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20221100513178 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №13178/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „А.П. Н“ ООД гр.София ЕИК **** срещу решение №20030295 от 15.04.2022 г постановено по гр.д.

№24592/21 г на СРС , 128-ми състав , поправено с решение №20063346 от 24.10.2022 г по същото дело, с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР срещу Столична община да се признае за установено , че е собственик на основание покупко-продажба с нотариален акт №82 нотар.дело №524 от 07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. и евентуално въз основа на придобивна давност ; на имот с проектен идентификатор №*** с площ от 4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от 10.12.2019 г представляваща неразделна част от решението на СРС ; при граници по скицата-проект : имот №*** , имот №*** , имот №*** , имот

№*** , имот №*** и имот №*** .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Имоти №*** и №*** са записани в действащия нотариален акт като второстепенни улици . За имот №*** ответникът не е изложил относими възражения , а той е записан в кадастралния план без основание като общинска собственост . СРС не е разгледал иска с основание придобивна давност , а имотът е владян трайно и непрекъснато . Имотът на въззивника е бил извън застроителния , регулационен и кадастрален план одобрен 1993 г , включително и имот №*** . По делото не е 1 доказано , че имоти №*** и №*** съответстват на улиците по регулационния план . На място има само черен път без трайна настилка , без банкет и тротоар и не може да се установи реалното местоположение на пътя . Изводите на първоинстанционния съд са необосновани и противоречат на събраните доказателства .

Въззиваемата страна СО е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .

Законосъобразно имотът на ищеца не е нанесен в действащия кадастрален план , защото в плана няма непълнота . Още при внасянето си в ТКЗС имотът е граничил с път и общинско място и имотът на ищеца не е бил засяган . СРС правилно е съобразил наличните доказателства .

Въззивната жалба е допустима. Решение на СРС е връчено на въззивника на 11.05.2022 г и е обжалвано в срок на 19.05.2022 г . Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд следи служебно за дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на исковете .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че е предявен иск за установяване на непълнота в кадастралната карта /чл.54 ал.2 ЗКИР/, като имотът на ищеца въобще не е нанесен в нея . С нотариален акт №82 нотар.дело №524 от 07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. ищецът е закупил от И.К. и Н.К. имот пл.№1140 к.л.774 по плана на с.Бистрица м.Герено от 4250 кв.м . Титулът на продавачите – респ.на ищеца - произтича /след предходни сделки/ от възстановяване на бивш земеделски имот по ЗСПЗЗ в полза на Й.И.К. с решение №10768 от 23.10.1997 г на ПК-Панчарево. Това решение на ПК-Панчарево и скицата послужила за издаване на констативен нотариален акт не са представено по делото , но не са оспорено от Столична община .

Според СРС датата на влизане в сила на решението на ПК-Панчарево е релевантният момент , към който „да се установят правата“ на възстановените собственици . В случая при възстановяване на имота „не е бил съобразен действащия застроителен , регулационен и кадастрален план за местността от 1993 г“ , в който са били заснети улици и общинско място , поради което има застъпване на имоти . По делото липсват доказателства СО да е завзела части от имота на ищеца и да ги е обособила като улици и общинско място т.е. няма непълнота в кадастралната основа . Възможно е при попълване на кадастралния план с реституиран по ЗСПЗЗ имот границите да не съвпаднат , но „трябва да се съблюдават и изискванията за териториално устройство“ .

2

Решението на СРС е валидно , но частично недопустимо . Правилно първоинстанционният съд е констатирал , че процесният имот не е нанесен в действащия кадастрален план , като ищецът твърди , че е налице непълнота на същия . От друга страна СРС не е съобразил , че с оглед особения предмет на иска по чл.54 ал.2 ЗКИР и фактът , че процесния имот попада не само върху имоти на ответника Столична община , ищецът няма правен интерес да установява правата си срещу ответника по отношение на целия имот с проектен идентификатор №*** с площ от 4252 кв.м. Такъв интерес е налице само по отношение на тези части от имот с проектен идентификатор №***, които попадат/застъпват се с имоти на Столична община. Според заключението на приетата пред СРС СТЕ това са имот №*** от 189 кв.м. , който попада изцяло в границите на имот с проектен идентификатор №*** ; както и 35 кв.м. от имот №*** по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. и 83 кв.м от имот №*** по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. , които попадат частично в границите на имот с проектен идентификатор №*** .

За останалата част от имот с проектен идентификатор №*** – същите не се застъпват с имоти на СО , а с имоти на други лица или за тях няма спор/възражение от СО . Като се е произнесъл и за тази част от имот с проектен идентификатор №*** СРС принципно е постановил частично недопустимо решение поради липса на правен интерес . В тази част решението на СРС поначало би следвало да се обезсили и производството по делото да бъде прекратено . В този смисъл са решение №247 от 13.10.2014 г по гр.д. № 3003/2014 г, ГК, І ГО на ВКС , решение №120 от 15.10.2018 г по гр.д.№4912/17 г на ВКС , I ГО и др.

В случая след указания на настоящия съд с разпореждане от 19.12.2022 г , с молби от 10.01.2023 г и от 17.02.2023 г ищецът заяви , че не поддържа , респ.се отказва от исковете си по отношение на частта от имот с проектен идентификатор №*** с площ от 4252 кв.м. съгласно скица проект №15-1125484 от 10.12.2019 г представляваща неразделна част от решението на СРС ; при граници по скицата-проект : имот №*** , имот №*** , имот №*** , имот №*** , имот №*** и имот №*** ; която част е извън имот №*** от 189 кв.м. ; извън 35 кв.м. от имот №*** по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. ; и извън 83 кв.м от имот №*** по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. ; която скица е неразделна част от настоящото решение .

Решението е недопустимо и в частта , с която е отхвърлен иска на основание придобивна давност , като мотиви ще бъдат изложени по-долу .

В частта по основния иск , в която е допустимо , решението на СРС е неправилно .

Ищецът е представил нотариален акт за собственост №82 нотар.дело №524 от 07.10.2002 г на нотариус №274 Р.Д. , с който се легитимира като собственик на имот пл.№1140 к.л.774 по плана на с.Бистрица м.Герено от 4250 кв.м, който е идентичен с имот с проектен 3 идентификатор №*** според приетата пред СРС СТЕ на вещото лице Р.К. .

Ответникът е оспорил правата на ищеца със следните доводи . Уличната регулация одобрена 1993 г е приложена , независимо , че имот пл.№1140 к.л.774 по плана на с.Бистрица м.Герено е бил извън нейния обхват . Улиците са публична общинска собственост , като за тях по чл.56 ал.2 ЗОС не се съставя акт за общинска собственост . Имотът на ищеца е възстановен след образуване на улица с регулационния план от 1993 г , но не е съобразен с уличната регулация. Според § 5 ал.1 ПЗР на ЗКИР регулационните граници по приложен дворищно регулационен план се отразяват като имотни граници . Дворищно-регулационния план има непосредствено отчуждително действие за частите „придадени към съседни парцели“ .

При наличните доказателства основателни за оплакванията във въззивната жалба , че решението на СРС е необосновано в частта , в която е отхвърлен основния установителен иск за собственост / с основание за придобиване на собственост покупко-продажба/ по отношение на имот №*** от 189 кв.м. , който попада изцяло в границите на имот с проектен идентификатор №*** ; както и 35 кв.м. от имот №*** по точки 1-2-3-4-1 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. и 83 кв.м от имот №*** по точки 3-4-5-6-7-8-3 от скицата към заключението на вещото лице Р.К. , които попадат частично в границите на имот с проектен идентификатор №*** .

Ищецът се е легитимирал и е доказал правата си като собственик с посочения по-горе нотариален акт за покупко-продажба .

Възраженията на Столична община са неоснователни и не намират опора в уредбата в ЗСПЗЗ , както и в трайната съдебна практика . За възстановяване на бивш земеделски имот по ЗСПЗЗ поначало е без значение какъв е регулационният му статут – особено ако съответният план е одобрен след датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ /01.03.1991 г , така в решение №28 от 13.05.2019 г по гр.д.№2212/18 г на ВКС , II ГО / . Допустимо е да се възстановяват бивши земеделски имоти върху имоти предвидени за обществени мероприятия , включително за улици . В случая безспорно към 1991 г върху имота на праводателя на ищеца не е било предвидено наличие на улици , още по-малко такива са били реализирани на място . Не е доказано твърдението на СО , че планът за обществено мероприятие улица е бил „приложен“ . Приложимата материалноправна норма е чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ , която изключва възстановяването на земеделските земи, които са застроени или върху които са проведени мероприятия от категорията на примерно изброените в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ .

В случая не са представени доказателства от СО , че върху имота на ищеца да са били изпълнени каквито и да е обществени/комплексни мероприятия към 01.03.1991 г , като към тази дата дори не е имало одобрен ЗРП , включително и за обществено мероприятие „улици“. Улици не са съществували на място и цялата територия в района на имота на ищеца е била неурегулирана и земеделска.

Според обясненията на вещото лице Р.К. в о.с.з на 29.03.22 г пред СРС на място и към 4 момента има само черен път без асфалтова или каменна настилка , тротоари и съпътстващи съоръжения , като не е ясно точното местонахождение на пътя и дали то напълно съответства на предвидено в плана .

Нови доказателства за наличие на пречки за възстановяване на бившия земеделски имот по чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ във вр. § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ не са представени от СО и след дадените указания от настоящия съд с разпореждане от 12.01.2023 г .

Липсват данни за отчуждаване от страна на Столична община на части от имота на ищеца за улици по реда на чл.63 и сл. ЗТСУ /отм./ , като с аргумент от чл.110 ЗТСУ /отм./ в частта за предвидените обществени мероприятия одобрения по реда на ЗТСУ /отм./ към 1997 г ЗРП няма непосредствено отчуждително действие / решение №52 от 19.04.2021 г по гр.д.

№2551/20 г на ВКС , I ГО и решение №221 от 23.10.2014 г по гр.д. № 843/2014 г, ГК , І ГО на ВКС . Към датата на издаване на решението на ПК-Панчарево на праводателя на ищеца не е в сила чл.21а ЗТСУ /отм./ относно одобряване на първа регулация за неурегулирани до момента имоти . Отделно , имотът на ищеца въобще не е бил отразяван в одобряваните за местността планове . Дори да имаше придобиване на части от имота от СО , то същото е заличено с реституционните последици , които настъпват при очевидната липса на реализирано на място обществено мероприятие .