Определение № 2338 от 20.09.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1405/2024
- Вид
- Определение № 2338
- Подписан
- 20.09.2024
- В сила
- 19.09.2024
- Състав
- Албена Янчева Зъбова Кочовска, Радостина Петкова Иванова, Таня Димитрова Евтимова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.143 · Закон за защита на потребителите
- чл.143, ал.1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2338 гр. Бургас, 19.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:
Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501405 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278, ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано е по частната жалба на заявителя „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Иван Недков против разпореждане № 2142 от 08.08.2024г., издадено по ч.гр.д. № 911/2024 г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Д. Й., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***** за присъждане на сумата от 98.21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.02.2023г. до 31.12.2023г. и сумата от 158.87лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2023г. до 28.06.2024г.
В частната жалба се изразява недоволно от отхвърлителното разпореждане на първоинстанционния съд в обжалваната му част, с твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че длъжникът не е бил длъжен да сключва договор за предоставяне на поръчителство, а имал възможност да избере задълженията му да бъдат обезпечени чрез задължаване на трето-лице поръчител да отговаря солидарно с него по договора за кредит, като в случая това трето лице е „Ай Тръст“ ООД. По тези съображения се твърди, че клаузата по чл. 4 от договора за кредит не е неравноправна, като се сочи, че уговореното възнаграждение за предоставеното поръчителство се дължи при евентуалното длъжниково неизпълнение, с оглед на което се излага, че уговорката за възнаграждение в 1 полза на поръчителя отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до неравновесие между правата на поръчителя и потребителя-длъжник. На следващо място се възразява против извода на заповедният съд, че поръчителството следва да бъде включено при изчисление на ГПР. Заявява също,че ако съдът счете посочената клауза за нищожна, то вземането по нея не следва да се включва в ГПР. Счита, че в случая са спазени изискванията на закона за посочване на ГПР и лихвен процент,поради което наличието на други клаузи, които съдът счита за нищожни не представлява неспазване на закона, водещо като последица обявяване на целия договор за недействителен. Моли за отмяна на разпореждането в обжалваните му части и постановяване на ново, с което да бъде разпоредено издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.
Съгласно на чл.413, ал.2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника Г. Д. Й. платените от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД на кредитора „Кредисимо“ ЕАД по сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2685748 от 08.12.2022г., като вземането на „Ай Тръст“ ЕООД към длъжника е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 от 14.09.2023г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г, а именно: сумата от 1158.68лв., представляваща платена главница от „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ ЕАД по сключен между длъжника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № 2685748 от 08.12.2022г., вземането по който е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД съгласно Приложение № 1 от 14.09.2023г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението28.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 98.21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.02.2023г. до 31.12.2023г., сумата от 158.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2023г. до 28.06.2024г., както и разноски по делото в размер на сумата от 28.32 лева - платена държавна такса сумата от 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за главницата в размер на 1158.68 лв. и за законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й 2 изплащане, както и за сумата от 75 лв., представляваща разноски по делото – за платена държавна такса от 25 лева и за 50 лева - юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното разпореждане от 08.08.2024г. съдът е отхвърлил заявлението за останалите претендирани вземания – сумата от 98.21 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 28.02.2023г. до 31.12.2023г., сумата от 158.87 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.03.2023г. до 28.06.2024г. и за разликата над присъдения размер разноски от общо 75 лв. до пълния претендиран размер от 78.32 лв.
Предмет на обжалване е разпореждането в частта, с която е отказано издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за възнаградителната лихва от 98.21лв. и за мораторната лихва от 158.87лв.
Заповедният съд е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 410 от ГПК със съображения, че след извършена проверка по чл. 411, ал. 2 от ГПК е установил, че процесният договор за потребителски кредит и приложенията му не съдържат указаното по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК задължително съдържание, както и, че е вероятно заявените вземания да се основават на неравноправни клаузи. Посочил е, че от съдържанието на договора не може да се установи какви конкретни компоненти формират посочения в него ГПР от 20.52%,като се има предвид, че предоставения кредит е в размер на 1250лв., а размера на възнаграждението за поръчителство е 944.44лв. По тези съображения съдът е приел, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от забавата до окончателното му плащане.
