Определение № 1169 от 23.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1169 гр. Благоевград, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20241200500760 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от ТП „ДГС Якоруда“, с адрес *********, представлявано от инж. Я.Б.И., против Определение № 1038/01.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2714/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В частната жалба се сочи, че ищецът е предявил иск не срещу неговия работодател – ТП „ДГС Якоруда“, а срещу „Югозападно държавно предприятие“ ДП гр. Благоевград. Сочи се също, че видно от исковата молба, Е. Х. ясно, точно и недвусмислено е конкретизирал срещу кого предявява своя иск, като е посочил освен наименованието „Югозападно държавно предприятие“ ДП, също и единния идентификационен код (ЕИК) на предприятието и адреса на управление, а именно *********. Посочва се, че исковата молба е адресирана до Районен съд – Благоевград, което служи като аргумент за намерението на ищеца, спазвайки местната подсъдност да привлече като ответник „ЮЗДП“ ДП.

Навежда се, че седалището и адрес на управление на ТП „ДГС Якоруда“ не са посочени никъде в исковата молба, което доказва по несъмнен начин волята на ищеца. Факт, който не подлежи на доказване е, че ищеца знае по безспорен начин кой е издал обжалваната от него Заповед, с кого го свързват трудово-правни отношения, както и седалището и адреса на управление на 1 своя работодател, защото най-малко същите са записани в подписания от него трудов договор.

Посочва се в частната жалба, че в обжалваното Определение на Районен съд – Благоевград е допуснато изменение на иска, чрез заменяне на страна без да се приложи чл. 228 от ГПК, като са приети мотиви от Решение от 16.01.2012 г. на ВКС.

Твърди се, че горното обстоятелство представлява нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска се от въззивния съд да отмени Определение № 1038/01.06.2024 г. на Районен съд – Благоевград, постановено по гр.д. № 2714/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е депозиран писмен отговор на частната жалба от Е. Н. Х., чрез процесуален представител – адв. Д. С..

Изразено е становище за неоснователност на частната жалба. Сочи се, че в конкретния случай не се касае за изменение на иска, а за уточняване и последващите действия не представляват нито привличане на нов ответник, нито замяна на първоначалния ответник.

Производството по първоинстанционното гр.д. № 2714/2023 г. е образувано по искова молба, подадена от Е. Н. Х., ЕГН **********, с адрес *********, срещу „Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград, ТП „Държавно горски стопанство Якоруда, ЕИК 201627506, със седалище и адрес на управление *********, с която се иска отмяна на наложеното със Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г., издадена от „Югозападно държавно предприятие“ ДП гр. Благоевград, ТП ДГС Якоруда, дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразно.

С Разпореждане № 2916/15.12.2023 г., постановено по гр. д. № 2714/2023 г., съдът е разпоредил да си изпрати препис от исковата молба на ответника. Съобщението за разпореждането на съда е изпратено на посочения в исковата молба адрес, а именно *********. В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от директора на „Югозападно държавно предприятие“ ДП гр. Благоевград, в който е изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск, поради това, че ищецът не е в трудовоправни отношения с посочения за ответник в исковата молба държавно предприятие. Посочено е също, че директорът на „Югозападно 2 държавно предприятие“ ДП не е издал и няма как да издаде заповед за дисциплинарно наказание на лице, с което не го свързват трудовоправни отношение. Сочи се още, че на основание чл. 174, ал. 1, т. 5 и 6 от Закон за горите териториалните поделения на държавните предприятия са работодатели по смисъла на КТ и имат отделен ЕИК.

С Разпореждане № 556/23.02.2024 г., постановено по гр. д. № 2714/2023 г., съдът е оставил исковата молба без движение и е указал на ищеца да представи поправена искова молба и да уточни кой е неговият „работодател“, като насочи иска си срещу легитимиран ответник по делото, да посочи адрес на ответника и неговия законен представител.

Във връзка с горното разпореждане е постъпила молба от ищеца, в която се сочи, че трудовият договор е от 18.08.2010 г. и е сключен с „Държавно горско стопанство – Якоруда“, ЕИК 000000324, с адрес *********, представлявано от инж. В.ст.Ст.. Сочи се също, че през 2011 г. „Държавно горско стопанство – Якоруда“ е заличено, като търговец, същото се е преобразувало чрез сливане с правоприемник „Югозападно държавно предприятие“ ДП, ЕИК 201627506, поради което счита, че правоприемникът „Югозападно държавно предприятие“ ДП е легитимираният ответник по делото.

С Разпореждане № 1192/18.04.2024 г., постановено по гр. д. № 2714/2023 г., съдът повторно е оставил исковата молба без движение за насочване на иска срещу легитимиран ответник по делото, имащ качеството на работодател на ищеца.

В указания от съда срок, ищецът е представил поправена искова молба, насочена срещу процесуално легитимирания ответник ТП „Държавно горско стопанство Якоруда“, с адрес *********, представлявано от директора инж.

Я.И..

В резултат районният съд е приел, че правоотношението, от което произтича спорът, е възникнало на територията на Община Якоруда, която попада в района на Районен съд – Разлог, поради което е прекратил производството по гр.д. № 2714/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград и е изпратил делото по подсъдност на Районен съд – Разлог.

