Решение № 230 от 04.12.2023, Районен съд - Павликени

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Павликени, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомил Горчев при участието на секретаря Боряна Николова като разгледа докладваното от Цветомил Горчев Гражданско дело № 20224140100166 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск по чл. 265, ал. 1 от ЗЗД – алтернативно за заплащане на сумата от 14000 лв., частично от дължимите 20578 лева и представляващи необходимите разходи за поправянето на некачествено изпълнени от ответника строително-ремонтни работи или задължаване на ответника да извърши поетата работа, съобразно уговореното.

Ищцата Ж. Х. О., ЕГН ********** от с. Г. К., ул. ***, общ. С. твърди да била във валидно облигационно отношение с ответника В. И. В., ЕГН ********** от гр. С., ул. ***, произтичащо от договор за извършване на строително-ремонтни дейности, сключен на 02.10.2021 г., по който възложила на ответника да извърши редица дейности по ремонт на покрив на стара сграда. Поддържа, че е заплатила уговореното възнаграждение на ответника, но работата е изпълнена с недостатъци, които се изразяват в неподковаване на каприорите с дъски и съответно неправилно поставяне на хидроизолацията на покрива на сградата, което довело и до допълнителни повреди по сградата. Твърди, че неколкократно търсила ответника и въпреки опитите на ответника да поправи вредите, покривът все още тече. Поради изложеното и по реда на настоящото производство претендира осъждането на ответника да заплати сумата от 14000 лв., частично от 20578 лева – разходи, необходими за поправката или задължаването последния да поправи работата, както и съдебните 1 разноски за производството. В с.з. поддържа единствено паричната претенция.

Ответникът не оспорва сключването на договора. Оспорва иска с доводи, че работата е изпълнена без недостатъци и поддържа, че недостатъците не са скрити и възложителят е могъл да ги открие при обикновен преглед по време на приемането, което е направил.

Поради това правото му да иска заплащане на разходите за тяхното поправяне е преклудирано. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира присъждане на съдебни разноски.

Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:

За уважаването на иска ищецът следва да установи, че е възложил на ответника конкретна работата, а последният се е отклонил от предвиденото в договора /проекта/ или от действащите строителни правила и норми, поради което работата не е приета /при явни недостатъци/, а ако се касае за такива недостатъци, които не е могъл да открие при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно, да установи, че е известил изпълнителя веднага след открИ.ето им или че изпълнителят е знаел за недостатъците, както и че същите са поправими, за което следва да се направят разноски и в какъв размер.

При установяване на горното ответникът следва да докаже, че недостатъците се дължат на неподходящ проект или на доставени от възложителя материали, за което веднага е предупредил възложителя.

Страните не спорят, представен е и процесния договор от 02.10.2021 г., по който ищцата е възложила, а ответникът е приел да изпълни редица строително-монтажни работи (СМР), подробно описани в договора по ремонт на покрив на съществуваща жилищна сграда. Не е спорно договорената цена да е платена, а ремонтът завършен пролетта на 2022 година.

Не са открити от ВЛ или представени от страните съставени за извършените ремонтни дейности документи.

От заключението на СТЕ се установява, че при огледа на сградата, извършен на 07.09.2022 г. ВЛ е установило при ремонта на стария покрив на находящата се в имота сграда да е извършена подмяна на каприорите, полагане на мембрана директно върху тях и покрИ.е с цигли и капаци. Подковаване с дъски било извършено само на сачака на сградата.

2

При направения оглед на подпокривното пространство ВЛ е констатирало, че на места мембраната е провиснала, както и петна вследствие на намокряне на мембраната. ВЛ дава заключение, че подковаването с дъски е технически необходима операция с цел предотвратяване провисване на мембраната, а след така извършения ремонт има опасност при всеки валеж да провисва още повече или да се скъса мембраната и да се наводняват помещенията. За ремонт на изпълнените некачествени строително-ремонтни работи е необходимо да се премахнат на циглите и капаците, хидроизолационната мембрана, след което да се наковаване на дъски върху каприорите и полагане на нова полиестерна мембрана, както е формулирано в договора, като съгласно техническите изисквания тя трябва да е с дебелина 4- 5мм, наковаване на летви и покрИ.е с цигли и капаци. Видно от заключението, неразделна част от което се явява приложената стойностна сметка стойността на необходимите СМР за отстраняването на недостатъците е 14417,93 лв., като всички посочени количества са остойностени по цените на „Справочник на цените в ствоителството” книжка 2/2022. ВЛ дава становище, че спестените СМР от изпълнителя са направа на дъсчена обшивка и направа на летвена скара по покрива са на стойност 8999,89 лв.

От показанията на св. И. се установява, че ищцата е обяснила как иска да бъде направен покрива и показала идентичен ремонт на друг неин имот. Проявявала интерес.

При свършване на работата отишли около 4-5 човека – ответника, св. И.И. – негов ***, лицето Е.В. и хора от работниците. Ищцата искала да се види при един дъжд какво ще стане, но ответника и компанията му казали, че не са съгласни и гарантират всичко да е направено качествено, както трябва да бъде, а ако тя настоява щели да развалят направеното и да се стигне до сериозни конфликти. Въпреки уверенията ищцата искала да задържи част от сумата и да плати при проверка на ремонта и тогава да даде останалата сума. Заявила, че работата не е изпълнена по договора, но поради численото превъзходство платила. Относно качеството на извършената работа заявява, че при по-силен дъжд от няколко дни започва да капе и отива отдолу в жилищните помещения. При повикване ответника се отзовавал, но не веднага, а след няколко дни като спре да вали и не успявал да отсрани течовете. Течало от южната и западната страна.

