Определение № 21383 от 30.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21383 гр. София, 30.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20251100511704 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение вх.№ 21077/16.06.2025 г. на „ТИМБИЛД ЕООД с ЕИК: 175036723 срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 23038/25.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 33498/2024 г. на СРС, ГО, 35 с-в, с което е поискано от съда на основание на чл. 423 ГПК да приеме възражението на длъжника срещу същата, да спре изпълнението и да върне делото на заповедния съд за даване на указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.

С възражението се навеждат твърдения, че адресът на дружеството от създаването му до настоящия момент е гр. София, ж.к. „********. Поддържа се, че в заповедта за изпълнение и изпратеното съобщение адресът е сгрешен – посочен е като гр. София, ж.к. ********“, бл.********, вх. ********, поради което и съобщението е ненадлежно връчено. Моли се за приемане на възражението, както и да бъдат присъдени сторените разноски.

В предоставения му едноседмичен срок, заявителят „А1 България“ ЕАД не е депозирал отговор на подадената молба.

Съдът, като обсъди възражението, с което е сезиран, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от „А1 България“ ЕАД, с което е поискано издаването на заповед срещу длъжника „ТИМБИЛД ЕООД за посочените в заявлението вземания.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23038/25.07.2024 г., районният съд е разпоредил длъжника „ТИМБИЛД“ ЕООД да заплати на заявителя „А1 България“ ЕАД посочени суми. От служебно изготвена справка по заповедното производство от ТР е видно, че седалището и адресът на 1 управление на на длъжника „ТИМБИЛД“ ЕООД е в гр. София, ж.к. „********. В заявлението за издаване на заповед за изпълнение като адрес на длъжника е посочен гр. София, ж.к. ********“, бл.********, вх. ********.

За така издадена заповед до длъжника „ТИМБИЛД ЕООД е изпратено съобщение на посочения в заповедта адрес - гр. София, ж.к. ********“, бл.********, вх. ********, като при посещението на 08.08.2024 г. е удостоверено, че на адреса няма офис на дружеството и същото е непознато на адреса, след което е залепено уведомление.

С разпореждане от 02.04.2025 г. съдът е приел, че заповедта за изпълнение е редовно връчена, поради което и е разпоредил да бъде издаден изпълнителен лист за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № и.д. № 20258410401867 на ЧСИ Н.М., по което на 04.06.2025 г. на длъжника е връчено съобщение за образуваното дело.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 423 ГПК длъжникът, който е лишен от възможност да оспори вземането при конкретно посочени хипотези, може в 1-месечен срок от узнаване на заповедта да подаде възражение пред въззивния съд, ако заповедта не му е била връчена надлежно или ако не му е връчена лично и в деня на връчване не е имал обичайно пребиваване в Република България или ако особени непредвидени обстоятелства са му попречили своевременно да узнае за връчването или ако такива обстоятелства са му попречили да подаде възражение в срок.

Доколкото заповедта за изпълнение не е връчена лично на служител на длъжника /а чрез залепване на уведомление/ , а от получените книжа по и.д. № 20258410401867 на ЧСИ Н.М. е видно, че съобщение за образуване на изпълнително дело е издадено на 04.06.2025 г., то подаденото възражение на 16.06.2025 г. е депозирано в преклузивния едномесечен срок. Възражението е подадено от процесуално легитимирана страна и като такова е допустимо.

Разгледано по същество възражението е основателно.

Нормата на чл. 423 ГПК се явява средство за защита, когато формално удостоверените и възприети от първоинстанционния съд обстоятелства не са били в състояние да осигурят обективна възможност за длъжника да узнае съдържанието на претенцията. В производството по чл. 423 ГПК съдът не се произнася в качеството на въззивна инстанция по правилността на първоинстанционния съдебен акт, постановен в хода на заповедното производство, а упражнява възложени му от закона правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежното връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране на правото му на защита срещу последиците на издадената заповед. Съгласно правилото на чл. 411, ал. 3 ГПК при уважаване на заявлението, съдът праща препис от заповедта на длъжника. Едва при редовно връчен препис и изтичане на едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, съгласно чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение може да влезе в сила и срещу длъжника да се издаде изпълнителен лист въз основа на нея.

В конкретния случай съобщението не е изпращано изобщо на адреса на 2 длъжника – същото е изпратено на адрес гр. София, ж.к. ********“, бл.********, вх.

********, вместо на седалището на дружеството гр. София, ж.к. „********. По тази причина и съобщението е нередовно връчено и са налице предпоставките за приемане на възражението. В допълнение, видно от справката в ТР дружеството е посочило още един адрес - за комуникация с НАП , а именно гр. София, ул. „********“ ********, като първоинстанционният съд е следвало да изпрати съобщение и до този адрес в хипотеза, че не намира дружеството на другия известен по делото адрес.

При тези съображения и на основание чл.423,ал.1, т.1 ГПК съдът приема, че възражението на длъжника срещу заповедта следва да се приеме, тъй като заповедта за изпълнение не е била връчена надлежно, като на основание на чл. 423, ал. 3 ГПК съдът следва служебно да спре изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения по заповедта по чл. 410 ГПК изпълнителен лист.

Делото следва да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно чл.415,ал.1 ГПК.

По отношение искането на длъжника за разноски, съдът не дължи произнасяне по него, доколкото производството няма самостоятелен характер, респ. отговорността за разноските следва да се разпредели от заповедния/исковия съд съобразно последващото развитие на заповедното производство.

С оглед гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

П Р И Е М А на основание на чл. 423, ал.1, т.1 ГПК възражение вх.№ 21077/16.06.2025 г. на „ТИМБИЛД ЕООД с ЕИК: 175036723 срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 23038/25.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 33498/2024 г. на СРС, ГО, 35 с-в.

СПИРА на основание на чл. 423, ал.3 ГПК изпълнението на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 23038/25.07.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 33498/2024 г. на СРС, ГО, 35 с-в. въз основа на която е издаден изпълнителен лист и е образувано изп. дело № 20258410401867 на ЧСИ Н.М..

ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 35 състав за продължаване на процесуалните действия по реда на чл. 415,ал.1 ГПК.

Препис от определението да се изпрати на ЧСИ Н.М. по изпълнително дело № 20258410401867.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3