Решение № 1195 от 05.10.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 1195 гр. Велико Търново, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20234110101300 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Р. И. О., в която се излагат твърдения, че от 13.05.2019г. се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е заемал длъжността *, с основно месечно трудово възнаграждение от 1600 лв. Навеждат се доводи, че на 01.05.2021г. правоотношението е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, след което между страните е сключено споразумение като работодателят се е задължил да изплати на работника трудово възнаграждение в размер от 5656,78 лв. на 12 равни месечни вноски по 471,40 лв. до последния ден на всеки месец, с падеж на първата вноска 31.01.2022г. Изтъква се, че вноските за месеците януари, февруари и март са платени съответно на 23.02.2022г., 16.05.2022г. и 15.07.2022г., а по отношение на останалите вноски в общ размер на 4242,58 лв. липсва изпълнение, което е довело до изпадане на ответника в забава и до дължимост на обезщетение от 316,23 лв. за периода от 01.02.2022г. до 03.05.2023г. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявените искове. Признава съществуването на твърдяното трудово правоотношение и прекратяването му поради намаляване обема на работата. Изтъква, че във връзка с обявените в страната извънредно положение и извънредна епидемична обстановка както и поради намаления обем на работата, е издал заповеди от 23.03.2020г., 20.02.2021г. и 23.04.2021г., с 1 които е въвел непълно работно време със съответна продължителност от 6 часа, 4 часа и 6 часа, което е довело до намаляване размера на дължимото трудово възнаграждение на ищеца.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 128 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 13.05.2019г. между страните възникнало трудово правоотношение като ищецът е назначен на длъжността *, с основно месечно трудово възнаграждение от 1600 лв. Със заповед от 23.04.2021г. работодателят прекратил правоотношението, на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.05.2021г. През периода на съществуването му ответникът издал заповеди от 23.03.2020г. и 20.02.2021г., с които от 16.03.2020г. и от 01.03.2021г. въвел непълно работно време със съответна продължителност от 6 часа и от 4 часа. След прекратяване на трудовия договор страните сключили споразумение, в което работодателят признал, че дължи на работника месечни възнаграждения в общ размер на 5656,78 лв. и се задължил да ги погаси на 12 месечни вноски по 471,40 лв. в срок от 31.01.2022г. до 31.12.2022г. Последвало изплащане на първите три вноски на 23.02.2022г., 16.05.2022г. и 15.07.2022г., след което ответникът преустановил да изпълнява задължението си по споразумението.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Правото на работника да претендира заплащане на трудово възнаграждение от работодателя възниква при наличие на трудово правоотношение и при изпълнение на задължението на работника да престира труд в полза на работодателя. За периода от 13.05.2019г. до 01.05.2021г. ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника като е изпълнявал възложената му работа, което е довело до възникване на задължение за последния съгласно чл. 124 и чл. 128, т. 2 от КТ да му заплати трудово възнаграждение от 5656,78 лв.

Задължението на работодателя по основание и размер е признато в сключеното споразумение след прекратяване на трудовия договор, поради което заповедите по чл. 138а от КТ са без правно значение. По отношение на първите три вноски от споразумението е налице забавено изпълнение тъй като плащанията са извършени след уговорените падежи, а спрямо останалите девет вноски в общ размер от 4242,58 лв. е настъпило пълно неизпълнение и същите са дължими. Предвид изложеното искът по чл. 128 от КТ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

От характера на трудовото възнаграждение, представляващо парично задължение на работодателя към работника и факта на неизпълнението му се достига до извод, че за ищеца е възникнало и право да претендира от ответника обезщетение в размер на законната лихва за несвоевременното изплащане. Тъй като задължението по чл. 128, т. 2 от КТ е срочно и има договорно основание, отговорността по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД настъпва след изтичане на определения между страните срок за изпълнение в споразумението по отношение на всяка 2 от погасителните вноски. По отношение на първите три вноски забавата е продължила съответно за периодите от 01.02.2022г. до 23.02.2022г., от 01.03.2022г. до 16.05.2022г. и от 01.04.2022г. до 15.07.2022г., а по отношение на останалите девет вноски - от датата след изтичане на падежите им до 03.05.2023г., поради което претенцията на ищеца по чл. 86, ал.

1 от ЗЗД е основателна и следва да бъде уважена за сумата от 316,23 лв. Поради изложените съображения ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска - 03.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Процесуалният представител на ищеца е предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие като с оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 и § 2а от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат *сумата от 907,05 лв. за адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати в полза на Великотърновския районен съд сумата от 219,70 лв., представляваща сбор от държавните такси за уважените обективно съединени искове.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда *, да заплати на Р. И. О. с ЕГН: ********** *, сумите от 4242,58 лв. /четири хиляди двеста четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки/ - главница, представляваща сбор от погасителни вноски с падежи от 30.04.2022г. до 31.12.2022г. по споразумение за неизплатени трудови възнаграждения, 316,23 лв. /триста и шестнадесет лева и двадесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 01.02.2022г. до 03.05.2023г. за неизплатени трудови възнаграждения по споразумение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.05.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на адвокат *, сумата от 907,05 лв. /деветстотин и седем лева и пет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.

Осъжда *, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 219,70 лв. /двеста и деветнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща сбор от дължимите държавни такси за уважените обективно съединени искове, както и 5 лв. /пет лева/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото трудово възнаграждение.

3

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4