Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 985 от 07.10.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 941/2025
Вид
Решение № 985
Подписан
07.10.2025
В сила
24.03.2026
Състав
Ирена Николова Петкова, Цвета Боянова Борисова, Ивелина Владова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Варна, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Бористова Въззивно гражданско дело № 20253100500941 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от „Екарисаж - Варна“ ЕООД против Решение № 456 от 10.02.2025г., постановено по гражданско дело № 1095/2024г. по описа на Районен съд – Варна, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ц. П. Р., ЕГН ********** сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 06.07.2023 г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Изложени са подробни съображения за неправилност на атакувания акт. Оспорва се изводът на районния съд, че инструкциите за безопасност на труда не съдържат ясни и конкретни правила. Поддържа се, че работникът е запознат с „Правилника за вътрешен трудов ред“ на дружеството, общите изисквания и основни задължения на работещите в предприятието, както и с оценка на риска при работа на длъжността, на която е назначен. Твърди се, че е недоказано технологът Д.Д. да е настоявал и указвал машината да бъде заредена с повече от допустимото количество кланичен конфискат. Сочи се, че 1 ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като е напуснал работното си място на бутона за спиране на машината. Според жалбоподателя определеното от първоинстанционния съд обезщетение е завишено по размер. Поддържа се възражение за съпричиняване в размер на 90% поради груба небрежност от страна на ищеца. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение изцяло, евентуално намаляване на присъденото обезщетение.

Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата Ц. П. Р. заявява становище за неоснователност на същата. Сочи, че правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на работодателя по чл.201, ал.2 КТ за проява на груба небрежност от страна на ищеца. Твърди се, че от свидетелските показания се установява практика работниците, по нареждане на техните ръководители, да влизат в бункера, за да подпомагат дейността на шнека. Поддържа се, че размерът на присъденото обезщетение е справедлив. Искането е за оставянето й без уважение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в рамките на заявените във въззивната жалба доводи.

При въззивната проверка за нарушение на императивни материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата правилност по изложените в жалбата оплаквания Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 200, ал.1 КТ, предявен от Ц. П. Р. срещу „Екарисаж-Варна“ ЕООД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 120 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на трудова злополука, настъпила на 06.07.2023 г., ведно със 2 законната лихва върху горната сума, считано от 06.07.2023 г. до окончателното й изплащане. Излага, че на 06.07.2023 г. при изпълнение на служебните си задължения – зареждане на кланичен конфискат за отработване, претърпял трудова злополука. По настояване на технолога Д.Д. машината била заредена с повече от допустимото количество конфискат, като ищецът и колегата му И.Х. с лопата придърпвали конфиската към шнека.

Поради препълване на бункера ищецът не можел да види къде точно стъпва и шнекът захапал десния му ботуш, отсякъл пръстите на десния му крак и част от стъпалото и го завлякъл вътре в бункера, като завъртял цялото му тяло.

Колегата му И.Х. успял да спре машината и с помощта на друг служител го извадили от бункера. Вследствие на описания инцидент настъпило увреждане на здравето му, изразяващо се в ампутация на част от дясното стъпало.

Ответникът „Екарисаж-Варна“ ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер. Признава наличието на трудовоправна връзка между страните, както и факта на настъпване на процесната трудова злополука.

Оспорва изложените в исковата молба твърдения досежно механизма на настъпване на трудовата злополука и навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от работника. Оспорва и претендирания размер на обезщетението като прекомерен.

С постановеното по спора Решение № 456 от 10.02.2025г., постановено по гражданско дело № 1095/2024г. по описа на Районен съд – Варна, първостепенният съд е приел иска за основателен.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

Безспорно е, че към 06.07.2023 г. между страните е било налице валидно възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „машинен оператор, екарисаж, трупна зала“ в „Екарисаж-Варна“ ЕООД. Не се спори, че на 06.07.2023 г. ищецът е претърпял злополука, вследствие на която същият е претърпял телесно увреждане, изразяващо се в ампутация на част от дясното стъпало. с Разпореждане № 5104-03191/26.09.2023 г. на ТП на НОИ - Варна настъпилото събитие е признато за трудова злополука.

Не се спори между страните, че ответното дружество е предоставило на ищеца сума в общ размер от 19 360 лева във връзка с претърпения 3 инцидент. Тези парични средства представляват разходи, сторени от ответника, за закупуване на Ц. Р. на медикаменти, консумативи, изработка на протези, закупуване на климатик и др.

Представена е длъжностната характеристика за заеманата от ищеца длъжност, в която основните функции и задължения са описани, както следва: разтоварва, приема и сортира животинските отпадъци и конфискати; надробява животинските трупове, подготвя и зарежда деструкторите; проверява електрическите двигатели, трансмисиите и елеваторите; спазва утвърдената технология на производството и нанася данните в технологичния дневник; почиства машините и работните места; съблюдава техниката по безопасността, хигиената на труда и противопожарните изисквания; спазва ветеринарно-санитарните изисквания; работи в пряк достъп с биологично активни вещества, създаващи опасност от възникване на особено опасни инфекции.