Свидетелката А. дава показания, че в дъждовни дни помага на ищцата да изхвърля кофи с вода от теча и това било след като ремонта на покрива вече бил приключил. В подпокривното пространство имало кофи и найлони, които са мокри, а в кофите имало вода.

Отгоре по гредите имало сложено нещо като хартия бяла и направило впечатление, че същата виси и има много петна по тази бяла хартия.

Показанията на св. И. и В. съдът не кредитира, тъй като ги цени като пристрастни – и двамата са участвали в извършването на процесната работа, а св. И. е *** на ответника, 3 пряко договарял се е за ремонта, наред със ***.

Не се установява ответникът да е предупредил възложителя за недостатъци на исканото за изпълнение или на материалите.

При така установените обстоятелства следва да се даде отговор на въпроса какъв е видът на отговорността на изпълнителя за отклонението от поръчката и дали е приложима гаранционната отговорност в строителството по чл. 160, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) или спорът следва да се разреши съобразно законната отговорност за недостатъци по чл. 265 ЗЗД.

Съгласно чл.160, ал.3 ЗУТ за осигуряване нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти след приемането им и въвеждане в експлоатация с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството се определят минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл. 160, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че гаранционните срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти се определят с договора между възложителя и изпълнителя за съответния строителен обект, като те не могат да бъдат по-малки от минималните срокове, определени с наредбата по ал.3. Посочените правни норми са възпроизведени в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. В разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от наредбата са регламентирани различни минимални гаранционни срокове в зависимост от вида на изпълнените строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, като за хидроизолационни, топлоизолационни, звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда срокът е 7 години, а в агресивна среда - 5 години - чл. 20, ал. 4, т. 3 . Следователно с договора за строителство страните могат да уговорят по-дълъг гаранционен срок от минимално предвидения в наредбата (в случая те са уговорили 5675 дни). Съобразно чл. 21 от наредбата, когато през време на гаранционните срокове след въвеждането в експлоатация /ползване/ на строителния обект се появят скрити дефекти, споровете при непостигане на съгласие се решават по съдебен ред.

С Тълкувателно решение № 88/28.02.1984 г. на ОСГК на ВС е прието, че гаранционната отговорност не се покрива със законната отговорност за недостатъци, тъй като те възникват, развиват се и се погасяват независимо една от друга и са различни по обем. Гаранционната отговорност включва задължението за определен период от време да бъде гарантирано наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период 4 продавачът, респективно изпълнителят/строителят носи материална отговорност за недостатъци и повреди при условие, че са били спазени изискванията за правилното й съхраняване и надлежната й употреба.

При отговорността по чл. 265 ЗЗД изпълнителят отговаря за явни и скрити недостатъци, които са съществували по време на приемане на работата, докато при гаранционната отговорност строителят/изпълнителят отговаря и за тези недостатъци, които са се появили в течение на използването на изработеното през гаранционния срок, с оглед поетото с гаранцията задължение изработеното да съхрани своите качества и свойства в определения в гаранцията срок. Основно предназначение на гаранционната отговорност е поемане от строителя на задължението да осигури нормалното функциониране и ползване на завършените строителни обекти, както и на задължението да отстрани скритите дефекти (недостатъци) за негова сметка. При осъществяване на елементите на фактическия състав на гаранционната отговорност строителят е длъжен да възстанови нормалното функциониране и ползване на обекта, респективно да поправи недостатъка, освен ако докаже, че са налице основания за освобождаване от гаранционна отговорност.

Съгласно константната практика на ВКС /решение № 114/16.09.2013 г. по т. д. № 1075/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 140/08.03.2021 г. по т. д. № 2601/2019 г. на ВКС, ТК, І т. о./ гаранционният срок е независим от давностния срок по чл. 265, ал. 3 ЗЗД.

При гаранционната отговорност всяко проявление на скрити недостатъци и всяко уведомяване за тях в рамките на гаранционния срок са релевантни и пораждат гаранционното задължение за отстраняване на появилите се недостатъци, чието неизпълнение е основание за търсене на обезщетение.

Следователно, за да възникне за възложителя правото да претендира обезщетение за вреди от недостатъци, които са се появили в гаранционния срок, е необходимо същият да е уведомил изпълнителя за тях и последният да е отказал да ги отстрани за своя сметка. Едва тогава възложителят има възможност да претендира от изпълнителя заплащане на разходите, които са необходими за поправката.

В настоящия случая обаче, дефектите по хидроизолацията на покрива на строежа са се появили в срока на гаранцията, ищецът е поискал тяхното отстраняване от ответника, който обаче не е отстранил дефектите. Невъзможността да бъде реализира гаранционната отговорност на ответника обаче не лишава ищеца от правата по чл. 265, ал. 3 от ЗЗД, едното от които е да иска заплащане на разходите, необходими за поправката на некачествената работа. Предпоставка за възникването на тези права е работата да не е била приета (при установени явни недостатъци), а ако се касае за такива недостатъци, които ищецът не е могъл да открие при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно, той трябва 5 да е известил изпълнителя веднага след открИ.ето им, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците.