Решение № 6510 от 27.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6510 гр. София, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20241100512780 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЗД „б.и.“ АД, като длъжник по изп.д. № 20247880400736 по описа на ЧСИ М.К., срещу отказ на съдебния изпълнител да намали приетите в изпълнителното производство разноски, обективиран в съобщение изх. № 8507 от 19.09.2024г. на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ, с район на действие СГС. Твърди, че в случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са извършени от процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.

Претендира разноски.

Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436, ал.3 ГПК излага становище за неоснователност на частната жалба.

ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните действия, излага съображения за неоснователност на частната жалба.

СГС, след преценка доводите на страните и материалите по делото, намира за установено следното:

Депозираната частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и 1 отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20247880400736 е образувано въз основа на молба с вх. № 8488/11.09.2024г. от М.С.Ц., чрез адв. В.В., към която е представен Изпълнителен лист от 27.08.2024г. издаден от Софийски градски съд, въз основа на Решение № 4292/15.07.2024г., постановено по гр. дело № 6829/2022г. по описа на СГС. По силата на така посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили при ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.03.2022г. до окончателното плащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие, съгласно който взискателят и адв. О., при адвокатско дружество В.В., договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1480 лева, като е отбелязано, че е платено в брой.

С постановление от 11.09.2024г., съдебният изпълнител е приел разноски в изпълнителното производство, в т.ч. и адвокатско възнаграждение в размер на 1480 лева.

До длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на същия на 11.09.2024г. В същата, като задължение, са вписани 1 480 лв. разноски по изпълнителното.

На 13.09.2024г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 1 480 лева да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г. С обжалваното постановление от 19.09.2024г. съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение. Други действия по изпълнението не са извършени.

Въз основа на горното, съдът прави следните изводи:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е съдебният изпълнител, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за процесуално представителство за образуване на изпълнителното 2 производство е в размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2.

При анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, тъй като не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал други действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на делото. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и изпълнителен способ, както и по реда на чл.18 от ЗЧСИ е възложил правомощия на ЧСИ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът намира, че останалата част от заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил да го заплати при свобода на договарянето.

Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано срещу застрахователно дружество, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че възнаграждението за процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лв.

Във връзка с изложеното съдът намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на съдебния изпълнител, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение следва да се отмени, като същото следва да се намали до минималния размер от 200 лв.

По разноските за настоящото производство:

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в 3 настоящия случай не попада в нито една от лимитативно изброените изключения, то направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 19.09.2024г. по изп. дело № 20247880400736 по описа на ЧСИ М.К. с рег.№ 788 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК разноските на взискателя М.С.Ц. за адвокатско възнаграждение от 1 480 лв. на 200 лв., поради прекомерност.

Решението не подлежи на обжалване, по аргумент от чл.437, ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4