С декларация от 15.05.2023 г. Ц. Р. е декларирал, че е запознат с комплексната оценка на риска при работа на длъжност „оператор трупна зала“ и е информиран за рисковите фактори, произтичащи от работното място при използване на работното оборудване, работните помещения, организацията на труда и използваните суровини и материали. При постъпване на работа ищецът е декларирал също и че е запознат с Правилника за вътрешния трудов ред на „Екарисаж Варна“ ЕООД и правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Видно от приложения по делото личен картон, на ищеца е предоставено работно облекло.

Съгласно представената експертна оценка на риска за длъжността „оператор трупна зала“, сред рисковете при работа попадат удар, притискане от движещи се машини, закачане, увличане от механизми, подхлъзване, препъване, падане при придвижване по замърсени повърхности. Отразените мерки за намаляване на риска включват специално обучение и предварителен инструктаж за безопасна работа, осигуряване на работно облекло и лични предпазни средства.

Представена е инструкция за общите изисквания и основните задължения на работниците и служителите по безопасност на труда, както и Инструкция за безопасна работа с транспортьори /лентови, пластинчати, 4 ролкови и други/. Видно от представените извадки от книги за инструктаж по безопасност и здраве при работа /л. 180-181 и л. 36-37/182-183/, на ищеца са проведени начален инструктаж и инструктаж на работното място на 15.05.2023 г. Към писмените доказателства по делото е приобщена служебна бележка от 15.05.2023 г., подписана лично от ищеца, в която е отразено, че на същия е проведен първоначален инструктаж по безопасност и здраве при работа.

Установява се от копие от страница от журнал за прием на пациенти, че на 06.07.2023 г. в 22:00 часа ищецът е приет в Спешния център на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД. Това се потвърждава и от представените фиш за спешна медицинска помощ и лист за преглед на пациент. В последния е отразено, че на Ц. Р. е поставена основна диагноза „травматична ампутация на други части от стъпалото“, като същият е насочен към незабавна хоспитализация в Клиника „Ортопедия и травматология“, във връзка с което е издадено направление за хоспитализация.

От съдържанието на издадената епикриза /л. 119-121/ става ясно, че болничното лечение на ищеца е продължило от 06.07.2023 г. до 07.08.2023 г., като на 07.07.2023 г. същият е претърпял операция, при която е ампутирана част от стъпалото му. На 21.07.2023 г. е извършена втора оперативна интервенция за почистване на рана. Отразено е, че пациентът е изписан с подобрение за амбулаторно лечение. Представен е амбулаторен лист от 18.09.2023 г., издаден от д-р Н.К., психиатър /л. 127/, от който се установява, че на посочената дата на Ц. Р. е извършен първичен преглед, при който му е поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ и му е предписано медикаментозно лечение.

Няма спор, че ответното дружество е заплатило сума в размер на 1 680 лева за изработването на силиконова протеза /л. 199-202/, както и е дарило на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД преносим климатик на 21.07.2023 г. на стойност 519 лева /л. 203-205/.

От представените от ищеца удостоверения за раждане се установява, че същият е баща на три малолетни деца – Е., род. на *** г., П., род. на *** г., и П., род. на *** г.

Видно от протокол от проведено на 12.12.2024 г. о.с.з. по НОХД № 2849/2024 г., е одобрено споразумение, постигнато между РП-Варна и С. Г. К., 5 управител на ответното дружество, по силата на което последният се е признал за виновен в това, че на 06.07.2023 г. причинил на Ц. П. Р. тежка телесна повреда, изразяваща се в осакатяване на десния крак в резултат на частична ампутация на дясното стъпало, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не осигурил здравословни и безопасни условия на труд, поради което му е наложено наказание пробация.

В хода на първоинстанционното производство е прието заключение по изготвена СМЕ. От същото се установява, че вследствие на процесната трудова злополука Ц. Р. е получил следното телесно увреждане: травматична ампутация на предна и средна част от стъпалото на десен крак. Вещото лице сочи, че по повод травмата е проведено оперативно лечение в ортопедично отделение, при което раната е почистена, отстранени са размачканите меки тъкани и кости и е оформен ампутационен чукан. Излага, че увреждането е получено механизма на силно притискане и извИ.е на засегнатото стъпало и добре отговаря да е получено по механизма посочен в исковата молба.

Досежно продължителността на лечението и възстановителния период вещото лице сочи, че за зарастване на ампутационния чукан са нужни два-три месеца и възстановителният период е завършил понастоящем. Излага, че инцидентът е довел до пожизнена липса на предна и средна част на стъпалото на десен крак, което представлява осакатяване, като е възможно поставяне на протеза, но процесът по привикване към нея е сложен и продължителен, като невинаги е възможно са бъде постигнат задоволителен ефект. Вещото лице излага, че специфичното място на ампутацията затруднява протезирането. Сочи, че кожата на мястото на ампутацията е много чувствителна, което прави процеса по привикване с протезата дълъг и сложен.