Решение № 2507 от 02.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2507 гр. П., 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Д. Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330113679 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, чл.128, т.2 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД. Насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Д. Н. Л. от с. К., моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна и като такава да отмени Заповед № *****/********* г. на ********* на ответното дружество, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност – „*********“, както и да осъди ответното дружество да й заплати сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за шест месеца, считано от ********* г.; сумата 1 260, 87 лева, представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение на ищцата за месеците юли и август 2022 г., както и сумата 428, 57 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищцата платен годишен отпуск за 2021 г. – девет дни, заедно със законната лихва върху трите главници, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Ответникът „Живкови“ ООД – с. Куртово Конаре , оспорва обективно съединените искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. От своя страна ответното дружество е предявило против ищцата насрещни обективно съединени искове с правно основание чл.221, ал.2 от КТ и чл.86 от ЗЗД, като моли съдът да осъди ищцата да му заплати сумата 3 000 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на 1 подаване на насрещната искова молба (********* г.), по изложените в насрещната искова молба и в писмена защита съображения – които насрещни искове ищцата, в качеството й на ответник по тях, моли съдът да отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в отговора на насрещната искова молба и в писмената й защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се установява, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение при ответника като „*********“ по Трудов договор от ********* г., първоначално със срок от ************ г. до ************ г., с уговорен в полза на ответника срок за изпитване, като страните са уговорили, че ако Договорът не бъде прекратен до изтичането му, същият се счита за окончателен, а също така са уговорили тримесечен срок на предизвестието за прекратяване на договора.

С процесната Заповед, връчена на ищцата с писмо с обратна разписка на ********** г., на основание чл.188, т.3 във връзка с чл.190, ал.1, т.2 от КТ, Д. Л. е била наказана с дисциплинарно наказание „**********“ и на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ е било прекратено трудовото й правоотношение – като със самата Заповед е било разпоредено на ищцата да се изплати обезщетение за 9 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 428, 57 лева, както и да бъде удържано от нея обезщетение по чл.221, ал.2 от ГПК в размер на 2 000 лева.

Като конкретни причини за издаването й, в Заповедта е посочено, че от ******* до ********* г., както и към момента на издаване на Заповедта, Д. Л. не се е явявала на работа, без да посочи уважителни причини.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, действително на ** и ********* г., както и към момента на издаване на Заповедта, ищцата е спряла да се явява на работа при ответника, като с Покана от ******** г. тя е била поканена от работодателя в 3-дневен срок да се яви в офиса на ответното дружество и да даде писмени или устни обяснения за неявяването й на работа – като на ******** г. тя се е явила в офиса на ответника и е дала устни обяснения, за което е бил съставен Протокол.

От страна на ищцата не са ангажирани каквито и да е надлежни писмени доказателства, от които да се установява, че тя е подала до ответника Предизвестие за прекратяване на трудовото й правоотношение (по първоначалните й твърдения на ************., а по твърденията й в последваща молба от ********* г. – на ********* г.), нито – че представената от нея в заверен препис Молба до ответника от ********** г. за ползване на 43 дни неплатен отпуск поради семейни причини действително е била представена в деловодството на ответника и такъв й е бил разрешен (нещо повече – в Протокола от ******** г. изрично е записано, че на ищцата е било обяснено, че в момента не може да ползва неплатен отпуск, тъй като в момента е имало други служители, ползващи 2 отпуск или в болнични).

Заповедта съдържа всички законоустановени реквизити по чл.195 от ГПК, преди издаването й ответникът е изпълнил задължението си по чл.193, ал.1 от ГПК и е изслушал ищцата, дисциплинарното наказание е наложено в рамките на преклузивните срокове по чл.194 от КТ, като наказанието съответства на тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на ищцата.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли, а оттук – с оглед отхвърлянето на този иск и акцесорния им характер, като неоснователни и недоказани следва да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.

Както се установява от събраните по делото писмени доказателства и както признава самата ищца в съдебното заседание по делото на ********* г., полагащото й се трудово възнаграждение за месец юли 2022 г., й е било изплатено, а с отговора на исковата молба ответникът признава, че дължи на ищцата БТВ за месец август 2022 г. в размер на 260, 87 лева – поради което съдът намира, че искът с правно основание чл.128, т.2 от КТ се явява доказан по основание (за месец август 2022 г.) и до размера от 260, 87 лева и следва да се уважи за този месец и в този размер, като за месец юли 2022 г. и до пълния предявен размер този иск се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

Както вече бе посочено, със самата процесна Заповед ответникът е разпоредил на ищцата да се заплати обезщетение за девет дни неползван платен годишен отпуск, полагащ й се за 2021 г. в размер на 428, 57 лева – като с отговора на исковата молба ответникът е признал, че дължи това обезщетение на ищцата, поради което съдът намира, че този иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло.

Двете главници следва да се присъдят заедно със законната лихва върху тях от 27.09.2022 г. – датата на подаване на исковата молба.

Както вече бе посочено, уговореният срок на предизвестието за прекратяване на трудовия договор на ищцата е три месеца – поради което, с оглед основанието за прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника тя дължи на ответното дружество обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на три брутни месечни възнаграждения – общо 3 000 лева, с оглед на което съдът намира, че предявеният от ответника против ищцата насрещен иск се явява доказан по основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от ********* г. – датата на подаване на насрещната искова молба.

С оглед на изхода от спора ответникът следва да заплати на ищцата и направените разноски за производството по делото в размер, съобразно уважената част от исковете, на 230 лева – адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на съда – 100 лева ДТ за двата уважени иска.

С оглед на изхода от спора и съобразно отхвърлената част от исковете и уважения насрещен иск, ищцата следва да заплати на ответника разноски по съразмерност в размер на 3

2 420 лева – платени ДТ за насрещния иск и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Живкови” ООД, ЕИК 130217402, със седалище и адрес на управление: с.

Куртово Конаре, Пловдивска обл., ул. „Петдесета производствена база", представлявано от ********* А. А. А., със съдебен адрес: гр. П., ул. „*******“ № **, ет.**, офис ***, адв. Т.

Ч., ДА ЗАПЛАТИ НА Д. Н. Л., ЕГН **********, от с. К., П. обл., ул. „*****“ № **, със съдебен адрес: гр. ******, бул. „***********“ № ****, адв. И. С., СУМАТА 260, 87 лева, представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение на ищцата за месец август 2022 г.; СУМАТА 428, 57 лева, представляваща обезщетение за неползван от ищцата платен годишен отпуск за 2021 г. – девет дни, ЗАЕДНО СЪС законната лихва върху ДВЕТЕ ГЛАВНИЦИ, НАЧИНАЯ ОТ 27.09.2022 г., ДО окончателното им изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 230 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Пловдив – 100 лева ДТ, КАТО иска с правно основание чл.128, т.2 от КТ – за месец юли 2022 г. И ЗА РАЗЛИКАТА над уважения ДО пълния предявен размер от 1 260, 87 лева, КАКТО И обективно съединените искова с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаване за незаконна и отмяната като такава на Заповед № *****/********* г. на ********* на ответното дружество, възстановяване на ищцата на заеманата до уволнението й длъжност – „*********“, и осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 6 000 лева, представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението за шест месеца, считано от ********* г., заедно със законната лихва върху тази сума , ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА Д. Н. Л., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА “Живкови” ООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, СУМАТА 3 000 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на три брутни трудови възнаграждения, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, НАЧИНАЯ ОТ ********* г., ДО окончателното й изплащане, КАКТО И разноски по съразмерност В РАЗМЕР НА 2 420 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п____________

4