Решение № 52 от 26.11.2021, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 288/2021
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 26.11.2021
- В сила
- 26.11.2021
- Състав
- Росица Богданова Савова, Елисавета Георгиева Деянчева, Татяна Христова Костадинова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 87 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 1т. 1 · Закон за пътищата
- чл. 8, ал. 2 · Закон за пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Кюстендил, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Росица Б. Савова
Членове:
Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Симона Р. Цикова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20211500500288 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „*********” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес гр. С., п-к *********, р-н „************”, бул.
„***********” ********, ********, представлявано от С.Б. – ****************** конституирано в хода на първоинстанционното производство пред Районен съд – Дупница (ДРС) като трето лице - помагач на страната на ответника *************, чрез ****************, както и ответник по предявения от ответника ************* обратен иск, против Решение №260166/08.04.2021 г., постановено по гр.д. № 57 от описа на съда за 2020 г.
Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Конкретизира, че съдът неправило е приел за доказан механизмът на процесното пътно-транспортно произшествие (ПТП). Освен това размерът на неимуществените вреди бил завишен и необоснован. Не била взета предвид и ролята на водача на пострадалото МПС, като в т.см. не било отчетено нужното съпричиняване на вредоносния резултат. Сочи се, че възникналото пътно-транспортно произшествие било в резултат единствено на липсата на достатъчно умения у водача да контролира непрекъснато автомобила. Неверен бил и изводът, че наличието на лед по пътното платно било непредвидимо.
Оспорва се също изводът, че претенцията по обратния иск била основателна.
Липсвала причинна връзка между неизпълнение на договорно задължение от страна на „*********“ ЕАД и настъпване на процесния пътен инцидент. Сочи се всички 1 дейности по зимно поддържане били изпълнени, приети от възложителя и надлежно заплатени. В т.см. не се споделя и тезата на съда, че е налице неизпълнение на задължения от страна на изпълнителя по Договора за възлагане на обществена поръчка.
Сочи се още, че неправилно нe били приети доказателства, представени от ответника по обратния иск. Същите се прилагат към въззивната жалба, но не поддържа искане те да бъдат приети от въззивния съд, като не се сочат и доводи по см. на чл. 266, ал. 3 от ГПК. Лаконично се сочи само, че те не били допуснати от първоинстанционният съд.
При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение, с което са били уважени както главният, така и обратният иск.
Претендира и деловодни разноски за двете инстанции.
Не ангажира доказателствени искания.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. З., чрез процесуалния й представител, в който се застъпва тезата, че тя е неоснователна. Твърди се, че механизмът на процесното ПТП бил надлежно установен, било доказано твърдението за обледяване на процесния пътен участък, наличие на съпричиняване не било доказано, не било доказано и противоправно поведение от пострадалото лице, като размерът на вредите бил правилно установен.
Поддържат се възражения по приемане на приложените към жалбата доказателства.
В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба и ответника *************, в който се сочи, че въззивната жалба е основателна. Сочи се още, че с оглед приетите по делото доказателства, уменията на водача, или по-скоро липсата на достатъчно такива, предположили настъпването на процесния пътен инцидент. Скоростта на движение не била съобразена с пътните условия, при наличието на съответни указателни знаци за възможна опасност от хлъзгане. Смята се също, че налице съпричняване на вредоносния резултат, което съдът неправилно оставил без разглеждане. При неоснователност на жалбата поддържа и обратния си иск, като желае той да бъде уважен.
Постъпила е и частна жалба от *************, против Определение от 06.04.2021 г., постановено по гр.д. № 57/2021 г. на ДРС, с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за отмяна на наложена му по-рано ******** в размер на **** лв. по реда на чл. 87 от ГПК.
В съдебно заседание постъпилата въззивна жалба се поддържа, а представителите на въззиваемите страни с писмено становище я смятат за неоснователна.
С писмено становище се поддържа и постъпилата частна жалба от *************.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:
2
Районен съд-Дупница е бил сезиран с искова молба, депозирана от Д. Г. ЗЛ. против *************, чрез **********************.
Ищцата е поддържала, че е собственик на лек автомобил с per. № **************, марка „************”, цвят - светло сив металик, за който от МВР е издадено свидетелство за регистрация № **************.
На 07.12.2019 год., около ********** часа тя пътувала с автомобила си по АМ „*************” /********/, км. 52+500 в посока гр. С., като претърпяла пътен инцидент на заледен участък от пътя. Твърдяла е, че при стъпване в заледената част на пътното платно автомобилът й започнал да се пързаля по леда, след което се ударил в бордюра в ляво на пътя (преди предпазната ограда) и след което се завъртял и приплъзнал на дясно, при което последвал втори удар в дясната предпазна ограда. При този описан механизъм на пътното произшествие и настъпилите удари по автомобила й, върху него били нанесени щети, изразяващи се в следното: изцяло изкривен и смачкан преден капак, ведно с пантите към него; счупен десен фар и десен халоген; деформирани и счупени предна броня и декоративна решетка; изкривена рамка под преден капак; счупени два радиатора, кутия за филтър и предно стъкло; тотално деформирани десен калник и подкалник, както и греда под бронята и решетка за преден капак; деформация и усуквания в ходовата част на МПС; деформация по отделни части, свързващи изброените части на автомобила с други такива от същия.
Посочено било още, че и към момента автомобилът й бил във вида и състоянието след пътното произшествие. Счупванията и деформациите по него били в степен, която на практика водела до настъпване на тотална щета на същия, доколкото стойността на ремонта надхвърлял стойността на МПС като цяло. Наведени са били доводи, че пазарната стойност на частите и трудът за отстраняване на нанесените имуществени вреди по автомобила биле в размер на около *** лв.
При изложените фактически обстоятелства е било поддържано искане за присъждане на сумата от ********* лв., увеличен по размер в хода на процеса до сумата от 2014 лв., частичен иск от ********** лв., представляващи обезщетение за нанесени имуществени вреди по МПС с per. № ************** в следствие на ПТП, настъпило на 07.12.2019 год. на км. 52+500 от АМ „*************”, ********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата.
В съдебно заседание на 09.03.2021г. по реда на чл. 214 ГПК претенцията е изменена по размер, като главният иск се счита предявен за сумата от ********* лв., като частичен иск от ********** лв., вместо първоначално заявения размер от ********* лв., предявен като частичен от ********** лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в който е застъпено становище за допустимост, но неоснователност на предявената претенция. Изложени са били и съображения в т.см.
В хода на производството пред първостепенния съд като трета подпомагаща на страната на ответника е конституирано и дружеството „*********” ЕАД, ЕИК ************, със седалище и адрес гр. С., п-к *********, р-н „************”, бул.
„***********” ********, ********, представлявано от С.Б. – ****************** същото и ответник по предявения от ************* обратен иск.
В срока за отговор на исковата молба третото лице – помагач на страната на 3 ответника също е депозирал отговор със становище за неоснователност както на главния, така и на обратния иск.
Въз основа на приетите и обсъдени доказателства първоинстанционният съд е приел, че претенцията е основателна изцяло - за сумата от ************** лв., предявена като частичен иск от ********** лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от увреждането на собствения на ищцата лек автомобил марка „ ************”, цвят – светло сив металик с рег. № ************, в следствие настъпило ПТП на 07.12.2019 г., в ******* ч. на АМ „*************”/ *******/, км. 52+500 в посока гр. С., поради навлизането му в заледен и неопесъчен участък от пътя, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед този извод за основателен е бил приет и обратният иск, като дружеството „*********” ЕАД, ЕИК ************ е било осъдено да заплати на *************” гр.С., **********************, сумата от **************** лв., предявена като частичен иск от ********** лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени от увреждането на лек автомобил марка „ ************”, цвят – светло сив металик с рег. № ************ собственост на Д.Г.З. в следствие на настъпило ПТП на основание договор з а възлагане на обществена поръчка от 01.03.2018 г., сключен между страните по обратния иск за поддърржане на АМ „*******“ и АМ „*************” в участък от км 0+000 до км 56+170, включително и принадлежащите пътни връзки, охрана на пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралата, на територията на ***** С., **********, стопанисвани от *******, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода на спора съдът е разпределил и отговорността за разноски.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Проверено по реда на чл.269 от ГПК атакуваното съдебно решение се възприема за валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение – така и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В изпълнение на посочените задължения в случая въззивната инстанция, макар и да споделя изцяло установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд, намира за установено следното:
По делото не е било спорно, че лек автомобил марка „ ************”, цвят – 4 светло сив металик, рег. №************, е собствен на ищцата Д.З.. Като собственик тя е била посочена и в Свидетелство за регистрация на МПС № ************** издадено от МВР – Б..
Според данните в приложения
Протокол за
ПТП
№
*************************** г. на 07.12.2019 г., в ******* ч. на АМ „*************”/ *******/, км. 52+500 в посока гр. С. автомобил марка
„************” с рег. № ************ поради несъобразена скорост с пътните условия /лед, невзети мерки губи контрол над автомобила и се удря вляво в предпазната ограда /мантинела/ на пътя, вследствие на удара се завъртя и се удря в дясно от пътя в сл. ограда /мантинела/.
Видно от приложеното писмо от МВР, „Дирекция национална система 112” на 07.12.2019 г. в 05:45 часа и 06:01 часа от тел. № *********** са постъпили обаждания ПТП на автомагистрала „*************” от лице, представило се с име Г.А..