Решение № 81 от 22.11.2019, Районен съд - Котел

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер

.81., 22 ноември 2019 г.

, град КОТЕЛ

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД

КОТЕЛ, граждански състав, на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание, в следния състав:

СЪДИЯ

: ЙОВКА БЪЧВАРОВА

Секретар

Савка Панова, като разгледа докладваното от съдия гражданско дело № 199 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл.49, ал.1 от Семейния кодекс за прекратяване на сключения на 02.12.2015 г. между ищцата М.Х.М. и ответника Х.О.М. граждански брак, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка.

Проблемите между съпрузите започнали в края на 2016г., когато се появило постоянно и нестихващо напрежение, дължащо се на различните им житейски възгледи и разбирания. Отношения им се обтегнали до такава степен, че от месец декември 2018г. заживели в състояние на фактическа раздяла. Двете им малолетни деца – Е. родена на ***г., и У., роден на ***г., се отглеждали от майката в дома на родителите ù в село Я., ул. ****************. Майката била тази, която гледала и издръжала децата след фактическата раздяла.

Моли бракът да бъде прекратен с развод; на ищцата да се предостави упражняването на родителските права и при нея за бъде местоживеенето им; на ответника да се определи режим на лични контакти; ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева за всяко от децата с начален момент подаване на исковата молба на 23.04.2019г. заедно със законната лихва при закъснение на плащането; моли след прекратяване на брака да приеме да носи предбрачното си фамилно име О.; ползването на семейното жилище, собственост на бащата на ответника, да се предостави на ответника; не претендира плащане на издръжка от ответника.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор срещу исковата молба, в която се оспорва следното : Счита, че ще бъде в интерес на детето Е.родителските права спрямо него да бъдат възложени на ответника и детето да живее при бащата в Германия, тъй като там жизненият стандарт бил по-висок и детето би получило по – добро образование, лечение и бъдеще. Детето Е.било отглеждано в Р Германия, говорело немски език и се нуждаело от операция на горната устна, която вече била уговорена и предстояло да бъде извършена. Заявява, че оспорва размера на претендирана издръжка за децата, но в отговора се изразява съгласие за плащане на размера на издръжката, която се претендира в исковата молба – по 200 лева за детето У..

В съдебно заседание ищцата се явява лично и се представлява от адв. С.П. ***, която поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът се явява лично и се представлява от адв. В.М. ***, който поддържа отговора.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за за установено следното от фактическа страна:

На 02.12.2015 г. ищцата и ответникът са сключи граждански брак в кметството в село Ябланово, община Котел. Родители са малолетните деца Е.родена на ***г., и У., роден на ***г. Детето Е. е с вроден здравословен дефект, известен като заешка уста. След като сключили брак, се установили да живеят в град Берлин, Р Германия, където отпреди това живеела майката на ответника.

Живеели на квартира с добри битови условия. Там се родило детето У.. Ищцата се грижела за децата и домакинството. През нощта ответникът работел на рецепция в хотел, а през деня спял. В хотела работил до края на 2017г., след което станал шофьор на камион. През почивните дни излизал извън дома с приятели, като и тогава не се прибирал през нощта. Рядко намирал време за децата, а на ищцата почти не обръщал внимание. Бил безразличен и даже груб към ищцата, не ù обръщал нужното внимание, не полагал дължимите като съпруг и баща задължения.

Както самият той заяви в съдебно заседание, че ищцата не успявала да го задържи вкъщи, затова той търсел други жени за забавление. Чували се слухове за поддържани от ответника извънбрачни връзки, че употребявал често алкохол, че обича да се весели по заведенията и пр. В обясненията си, дадени по реда на чл.59, ал.6 от СК, ищцата изрази съмнения, че ответникът употребява и наркотици. Майката му помагала с каквото може, като основно давала пари на ищцата, според възможностите си. Св. Р. О. - майката на ищцата, ходила на три пъти в Германия, за да помага на дъщеря си при отглеждането на децата. В края на 2018г. ищцата заедно с децата се прибрали в България в дома на родителите ù в село Я., където децата се отглеждат и понастоящем. Социалният работник е установил добри битови условия. Помощ при отглеждане на децата оказват родителите на ищцата. Майката на ответника продължила да изпраща на ищцата различни парични суми, дрехи, подаръци. Детето Е.е в процес на приспособяване към новата среда, учи български език, опитва се да изгради социално обкръжене. И двете деца посещават целодневната детска градина в селото.

През лятото на 2019г. ответникът се установил да живее в село Я. в дома на баба си. Не е намерен от социалния работник, за да се установят битовите условия, при които живее. Ответникът не е губил връзка с децата, вижда се с тях, когато иска, извежда ги на разходка, на сладкарница, като не среща съпротива от страна на ищцата. По делото не се изнесоха данни за наличие на синдром на родителско отчуждение. Съпрузите са запазили добрия тон в отношенията помежду им и контакуват във връзка с проблемите на децата, общи и за двамата.

