Решение № 153 от 20.08.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Монтана, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20241630200695 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Електронен фиш за налагане на глоба № 8505743822 от 09.09.2022г. на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“ на А. Д. Г. от село О., общ.Г. М., обл.С., с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лева на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП във връзка с чл.187а ал.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП.

Недоволен от така издадения електронен фиш останал А. Д. Г., който чрез защитникът си адв.К. А., АК-Х. обжалва същото с оплакване за незаконосъобразност, като излага конкретни доводи – неправилно е съставен ЕФ, вместо АУАН; не е приложен по – благоприятният закон - чл.3 ал.2 от ЗАНН; не е установена самоличността на извършителя; жалбоподателят, като водач не е задължен да заплати тол таксата, поради което липсва изпълнително деяние; мястото на нарушението е неясно;липсва словестно описание на нарушението; тол декларациите се подават от националните доставчици на услугата; липса на вина-субективният елемент; не са спазени от закона давностни срокове за издаване на ЕФ; не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.

Представя и писмено становище, с което моли съда да отмени атакувания ЕФ, тъй като не е доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан. Претендира и разноски.

1

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП-законосъобразно.

Представя и писмено становище. Претендира и разноски.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Констатирано е нарушение на 09.09.2022г. в 08.41 часа, че ППС влекач М. ТГХ, с ДКН ХХХХХХХ, с техническа допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО6А, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в Община М., движение по път I-1км 96+749 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за ППС изцяло не е заплатена дължимата държавна такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 20231, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намираща се на път I-1, км.96+749.

Издаден е ЕФ № 8505743822 на „М. Т. и С.“ ЕООД със седалище град С., със законен представител Е. П., с който е наложено наказание имуществена санкция в размер на 2 500лв /л.61 от делото/. Постъпила е декларация от Е. Б.

П., която на основание чл.187а ал.4 от ЗДвП декларира, че на 09.09.2022г. в 08.41 часа МПС е управлявано от А. Д. Г..

Въз основа на това въззиваемата страна издава решение за анулиране на електронния фиш от 19.02.2024г. /л.67-68 от делото/.

Издава се ЕФ № 8505743822/ 09.09.2022г. на Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ град София, с който на А. Д. Г. е наложено 2 административно наказание глоба в размер на 1 800.00 лева на основание чл.179 ал.3б във връзка с чл.187а ал.5 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва констатираното нарушение, като едно от възраженията е изтекла давност.

Съдът намира за основателно направеното от жалбоподателя оплакване за издаване на процесния електронен фиш след изтичане на законоустановените в чл.34 ал.1 от ЗАНН срокове. В случая от датата на извършване на нарушението – 09.09.2022г, до най-ранната дата, на която е могъл да бъде издаден атакувания електронен фиш – 27.11.2023г. /това е датата на съставяне на декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП, подадена от Е. П.

– л.64 от дело/, е изминал период над една година. От тук следва извода, че давностният срок по чл.34 ал.1, изр.второ от ЗАНН - 1 година от извършване на нарушението, безспорно е изтекъл, с което се е погасила и възможността за осъществяване на наказателно преследване срещу А. Д. Г., жалбоподател в настоящето производство. Вярно е, че анулирането на електронен фиш и издаването на новия, атакуван електронен фиш е станало в изпълнение на регламентираната в чл.189 ал.5 от ЗДвП процедура, което е абсолютно допустимо и съобразено с приложените по делото доказателства, но провеждането на тази процедура е следвало да се осъществи в рамките на регламентираните в чл.34 ал.1 от ЗАНН давностни срокове за наказателно преследване - тримесечен от откриване на нарушителя, който срок е спазен, и едногодишен от извършване на нарушението, който в случая не е спазен. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН са приложими в производствата по издаване на електронен фиш, който е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, приравнен едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП). Разлика се установява с АУАН и НП относно формата на ЕФ, неговите съдържание, реквизити и процедура по издаване, от което следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН обаче са напълно приложими и в производствата по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП и след като в конкретния случай, именно поради провеждане на процедурата по анулиране на предходно издаден на друго лице 3 електронен фиш, който най-вероятно не му е бил своевременно връчен, се е стигнало до издаване на процесния електронен фиш на А. Д. Г. след изтичането на една година от датата на извършване на самото нарушение, което е недопустимо от гледна точка на разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН и е основание за отмяната на атакувания ЕФ, като незаконосъобразен.

С Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г, прието съвместно от колегиите на ВАС и ВКС е постановено, че сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни. В мотивната част на постановлението се прави подробен и прецизен анализ на института на давността. Подчертава се, че в наказателното право давността е само погасителна и е свързана два признака: позитивен – изтичане на установен от закона срок от време след извършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен – пасивност от страна на надлежните органи за изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и/или да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.

По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административно-наказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността.

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.

81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност, но дори и да имаше, то в случая е изтекъл срок по – дълъг от една година и шест месеца от момента на установяване на нарушението до издаване на ЕФ на 14.03.2024г, връчен на жалбоподателя на 17.04.2024г.-арг.л.90 от делото.

Само на това основание без съдът да обсъжда въпроса има ли извършено от жалбоподателя деяние, което да е виновно по смисъла на чл.6 от ЗАНН, налице ли са обективните и субективни признаци на деянието, както и правилно ли е наложено административно наказание, съдът намира, че 4 атакувания ЕФ е незаконосъобразен и следва да се отмени.

При този изход на делото въззиваемата страна следва да заплати на жалбоподателя направените по водене на делото разноски в размер на 576.00 лева за адвокатско възнаграждение, както и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 от ЗАНН Районен съд - Монтана

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба № 8505743822 от 09.09.2022г. на МРРБ, Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на А. Д. Г. от село О., общ.Г. М., обл.София, с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 1800.00 лева на основание чл.179 ал.3а от ЗДвП във връзка с чл.187а ал.5 от ЗДвП, за нарушение по чл.139 ал.7 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ град София да заплати на А. Д. Г. от село О., общ.Г. М., обл.София, с ЕГН ********** сумата в размер на 576.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и по сметка на Районен съд – град Монтана сумата от 5.00 лева, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5