Определение № 669 от 05.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 669 гр. Варна, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

И.ка Д. Дрингова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100500203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК вр. чл.396 от ГПК.

Образувано е по жалба на „А. и ко“ АД, ЕИК176301174, срещу Определение №902/19.01.2026г. по гр. д. №11503/2025г. на ВРС, 49 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя – ищец по делото на ВРС за допускане на обезпечение на иска му с правно основание чл.422 от ГПК срещу Р. Н. К., ЕГН**********, за приемане за установено в отношенията между страните, че отв. Р. К. дължи на „А. и ко“ АД сумата 10 000лв., съставляваща преведена на 28.08.2023г. от ищцовото дружество на ответницата сума без правно основание, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 446/2025г г. на РС-Брезник, ведно със законна лихва от 19.08.2025г. (деня на подаване на заявлението) до окончателно погасяване на дълга, чрез налагане на възбрана върху Поземлен имот с пл.№046113, с площ по док. - 5283.000 кв. м., местност -Душковите ниви, обл. Варна, общ. Белослав.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че дадените от ВРС указания по редовността на исковата молба са изпълнени с няколкото уточняващи молби; че искът е с ясно основание и то е връщане на дадено от ищеца на ответницата на 28.08.2023г. без правно основание; искът е допустим, ищецът е легитимиран да го води като наредител на процесната сума, получена от ответницата без да има право на това. Всички мотиви на ВРС в различен смисъл са неправилни и съставляват според въззивника „лабиринт от разсъждения и правни „анализи“, за които няма нито факти, нито твърдения“; а даваните от ВРС указания се считат за „безцелни“, „хаотични“ и „неотносими“ към спора по делото. Искът е предявен като продължение на 1 заявлението и заповедта по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №446/2025г. на РСБрезник и е допустим, при което е допустимо и основателно и искането за обезпечаването му по реда на чл.389 от ГПК. Като е приел обратното ВРС е постановил порочен акт. Изрично се подчертава още, че всъщност по гр.д.

№446/2025г. на РС-Брезник не е било подено възражение по чл.414 ГПК и издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е влязла в сила, при което указанието на БрРС за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е невалидно и заявителят (сега ищец) има право да се снабди с изпълнителен лист по заповедното дело. По същество се моли за отмяна на определението на ВРС по чл.389 от ГПК или „евентуално“ за прекратяване на исковото дело и издаване на изпълнителен лист по заповедта.

На осн. чл.396, ал.2, изр. второ от ГПК препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Предпоставките за допускане на обезпечение на иск са: редовност и допустимост на иска, наличие на обезпечителна нужда за ищеца, приложени писмени доказателства, обосноваващи вероятната основателност на исковата претенция и посочена адекватна обезпечителна мярка. Липсата на която и да било от тях води до неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

В настоящия случай видно от материалите по делото „А. и ко“ АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Р. Н. К. за сумата 10 000лв. с основание „заем“ и „период на задължението 28.08.2023г. – 19.08.2025г.“. След издаването на заповедта и други действия, с разпореждане от 02.10.2025г. РС-Брезник е дал указания за предявяване на иск по чл.422 от ГПК, в изпълнение на които е бил предявен искът по гр.д. №11503/2025г. на ВРС. След указанията на ВРС по редовността, с няколко подадени молби ищецът ясно е уточнил, че по исковото производство сумата от 10 000лв. се претендира като преведена на 28.08.2023г. от дружеството на ответницата сума „без правно основание“ при твърдения за липса липса на материално правоотношение между „А. и ко“ АД и Р. К.. Резонни са в този смисъл оплакванията в жалбата срещу приетото от ВРС, че предявеното вземане е с неясно основание. При така изяснения предмет на иска по чл.422 от ГПК обаче се достига до извод за неидентичност на вземанията по заповедно и по исково производство, с оглед на качествено различното им правно основание, а също и „период“ – по реда на чл.410 от ГПК сумата е претендирана като „заем“ и то за „периода 28.08.2023г. – 19.08.2025г.“, а в исковото производство – като „неоснователно обогатяване“.

Това е недопустимо. Трайно и еднозначно е изискването за пълно съответствие по размер, период и правно основание на вземанията по чл.410 или чл.417 от ГПК с тези по чл.422 от ГПК, тъй като исковото производство е 2 продължение на заповедното. По този въпрос в мотивите по т.11б от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д. №4/2013г. на ОСТГК на ВКС ясно е разяснено, че в производството по чл.422 от ГПК не намират приложение правилата на ГПК относно промяна на основанието на предявения иск чрез замяна или чрез добаване на ново такова спрямо основанието на вземането по заповедното производство. Въвеждането на друго правно основание, от което произтича вземането по иска, различно от това по реда на чл.410 от ГПК, може да се заяви само чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Ето защо в настоящия случай допустим би бил иск по чл.422 от ГПК за установяване на задължението на ответницата по договор за заем с ищеца, респ. осъдителен иск въз основа на неоснователно обогатяване по чл.55, пр.1 от ЗЗД. И тъй като се поддържа само установителен иск за връщане на сумата като получена от ответницата „без основание“, то той е недопустим.

Евентуално, ако не са били дадени от ВРС указания в тази връзка, е налице нередовност на исковата молба. И в двата случая, поне към момента, изложеното е пречка за уважаване на молба по чл.389 от ГПК.

Отделно от горното „А. и ко“ АД твърди в жалбата си, че по обуславящото исковото производство ч.гр. дело №446/2025г. на РС-Брезник издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила; указанието на БрРС за предявяване на иска по чл.422 от ГПК е невалидно; заявителят има право да се снабди с изп. лист по заповедното дело. Ако това е вярно то искът по чл.422 от ГПК би бил недопустим, а оттам и молбата по чл.389 от ГПК – неоснователна. И тъй като в настоящото частно производство пред ВОС се преценяват само предпоставките по чл.389 от ГПК (а не дали следва да се издава изп. лист по заповедното дело или не), изложеното би било още една причина за отхвърляне на молбата за обезпечение.

По изложените съображения въззивният съд намира, че към момента не са налице предпоставките за уважаване на молбата по чл.389 от ГПК, с оглед на което не се следва отмяна на обжалвания съдебен акт.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №902/19.01.2026г. по гр. дело №11503/2025г. на ВРС, 49 състав, на осн. чл.396 от ГПК вр. чл.389 и сл. ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4