Решение № 75 от 04.02.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Бургас, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120204773 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. П. С., ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 24-0769-003887 от ******** г., издадено от началник група към ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.

1, т. 5 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП са му наложени наказания „глоба” в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва се изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. Сочи, че не става ясно свидетелят А. М. дали е свидетел очевидец на нарушението или на съставяне на АУАН.

Поддържа, че не е било изяснено обстоятелството относно мястото на извършване на нарушението. Оспорва извършването на нарушението.

Жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично заедно с адв. П.. Поддържа жалбата и претендира разноски. Представя писмени бележки по делото, в които доразвива поддържаните в производството възражения.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт Ж.. Поддържа представеното в преписката писмено становище и моли за потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

1

От фактическа страна:

На ******** г. около 12:34 часа, жалбоподателят е управлявал в гр. Бургас, по път I-6 от паркинга на магазин М. в посока кв. В. влекач „Скания Р490“ с рег. № ******** с прикачено към него полуремарке „Вилтон НВ3“ с рег. № ********. До магазин „Х.“ движейки се в лява лента, навлязъл в дясната лента на пътното платно и ударил в задна лява страна движещ се в дясна пътна лента лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, в който пътувала свидетелката А. М.. В резултат от удара лекият автомобил се завъртял, като същевременно бил влачен от управлявания от жалбоподателя тежкотоварен автомобил към мантинелата, където се блъснал. В този момент жалбоподателят не спрял на мястото на настъпилото ПТП, а продължил да управлява тежкотоварния автомобил до намираща се отбивка за магазин „Х.“, където спрял за да проведе телефонен разговор, след което отново потеглил.

По подаден сигнал за настъпило ПТП на място бил изпратен да окаже съдействие свидетелят Н. К. - служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас. Свидетелят К. предприел действия по издирване на жалбоподателя в качеството му на водач, който е участвал в ПТП и не е спрял на местопроизшествието. Били събрани сведения от лицата пътували в ударения лек автомобил, като същите посочили цвета на тежкотоварния автомобил, който ги е ударил.

За да установи втория участник в процесното ПТП, свидетелят К. прегледал видеозаписи от камери, разположени в района на инцидента. Били проверени всички водачи, които са управлявали тежкотоварни автомобили по време и място на настъпилото ПТП. От прегледан запис от видеокамера на находяща се в близост до местопроизшествието, а именно на кръговото кръстовище в посока магазин „М.“ свидетелят К. установил, че тежкотоварен автомобил, отговарящ на даденото от свидетелите описание излиза от паркинга на магазин „М.“ и насочва движението си към мястото на настъпилото ПТП. От извършена допълнителна проверка от свидетеля К. се констатирало, че в деня на настъпилото ПТП, тежкотоварният автомобилът е бил управляван от жалбоподателя. В проведен разговор по телефона с жалбоподателя свидетелят К. указал на жалбоподателя да се яви в сектор „Пътна полиция“ и да представи управлявания автомобил. Жалбоподателят съобщил на свидетеля К., че автомобилът е в сервиз за ремонт и не може да го представи на контролния орган. В тази връзка жалбоподателят изпратил на свидетеля К. чрез мобилно приложение на телефона снимки на автомобила. След запознаване със снимковия материал, свидетелят К. констатирал следи по тежкотоварния автомобил от другия автомобил „Фолксваген Пасат“, участвал в настъпилото ПТП. Включително свидетелят К. установил, че предна дясна страна на автомобила е била скоро боядисана.

При така установеното свидетелят К. съставил срещу жалбоподателя АУАН за това, че при допуснато ПТП с друг автомобил, не е останал на място, за да установи последиците от произшествието – нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Впоследствие е било издадено и обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Показанията на свидетелите М. и К. са 2 последователни, безпротиворечиви, обективни и логични, поради което съдът напълно ги кредитира. Свидетелските показания се потвърждават и от наличните писмени доказателства в преписката, както и от снимков материал. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентни органи (съгласно Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 8121К-12134/28.09.2023 г. на главен секретар на МВР) в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, които да обуславят отмяна на наказателното постановление. Както в АУАН, така и в НП е налице пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В тази връзка съдът намира за неоснователно поддържаното в жалбата възражение за допуснато процесуално нарушение при описанието на мястото на нарушението и обстоятелствата при извършването му. Настоящият съдебен състав намира, че от описанието на нарушението в АУАН и в НП ясно и недвусмислено се извежда мястото на извършване на нарушението. Отразено е, че жалбоподателят е управлявал автомобил в гр.

Бургас, по път I-6 от паркинга на магазин М. в посока кв. В., като до магазин „Х.“ допуснал ПТП с материални щети с лек автомобил „Фолксваген Пасат“. Тези обстоятелства според съда в достатъчна степен индивидуализират мястото на извършване на нарушението съгласно изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

На следващо място неоснователно е и възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при посочване на свидетеля М. в АУАН, дали същата е свидетел очевидец при установяване на нарушението или свидетел при съставяне на АУАН. В АУАН изрично е посочено, че М. е свидетел очевидец, което означава, че Мержданова е възприела извършването на самото нарушение, т.е. свидетелката лично е възприела факти и обстоятелства от фактическия състав на нарушението. От показанията на свидетелката се установява, че тя е пътувала в лекия автомобил, който е бил вторият участник в причиненото от жалбоподателя ПТП. Следователно правилно свидетелят К. е посочил в АУАН, че свидетелката М. е очевидец.

В случая се касае за санкциониране на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.

123, ал. 1, т. 1 ЗДвП. В разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил задължение за водач на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно 3 произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. В случая съдът приема, че установената по делото фактическа обстановка е била подведена под правилната правна норма, която се вменява като нарушена от жалбоподателя (чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП) при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление.

Събраните по делото доказателства безспорно установяват фактическата обстановка, изложена по-горе. Според съда категорично се установява, че на процесната дата и час при управление на МПС жалбоподателят е ударил лек автомобил „Фолксваген Пасат“, след което е напуснал мястото на инцидента без да спре и да установи настъпилите последици от ПТП. Свидетелката М., която е пътувала в лекия автомобил и е свидетел очевидец на настъпилото произшествие описва механизма на настъпване на ПТП, като споделя, че товарен автомобил син на цвят със сиво ремарке е ударил лекия автомобил в задна лява част, като след удара товарният автомобил е повлякъл лекия автомобил към мантинелата, в която автомобилът „Фолксваген Пасат“ се е ударил. Свидетелката категорично заявява, че водачът на товарния автомобил не е спрял на мястото на настъпилия сблъсък, а е продължил движението си. Свидетелката М. посочва, че впоследствие е възприела, че автомобилът, който ги е ударил спира на отбивката към сервиз „Х.“, като след кратък престой е продължил движението си. Свидетелката М. заявява, че водачът на камиона не се е върнал на мястото на ПТП. Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката М., която е свидетел очевидец на настъпилия удар между двата автомобила, поради което ги кредитира в тяхната цялост. Съдът не споделя поддържаното в писмената защита, подадена от процесуалния представител на жалбоподателя, възражение, че показанията на свидетелката са в противоречие с другите събрани доказателства – показанията на свидетеля К. и протокол за ПТП. Неправилен е и изводът за наличие на противоречив по делото доказателствен материал в тази посока. От данните по делото се установява, че двата автомобила са се движили по пътно платно с две пътни ленти в една посока на движение, като лекият автомобил се е движил в дясна пътна лента, а тежкотоварният- в лява лента.

Установява се, че при навлизане в дясната лента товарният автомобил е ударил в задна лява част лекия автомобил. В тази насока са показанията на свидетелката М., която последователно излага, че след удара лекият автомобил се е завъртял и се е ударил в мантинелата, т.е. в резултат на завъртането лекият автомобил е преминал от дясна в лява пътна лента и посоката на движение му е била насочена към мантинелата, където се е ударил. Така описаното от свидетелката е намерило отражение и в съставения от свидетеля К., който е бил изпратен да окаже съдействие на подаден сигнал за настъпилото местопроизшествие, протокол за ПТП. Отразеният в протокола за ПТП механизъм изцяло съответства на дадените от свидетелката М. сведения за настъпилото произшествие. Още повече следва да се има предвид, че свидетелят К. лично е посетил мястото на настъпилото ПТП и е възприел разположението на лекия автомобил, което обстоятелство наред с обясненията на свидетелката М. е спомогнало да се изясни механизма на процесното ПТП, който е бил възпроизведен в протокола за ПТП от свидетеля К..

4

На следващо място неоснователно е и възражението за наличие на несъответствие между посочените в протокола за ПТП причинени щети и механизма на настъпване на ПТП.

В протокола за ПТП свидетелят К. е изброил причинените на лекия автомобил щети както от удара с товарния автомобил, така и вредите от последвалия удар на лекия автомобил в мантинелата. Видно от схемата от протокола за ПТП при завъртането лекият автомобил се е ударил в мантинелата с дясната си задна част, поради което са настъпили щети и в тази част, посочени от свидетеля К. в протокола за ПТП. Следователно установените и посочени в протокола за ПТП щети на лекия автомобил са закономерна и логична последица от процесното ПТП, предвид установения в производството механизъм на настъпване на ПТП.