Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 289 от 31.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 162/2025
Вид
Определение № 289
Подписан
31.01.2025
В сила
31.01.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Румяна Иванова Андреева Атанасова, Бранимир Веселинов Василев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 289 гр. Пловдив, 31.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500162 по описа за 2025 година

Обжалвано е разпореждане №10843/19.12.2024г. на Пловдивския районен съд, ІІ- р и бр. с. постановено по ч. гр. д. №19693/24г.в частта, с която се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 153.99 лв. неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 619188150 от 22.12.2017 г. изм. с Допълнително споразумение №042466861 от 24.09.2020г. по вина на потребителя; неустойка в размер на 184,69 лв., начислена еднократно поради предсрочно погасяване на Договор за мобилни услуги № 624527976 от 15.04.2021г. по инициатива на потребителя и неустойка в размер на 179.38лв. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626169259 от 28.04.2022г., с който се предоставя мобилен номер ********** по инициатива на потребителя.

Частният жалбоподател „Йеттел България“ ЕАД моли съда да отмени разпореждането на районния съд по съображения изложени в жалбата и се постанови издаването на заповед за изпълнение за вземанията, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

За да отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК районният съд е приел, че искането за присъждането на процесните неустойки дават възможност на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата, поради което така уговорените клаузи за дължимостта им са неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.

5 от ЗЗП.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по 1 реда на чл. 410 от ГПК и уточняваща молба от 16.12.24г. е посочено, че основанието за заплащане на неустойките е сбор от три стандартни месечни абонаментни вноски за съответния телефонен номер без сключен ДДС, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора и с добавена разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка и дължимата обща преференциална цена.

Така уговорените размери на дължимите неустойки противоречат на добрите нрави, защото не са съобразени с размерите на абонаментите вноски, които потребителят реално заплаща, а се начисляват, без да се вземат предвид договорените отстъпки. По този начин очевидно се надхвърлят очакваните вреди от неизпълнението, което излиза извън трите присъщи функции на неустойката, както са посочени в ТР № 1/15.06.10г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС, а именно обезпечителна, обезщетителна и санкционна.

Следователно така претендирания размер на неустойките е необосновано висок, защото излиза извън присъщите им обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Освен противоречието със същността на неустойката, относно обсъжданата клауза от процесния договор е налице обоснована вероятност тя да е неравноправна, като нарушаваща изискването на нормата на чл. 143, ал. 2, т. 15 от ЗЗП, която налага забрана потребителят да изпълнява своите задължения, дори и ако доставчикът не изпълни своите.

По отношение на претендираната разлика между стандартната цена на мобилен телефонен апарат без отстъпка и дължимата обща преференциална цена, съответстваща на оставащия срок на договора за мобилни услуги, съдът намира, че заплащането на такава неустойка противоречи на добрите нрави, понеже неплащането на лизинговите вноски е основание за разваляне на договора, а в случая се търси цена, която е по – висока от първоначално уговорената.

Изложеното налага извода, че неустойките се претендират на неравноправни клаузи, поради което заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК в частта относно претенцията за неустойки следа да се отхвърли.

Като е достигнал до същия правен извод и е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение за посочените по – горе претенции, районният съд е постановил правилен акт, който следва да се потвърди.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №117514/15.11.2024г. по 2 регистратурата на Пловдивския окръжен съд подадена от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Младост“, ж. к.

„Младост 4“, бизнес парк София, сграда 6, ет.5 против разпореждане №10843/19.12.2024г. на Пловдивския районен съд, ІІ-ри бр. с. постановено по ч. гр. д.

№19693/24г.в частта, с която се отхвърля заявлението в частта, с която се претендира присъждане на следните суми: 153.99 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 619188150 от 22.12.2017 г. изм. с Допълнително споразумение №042466861 от 24.09.2020г. по вина на потребителя; неустойка в размер на 184,69 лв., начислена еднократно поради предсрочно погасяване на Договор за мобилни услуги № 624527976 от 15.04.2021г. по инициатива на потребителя и неустойка в размер на 179.38лв. начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 626169259 от 28.04.2022г., с който се предоставя мобилен номер ********** по инициатива на потребителя.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3