Бургаският окръжен съд, след служебно извършена пълна въззивна проверка на атакувания съдебен акт, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, намира разпореждането в обжалваната му част за валидно и допустимо, а по същество и за правилно, поради следните съображения:
От съдържанието на представения договор за потребителски кредит от 08.12.2022г. и приложение № 1 към него, се установява, че кредиторът „Кредисимо“ ЕАД е отпуснал потребителски кредит в размер на 1250лв., с лихвен процент по кредита – 18.81 % при ГПР от 20.52% със срок за погасяване на 12 равни месечни погасителни вноски в размер на 110.91лв. всяка, при общ размер на задължението – 1383.01 лв. Приложен е и погасителен план и общите условия към договора за кредит. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за кредит е посочено, че ако кредитополучателят изрично е заявил, че ще представи обезпечение на заемодателя, длъжникът може да предостави банкова парична гаранция в десетдневен срок от подаването на заявлението или в срок от 48 часа от подаването на заявлението да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице – поръчител. В изпълнение на това изискване длъжникът е сключил на същата дата договор за предоставяне на поръчителство със заявителя „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който е уговорено длъжникът да заплати му възнаграждение, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение, като размерът на възнаграждението от 944.44лв. е разсрочен за плащане за срока на погасителната вноска по кредита.
Представен е и сключен на същата дата между кредитора „Кредисимо“ЕАД и същия поръчител „Ай тръст“ ЕООД договор за поръчителство за обезпечаване на задълженията на длъжника по горепосочения договор за кредит. При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на дружествотопоръчител „Ай Тръст“ ЕООД е „Кредисимо“ ЕАД.
3
При преценката по чл.143 от ЗЗП, съдът намира, че уговорената между длъжника и заявителя -поръчител клауза за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на „Ай тръст“ ЕООД да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП. Този извод следва от обстоятелството, че с посочената клауза е уговорено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е ангажирана от евентуално неизпълнение на длъжника или не, като размерът на възнаграждението надхвърля повече от половината от общия размер на задължението, което длъжникът следва да върне по договора за потребителски кредит. В този смисъл, уговорката за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата на потребителя и търговеца-поръчител, поради което тази клауза правилно е отчетена от районният съд като неравноправна.
Що се касае до възраженията на жалбоподателя, че ако съдът приеме, че посочената клауза е нищожна това не води до нищожност на целия договор, настоящата инстанция намира следното:
Доколкото е налице обусловеност и връзка между предоставения от „Кредисимо“ ЕАД кредит в горепосочения размер и обезпечаване на сключения с длъжника договор за кредит чрез задължението последният да предостави поръчителство в определен кратък срок със свързано с кредитодателя лице „Ай Тръст“ ЕООД, независимо, че в случая са налице отделни договорни правоотношения, то е налице конструкция, водеща до заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. пар. 1, т. 1 ДР от ЗПК. Този извод следва от обстоятелството, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход за длъжника, който безспорно е свързан с договора за кредит и като такъв подлежи на включване в ГПР, като независимо, че клаузата, с която такова възнаграждение е уговорено е нищожна, то в случая това не води само до нейната недействителност,но и до но недействителност на самия договор за кредит. Извод за това се извежда от разясненията, дадени в задължителното за българските съдилища съгласно чл.
633 от ГПК решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС, в което е прието, че за да се даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на ГПР да бъдат включени всички разходи следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички такива разходи лишава потребителя от преценка за обхвата на своето задължение, така както и непосочването въобще на този процент. В чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е уредена недействителност на договора именно при непосочване на ГПР. Тъй като съгласно разясненията,дадени в Решение на СЕС по дело С-714/22 ясно е посочено, че и неточно посочване на ГПР се приравнява на липса на такъв, то в настоящия случай следва се налага извода, че договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. В посоченото решение на СЕС е предвидено, че като санкция при неясното посочване на ГПР чрез невключване на всички разходи по кредита в него в посоченото решение на СЕС следва лишаване на кредитора от правото му да получи уговорените лихви и разноски, т.е. потребителят –длъжник следва да дължи единствено чистата стойност на кредита.