Към момента и ищцата, и ответникът са безработни. Ищцата се е записала като ученичка в град Велики Преслав, за да завърши средно образование, задочна форма на обучение.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира всички представени по делото писмени доказателства, съобразно доказателствената сила, която им придава ГПК. Изложените свидетелски показания съдът обсъди с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, но и като съобрази обстоятелството, че по настоящото дело се събират данни за личния живот на двамата съпрузи и тези данни биха могли да бъдат изнесени от най – тесен кръг от хора, каквито са родители, братя, сестри и близки роднини.

Показанията на св. Р. О. – майка на ищцата, се потвърждват от показанията на другата разпитана свидетелка Ю. Б.. От страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства, вкл. не се доведе допуснатия по негово искане един свидетел. Всички доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност помежду им и най – вече с данните от социалния доклад, позволяват да се изведат вече изложените факти.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.1 от СК е основателен и доказан и следва да се уважи. Установи се, че брачната връзка е доведена до състояние на дълбоко и непоправимо разстроена и не може да бъде заздравена. В хода на съдебното производство ищцата и ответникът изразиха категоричното си желание бракът да бъде прекратен. Ищцата и ответникът живеят разделено от единадесет месеца, през което между тях са изчезнали всякакви емоционални и духовни връзки, без които съществуването на брачната връзка е немислимо. Установи се, че връзките помежду им са били прекъснати още по време на брачното им съжителстване.

Брачната връзка е останала да съществува само формално, поради което е целесъобразно да се прекрати с развод. По делото не е направено искане за установяване на вина по реда на чл.49, ал.3 от ГПК, поради което съдът е освободен от задължението да издирва кой е съпругът, който с виновното си поведение е довел брачната връзка до състояние на дълбоко и непоправимо разстройство.

При разглеждане на иска за родителските права по отношение на двете малолетни деца съдът е длъжен да прецени интересите на децата, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото им развитие.

В разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК неизчерпателно са посочени водещите критерии, като например възпитателските грижи на родителите, полаганите до момента грижи и отношението към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности, с което в общи линии са възпроизведени обстоятелства, очертани в ППл № 1 от 12.11.1974 г. на Пленума на ВС, актуални и при сегадействащия СК.

В разпоредбата на §1, т.5 от ДР на ЗЗДет. е дадено легално определение на понятието „интерес на детето“, който се преценява чрез примерно очертан комплекс от фактори : желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.

При наличните данни по делото съдът, след като събра лични впечатления от двамата родители, след като изслуша свидетелските показания и мнението на социалния работник, намери, че упражняването на родителските права спрямо и двете деца следва да бъде предоставено на майката. За да стигне до този извод, съдът се съобрази само и единствено с интереса на всяко едно от децата. С оглед възрастта им, съдът не изслуша децата, като информация в тази насока почерпи от социалния доклад. Детето Умут е на две години и не би могъл да формира и изкаже мнение при кого от двамата родители да живее. Детето Елиф не е заявила предпочитанията си.

И двамата родители като цяло разполагат с възможности да отглеждат децата, но безспорно майката е тази, която разполага с по-голям възпитателски капацитет и тя е по - пригодният родител, на когото да се възложи упражняването на родителските права. Свидетелите очертаха майката като грижовен и любящ родител, отдаден изцяло на грижите за децата, осигурила им е сигурна и подходяща жизнена среда. Майката разчита на помощта на родителите си, в дома на които живее с децата.

Бащата е силно емоционално привързан към децата, поддържа връзка с тях, независимо къде се намира – дали в село Я., или в чужбина, вижда се с тях, води ги на разходка, страда, когато са разделени. Субективните му усещания обаче не са достатъчни по същността си, за да приеме съдът, че е в интерес на децата родителските права да се възложат на него. Няма данни, че бащата разполага с достатъчен родителски капацитет, който да му позволи така да се грижи за децата и да ги отглежда, че да осигурява тяхното нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. Няма сигурни доказателства къде точно живее бащата, дали работи нещо, с какво се издържа. Заявява, че живее в село Ябланово, но когато социалният работник е посетил адреса, не го е намерил. Също твърди, че може да продължи да живее в Германия. Имал и апартамент в Сливен, който бил отдаден под наем и заявява, че и там можел да живее. Заяви в съдебно заседание, че е подсъдим по наказателно дело пред съд в град Сливен. Изложеното, обсъдено в съвкупност с показанията на свидетелите, че ответникът обича да излиза по заведения с компании и да не се прибира с дни, означава, че би било застрашено дори физическото оцеляване на децата, тъй като те са малки и имат нужда от непрекъснати грижи. Не се събраха доказателства, че ответникът може да разчита на помощта на негови близки.

Липсата на сигурност и предвидимост в поведението на ответника не е интерес на децата родителските права да се възложат на него.

Твърдението на ответника, че той би могъл да осигури адекватно лечение на здравословния проблем на детето Елиф, поради това родителските права по отношение на Елиф следва да му се възложат само на това основание, също не се споделя от съда. Не се представиха никакви доказателства относно това кога е препоръчително да се направи операцията и дали ответникът е предприел някакви конкретни действия в тази насока. Пред съда не се представи дори и един медицински документ, от който да се установи проблемът. Социалният работник е разговарял с детето Е. и е констатирал чисто визуално дефекта. Предвид доказателствената необезпеченост на твърденията, съдът ги приема за декларативни.

Разпечатката съдържа 38 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4ae9452-61ae-40e1-a46e-0fd1f3710996