При така установеното от фактическа страна, настоящият въззивен състав на Окръжен съд – Благоевград, приема частната жалба за процесуално 3 допустима. Подадена е в рамките на едноседмичния преклузивен срок по чл.

275, ал. 1 от ГПК, от лице с правен интерес и правоспособност за обжалване на прекратяващо делото определение на районния съд и е насочена срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт. Жалбата отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, във вр. чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Процесуалната легитимация, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковото производство, се определя въз основа на фактическите и правни твърдения в исковата молба и петитума на същата, тоест от заявеното от ищеца спорно материално право. То обуславя кои са надлежните страни по делото – определя както процесуалната легитимация на ищеца (т.е. принадлежността на правото на иск, което право принадлежи на лицето, претендиращо да е носител на спорното материално право), така и процесуалната легитимация на ответника (която се определя от твърденията на ищеца досежно лицето, което оспорва или нарушава предявеното от ищеца за защита спорно материално право).

Процесуалната легитимация на ответника е абсолютна предпоставка на правото на иск и за нея съдът следи служебно. Предявяването на иска е първото процесуално действие, с което се сезира съда и възниква двойката процесуални правоотношения между ищеца и съда и между ответника и съда.

Когато посоченото в исковата молба лице не е процесуално легитимирано да отговоря по предявения иск или според изискванията на закона е налице задължителна съвместна процесуална легитимация, съгласно чл. 101, ал. 1, изр. 2 от ГПК съдът указва на ищеца да вземе мерки за конституирането на надлежните страни. Ако указанията на съда не бъдат изпълнени в срок, производството по делото се прекратява съгласно чл. 101, ал. 3 ГПК, тъй като предявеният от ненадлежна или срещу ненадлежна страна иск е недопустим.

В този смисъл са Решение № 128/29.04.2011 г. по гр. д. № 1356/2009 г. по описа на ВКС, Решение № 467/08.01.2013 г. по гр.д. № 1565/2011 г. по описа на ВКС и др.

Ищецът в исковата молба е посочил, че оспорва Заповед № РД-07451/13.11.2023 г., издадена „Югозападно държавно предприятие“ ДП гр.

Благоевград, ТП „ДГС Якоруда“, с която на Е. Н. Х., ЕГН ********** е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ за 4 нарушение на Етичен кодекс за поведение на работещите в ЮЗДП ДП гр.

Благоевград.

От приложената към исковата молба Заповед № РД-07-451/13.11.2023 г. е видно че същата е издадена от „Югозападно държавно предприятие“ДП Благоевград, ТП „Държавно горско стопанство Якоруда“ и е подписана от директора на ТП „ДГС Якоруда“. От представените към исковата молба писмени обяснения по реда на чл. 193 от КТ е видно, че същите са адресирани до директора на ТП „ДГС Якоруда“, който е изискал писмените обяснения от ищеца Е. Х..

Поради това правилно и в съответствие със задължението да следи служебно за процесуалната легитимация на страните районният съд е дал указания на ищеца да посочи кой е неговият работодател – Югозападно държавно предприятие“ ДП Благоевград или ТП „Държавно горско стопанство Якоруда“, т.е. с кого е възникнало трудовото правоотношение и срещу кое лице насочва исковете – юридическото лице или неговото поделение.

При проверката за редовност на исковата молба следва да се имат предвид някои особености. На работодателя, като страна по трудов спор, дори и той да не е юридическо лице, е предоставена специална процесуална правоспособност. Съобразно легалната дефиниция на понятието „работодател“, дадена в § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. Следователно като страна по делото може да участва и да извършва надлежни процесуални действия всяка самостоятелно обособена структура, наемаща работници по трудово правоотношение, но извършените от работодателя процесуални действия ангажират юридическата личност, в чиято структура е съответната организационна единица работодател, като решението, постановено спрямо нея, поражда последици в правната сфера на юридическата личност. В този 5 смисъл е константната съдебна практика.

В настоящия случай следва да се има предвид, че съгласно чл. 163 от Закон за горите, в сила от 09.04.2011 г., за управление на горските територии – държавна собственост, които не са предоставени на ведомства или юридически лица, се създават държавни предприятия, които са юридически лица със статут на държавни предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон.

– които не са търговски дружества. Съгласно чл. 164 от същия закон последните имат двустепенна структура – централно управление и териториални поделения (държавни горски стопанства и държавни ловни стопанства). В § 9 от ПЗР на ЗГ е предвидено, че от датата на вписването в търговския регистър на държавните предприятия, съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства стават териториални поделения на държавното предприятие, в чийто район на дейност попадат, а регистрацията на съответните държавни горски стопанства се заличава.

Съгласно § 13 от ПЗР на ЗГ трудовите правоотношения на работниците и служителите в съществуващите към деня на влизане в сила на закона държавни горски стопанства се уреждат по реда на чл. 123 от КТ и преминават на работа в съответните териториални поделения на държавните предприятия.

Според чл. 172, ал. 1, т. 1 от ЗГ директорът на държавно предприятие представлява държавното предприятие пред държавните органи, съдилищата и пред трети лица в страната и в чужбина. Изключение от предвиденото в тази разпоредба се допуска по силата на чл. 174, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗГ – териториалните поделения на държавните предприятия водят от свое име и за своя сметка съдебни и арбитражни дела и са работодатели по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.