Решение № 7342 от 24.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7342 гр. София, 24.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря Ц.Б.Т. като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110156600 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за установяване на вземането на ищеца с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 09.02.2024г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против Л. Т. Л.ов за сумата 1 469,72 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 233,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.01.2024г., сумата 33,78 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 6,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2021г. до 26.01.2024г.

Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр. дело № 7915 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024г. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответника са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните 1 съществува облигационно отношение, възникнало с ответницата, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2021г.- м. април 2023г. е доставил на ответницата топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в *********************** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответницата не изпълнила задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответницата, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Л. Т. Л.ов за сумата 1 469,72 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в *********************** за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 233,28 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2021г. до 26.01.2024г., сумата 33,78 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 09.02.2024г., до окончателното плащане на сумата, сумата 6,33 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.06.2021г. до 26.01.2024г., за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.02.2024г. по ч.гр. дело № 7915 по описа за 2024г. на Софийски районен съд, 170 състав.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, в който е изразено становище за неоснователност на исковете. В отговора е релевирано възражение, че задължението е погасено чрез плащане.

След преценка нан събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения ****************, отв. Л. Т. Л. е придобил правото на 2 собственост върху недвижим имот, представляващ ап. 56, с адрес: ****************** чрез правна сделка- продажба. На 21.01.2002г. отв. Л. Л. е подал молба да бъде открита партида на негово име за процесния имот.

На 17.01.2002г. е скл. договор между етажните собственици в сграда в режим на етажна собственост, с адрес: г****************** и "Т.С." ЕООД, по силата на който етажните собственици възложили извършването на услугата дялово разпределение в процесната сграда на "Т.С." ЕООД.

Видно от издадената от ищеца обща фактура № 1014084616/ 31.07.2021г. за отчетен период 01.05.2020г.- 30.04.2021г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 425,70 лева. От представената обща фактура № 1021600690/ 31.07.2022г. за отчетен период 01.05.2021г.- 30.04.2022г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 425,70 лева. От представената обща фактура № 1027877464/ 31.07.2023г. за отчетен период 01.05.2022г.- 30.04.2023г. за процесният имот е начислена топлинна енергия в размер на сумата 997,41 лева.

Относно наведеното от ответника правопогасяващо задължение за плащане по делото са събрани писмени доказателства и е назначена съдебно- икономическа експертиза (СИЕ).

Видно от разписка № 0400015660199708/ 13.05.2022г. ответникът е платил сумата 100 лева, с посочено основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400015227556465/ 18.03.2022г. ответникът е платил сумата 70 лева, с посочено основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400016973802194/ 25.10.2022г. ответникът е платил сумата 100 лева, с основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400017709705248/ 20.01.2023г. ответникът е платил сумата 100 лева, с основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400017955690896/ 17.02.203г. ответникът е платил сумата 100 лева, с основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400020368086355/ 17.11.2023г. ответникът е платил сумата 50 лева, с посочено основание частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400020885260129/ 12.01.2024г. ответникът е платил сумата 100 лева, с основание за плащане частично плащане по фактури. Видно от разписка № 0400022346424450/ 14.06.2024г. ответникът е платил сумата 100 лева, с посочено основание за плащане частично плащане по фактури.

Съгласно заключението на назначената СИЕ, общият размер на непогасеното задължение за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2021г.- 30.04.2023г. е в размер на сумата 1469,72 лева. Размерът на обезщетението за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на сумата 151,23 лева. Размерът на цената на услугата дялово разпределение за периода м. април 2021г.- м. април 2023г. е в размер на сумата 33,78 лева.

Размерът на обезщетението за забава върху посочената главница е в размер на сумата 5,42 лева. Според заключението на експерта извършените плащания от ответника са отчетени при подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни 3 изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти. Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните 4 разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил процесния недвижим имот чрез правна сделка- продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора.

Следователно ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот. В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия, респ. същият се явява пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове.