Решение № 45 от 10.04.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Етрополе, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100422 по описа за 2024 година

Делото е образувано по повод подадена искова молба от М. И. Ю., с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. ******** – чрез пълномощника му адв. Д.

М. М. от САК, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20, с която, са предявени обективно съединени установителен иск за прогласяване на нищожността на договор за потребителски кредит № 4490172/20.05.2022 г., сключен между ищеца и ответното дружество, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК или на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл.

19 ЗПК и осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 7,88 лева, представляваща недължимо платена от него сума по обявения за нищожен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 20.05.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за паричен заем с № 4490172, по силата на който страните са договорили на ищеца да бъде отпуснат такъв в размер на 1

300,00 лева, без посочен месечен лихвен процент. Твърди се, че в чл. 4 от процесния договор е договорено обезпечение на същия, изразяващо се в някой от следните варианти: две физически лица – поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди се, че на същата дата между ответното дружество, ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор, по силната на който последното посочено дружество е поело задължение да обезпечи пред ответното дружество задълженията на ищеца по процесния договор за паричен заем, като се посочва, че обезпечението се изразява в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задължението на кредитополучателя. Твърди се, че по този начин ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество паричната сума в размер на 92,76 лева, която е разсрочена за плащане ,ведно с месечните вноски по отпуснатия заем. Посочва, че ищецът е следвало да предоставя дължимите парични суми на ответното дружество, което, от своя страна, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в негова полза сумите по процесния договор. Навеждат се доводи, че договорът за поръчителство е провъзгласен за нищожен по силата на решение № 69/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20231830100121 по описа на РС – Етрополе за 2023 г., с оглед на което гарантиращото дружество е било осъдено да върне на ищеца полученото по този договор възнаграждение. Твърди се, че това възнаграждение е предвидим разход по кредита и е следвало да бъде включено в ГПР, но не е било включено, поради което същият надхвърля предвидения в ЗПК размер, респ. договорът за кредит се явява нищожен на основание чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗЗД.

Посочва се, че ищецът е погасил предсрочно взетият от него заем, като е изплатил главницата плюс начислената върху нея, до този момент в размер на 7,88 лева или общо сумата от 307,88 лева. В този смисъл и предвид изразеното по – горе становище относно нищожността на договора за кредите, се твърди, че сумата от 7,88 лева е получена от ответното дружество без основание, респ. същото следва да бъде осъдено да я върне /плати/ на ищеца, във връзка с което се предявява и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с който оспорва така предявените искове като неоснователни. Заявява, че на 2

20.05.2022 г. между него и ищеца е сключен договор за паричен заем № 4490172, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца паричната сума в размер на 300,00 лева, които последният се е задължил да върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в общ размер на 15,24 лева. Твърди, че договорът е бил предсрочно погасен от ищеца, което е довело до редуциране на задължението му за заплащане на лихва до размера от 7,88 лева. Твърди, че договорът е действителен тъй като е сключен съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1 ,т. 7 ЗПК, като се излагат подробни аргументи в този смисъл. С оглед на това се посочва, че всички парични суми по този договор са изплатени от ищеца на валидно правно основание, което само по себе си, води до неоснователността и недоказаността на предявените от него искове.

Претендира разноски на основание чл.78 ГПК, включително и такива за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност на претендираните от ищеца такива.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: заверено копие на Решение № 69/26.06.2024 г., постановено по гр. д. № 121/2023 г. по описа на РС – Етрополе, II гр. състав и отговор на исковата молба по същото гражданско дело, подаден от ответното дружество - „ИЗИ АСЕН МЕНИДЖМЪНТ“ АД; копие на договор за паричен заем с № 4490172/20.05.2022 г.; адвокатско пълномощно и квитанция за платена държавна такса за всеки един от предявените искове.

В съдебното заседание по делото е допусната и изготвена съдебно – счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва, както и начисленото възнаграждение за гаранция съгласно чл. 4 от процесния договор за заем, използвайки нормативно установената формула /в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/, както и платените суми по договора за гаранция, действителният годишен лихвен процент е в размер на 264,87 %, а действителният ГПР е 1224,54 %.

Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

На 20.05.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор за паричен заем с № 4490172, по силата на който заемодателят предоставил на 3 заемателя в заем паричната сума в размер на 300,00 лева, той се задължил да я върне във вид на 12 седмични вноски, всяка в размер на 26,27 лева, заедно с начислената върху тази сума възнаградителна лихва в размер на 0,11 % на дневна база или 15,24 лева, при посочен фиксиран лихвен годишен лихвен процент 40 % и посочен в договора Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер 49,23%.

В чл.4 от договора било посочено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да отговарят на съответни условия, изчерпателно посочени в договора; банкова гаранция с бенефициер – заемадотеля или одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. С оглед последното, на същата дата /20.05.2022 г./ между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК 202513690 – в качеството му на гарант, бил сключен договор за предоставяне на гаранция. Съгласно т. 3, ал. 1 от този договор потребителят – ищец следвало да изплати на гаранта възнаграждение в размер на 92,76 лева, във вид на 12 седмични вноски, в размер на седмичната вноска 7,73 лева, със срок на погасяване 12.08.2022 г. При това положение годишният лихвен процент на договора възлизал в размер на 264,87 %, а ГПР – в размер на 1224,52 %.

Сумата по заема била усвоена от ищеца, като същият я върнал на ответното дружество преди уговорения в договора срок, ведно с начислената върху нея, до този момент, възнаградителна лихва в размер на 7,88 лева, или общо 307,88 лева.

Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства, подробно описани по горе, както и от заключението на приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:

Съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване недействителността на договор за паричен заем с № 4490172/20.05.2022, на основание чл.22, вр. чл.

11, ал. 1 т. 1 ЗПК или на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК или на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и осъдителен 4 иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 7,88 лева, представляваща недължимо платена от него сума по обявения за нищожен договор, ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, по първия предявен от него иск: че между него и ответното дружество е сключен договор за паричен заем със съответен номер, по силата на който му е била предоставена в заем съответната парична суми при съответни договорености /възнаградителна лихва, падеж, ГПР, срок на погасяване/; да докаже нищожността на съответния договор на посочените от него /в условията на евентуалност/ правни основания; по втория предявен иск – да докаже, че е изпълнил задълженията си по процесния договор в съответен размер и че това представлява недължимо платена от него парична сума, респ. такава платена без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

С оглед отговора на исковата молба, в тежест на ответника, при условията на обратно доказване, е да установи релевираните от него факти и обстоятелства относно действителността на сключения договор за паричен заем между него и ищеца, както и това, че всички плащания от страна на последния във връзка с него са направени валидно и на съответното правно основание.

С проекто – доклада и с доклада по делото, срещу които страните не са възразили, съдът е обявил за безспорни следните факти по делото: че на 20.05.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за паричен заем с № 4490172, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца паричната сума в размер на 300,00 лева, която последният се е задължил да върне, ведно с договорената възнаградителна лихва в общ размер 15,24 лева, на 12 бр. вноски, всяка от които в размер на 26,27 лева, при договорен ГПР в размер на 49,23 %; че в изпълнение на този договор ищецът е заплатил на ответното дружество паричната сума в размер на 307,88 лева, от които главница – 300,00 лева и възнаградителна лихва – 7,88 лева, като последната не е в размера,посочен в договора, а в по – малък такъв, предвид предсрочното изпълнение на поетото задължение от страна на ищеца.

5

В този смисъл настоящият съдебен състав счита за безспорно установено, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за него са приложими правилата на ЗПК.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпечатката съдържа 34 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4af3b52-28c9-4c06-b730-11d9e87b7f50