Решение № 1252 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1252 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330113122 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Н. А. Г. против „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 582, 65 лв., представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на основание за това сума за неустойка, установена в чл. 11 от Договор за потребителски кредит № *** от *** г.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен Договор за кредит № *** от *** г., по силата на който в полза на ищеца е отпусната сумата от 1 000 лв., при установен годишен лихвен процент – 40, 05 % и годишен процент на разходите – 49, 91 %. Твърди, че с разпоредбата на чл. 5 от Договора е установено задължение за потребителя да предостави обезпечение съгласно условията, посочени в договора, като с клаузата на чл.

11 от Договора била установена неустойка за непредставяне на обезпечение в размер от 433, 92 лв. Твърди, че е усвоил сумата по кредита и не е заплатил задължението за неустойка, като счита, че не дължи заплащане на последната. Ищецът твърди, че с предвиждане на задължение за заплащане на неустойка, поради непредоставяне на обезпечение, което да отговаря на изисквания, които потребителите не могат да осигурят, по същество се осигурява допълнително възнаграждение за кредитора, което се кумулира с възнаградителната лихва, по който начин се заобикаля, установената в разпоредбата на чл.

19, ал. 4 ЗПК забрана. Излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка противоречаща на добрите нрави по смисъла на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, доколкото последната е излязла извън присъщата й обезщетителна функция. Сочи, че установената неустойка е в прекомерен размер, без последната да е свързана с вредите от неизпълнението на главното задължение за връщане 1 на заемната сума в срок. Твърди, че неустойката е в размер от над 50 % от заетата сума.

Сочи, че неустойката е излязла и извън присъщата й обезпечителна функция. Поддържа, че неустойката е следвало да бъде включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, който не отговаря на действително приложения. Твърди, че е погасила изцяло задълженията си по договора за кредит, като моли за осъждане на ответника да заплати недължимо получената сума за погасяване на задължението за неустойка. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ЗЗД ответникът „Сити Кеш“ ООД е депозирал отговор на исковата молба. Твърди, че при сключване на договора не е допуснато соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в договора за кредит ясно е посочен годишния процент на разходите и по какъв начин се формира последния с посочване на компонентите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Сочи, че клаузата за неустойка не е и не следва да бъде включена годишния процент на разходите, тъй като кредиторът следва да посочи годишния процент на разходите и компонентите му към датата на сключване на договора. Поддържа, че задължението за заплащане на неустойка възниква след сключване на договора – в случай на непредставяне на обезпечение, поради което счита, че е изначално невъзможно неустойката да бъде включена в годишния процент на разходите. Твърди, че неустойката е индивидуално уговорена между страните и е ясна и разбираема, като нейната основна функция е да обезщети страната по сключения договор и като такава не следва да се включи в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48/ЕО. Сочи, че още към момента на сключване на договора потребителят е бил запознат за всички възможни суми, които би дължал по договора за кредит, което оборва твърдението на ищеца за наличие на заблуждаваща търговска практика.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, че между ищцата Н. А. Г. и ответника „Сити кеш” ООД е сключен Договор за потребителски кредит № *** от *** г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 1 000 лв., при годишен лихвен процент от 40, 05 % и годишен процент на разходите от 49, 91 %.

С разпоредбата на чл. 5 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си с осигуряване на поне две от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени 2 договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 433, 92 лв., платима разсрочено.

По своята правна природа неустойката представлява форма на договорна отговорност. Тя служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, чийто размер е предварително определен от страните. Поначало функциите на установена между страните неустоечна клауза са обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В този смисъл съдът съобрази и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право (чл. 9 ЗЗД). В посоченото решение е прието, че неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

В настоящия случай неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения от заемодателя начин в чл. 5, ал. 1 от договора.

Следователно задължението за заплащане на неустойка е уговорено като обезпечение за изпълнението на поетото в договора задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение на кредитополучателя да върне предоставената му в заем сума в срок, ведно с установеното възнаграждение на кредитора.

Така установеното задължение не може да се характеризира като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите на неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение на вредите от неизпълнение на последното. Освен типичната обезпечителна и обезщетителна функция, неустойката може да има и санкционен характер.

В случая неустойката е уговорена с оглед санкциониране на заемателя за виновното неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, чиято стойност е по-висока от установеното договорно възнаграждение, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя.

3

Този извод на съда – че с клаузата за неустойка, всъщност е предвидено допълнително възнаграждение за кредитора, се подкрепя и от начина, по който е установено това задължение, тъй като договора е предвидено неустойката да се заплаща на вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.

По така изложените съображения клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка, с което задължение разходите по кредита се увеличават чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, е нищожна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави.

Следователно тази клауза не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от кредитополучателя в изпълнение на задълженията, предвидени в тази разпоредба, са били недължимо платени като престирани при начална липса на основание.

От представената от страна на ответника справка за осъществени плащания и за разпределяне на общо заплатената сума за погасяване на задълженията по пера, която не е оспорена от ищцата, се установява, че за погасяване на задължението за неустойка по договора ищцата е погасила сумата от 147, 67 лв., поради което исковата претенция следва да бъде уважена в пълния й предявен размер. Сумата следва да се присъди в евро.

По отношение на отговорността за разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от последната разноски в размер на сумата от 50 лв. за заплатена държавна такса.

В производството по делото ищцата е защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв.

С представения на л. 9 по делото Договор за правна защита и съдействие е уговорено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. второ ЗАдв. за оказване на процесуално представителство на близък приятел, като се претендира адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. съгласно приложения на л. 57 по делото списък на разноските.

Ответникът е оспорил предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца с доводи, че не се установява последният да е лице от кръга по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.

Съдът намира, че предпоставките за осъществяване на безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв. не подлежат на установяване и доказване в производството по делото, доколкото наличието на близки взаимоотношения между доверител и довереник не представлява обективно обстоятелство, което подлежи на доказване. В този смисъл в практиката на Върховния касационен съд е възприето становището, че при релевирано възражение съдът следва да пристъпи към разглеждане на предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна процесуална защита и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

4

Съобразявайки практиката на Съда на ЕС и на Върховния касационен съд съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в полза на адв. Н. в размер на сумата от 204, 52 евро. При определяне на адвокатското възнаграждение съдът съобрази обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и неговото разглеждане е приключило в едно съдебно заседание. За да достигне до извод за определяне на адвокатско възнаграждение в посочения размер съдът съобрази и цената на иска.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 5, да заплати на Н. А. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.*** № **, сумата от 75, 50 евро /седемдесет и пет евро и петдесет евроцента/, представляваща недължимо заплатена и получена от ответника без наличие на основание за това сума за неустойка, установена в чл.