Решение № 42 от 10.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Кюстендил, 30.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Г.

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова в присъствието на прокурора М. В. К. като разгледа докладваното от Надя Сп. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600464 по описа за 2022 година

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв. Г. Г.-служебен защитник на подсъдимия срещу присъда № 24/13.05.2022 г. , постановена по НОХД № 712/2021 г. по описа на Дупнишки районен съд (ДнРС). С жалбата е направено оплакване за процесуална и материална незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, а с допълнение към същата, са развити пространни съображения в тази насока. Направено е искане по чл.336, ал.1, т.3 вр. с чл.334, т.3 от НПК за отмяната на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по обвинението и се отхвърли предявения срещу него граждански иск, като недоказан.

По време на въззивните съдебни прения прокурорът и адв.Б. -повереник на гражданската ищца и частен обвинител Р. М. са пледирали за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като правилна.

Адв. Г. е поддържала жалбата си и е молила да бъде уважена, тъй като обвинението, за което е осъден подсъдимия не е доказано, а описаното негово деяние в обвинителния акт е несъставомерно като престъпление по чл.320а вр. с чл.330, ал.1 от НК, тъй като се касае за междусъседски и междуроднински отношения, които не са престъпни.

Подсъдимият е поддържал писмените си бележки по делото, казаното от адвоката ми, като е заявил „другата страна-лъжа, до лъжа“

Кюстендилският окръжен съд, след преценка на жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, и след служебна проверка на първоинстанционната присъда в пределите на правомощията си по чл. 313 и чл.314 НПК, счете присъдата за постановена при съществено процесуално нарушение-липса на мотиви, обуславящо отмяната й и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, от друг съдебен състав.

1

Съображенията са следните:

С диспозитива на протестираната присъда подсъдимият Г. И. А., със снета самоличност, Е ПРИЗНАТ ЗА ВИНОВЕН в това, че на неустановена дата през месец декември, в периода 08.12.2020г.-09.12.2020г., в с. С., обл. К., се е заканил на Р. Т. М. от с.

С. да извърши престъпление по чл. 330 от НК, като я е ударил с дръжката на колелото в дясната ръка и изрекъл думите „Ще ви запаля, живи ще изгорите, ще ви отмъщавам до последно“ и това заканване е предизвикало у Р. Т. М. основателно опасение за осъществяването му – престъпление по чл. 320а, във вр. с чл. 330 от НК, за което на основание чл. 54, във вр. с чл. 37, ал.1 т.1а от НК му Е НАЛОЖЕНО наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца, при първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието.

С ПРИСЪДАТА подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати на Р. Т. М. сумата в размер на 2 000 лв. - представляваща претърпени от пострадалата неимуществени вреди, в резултат на деянието, изразяващи се в страх и уплаха, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 08.12.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска за разликата до 5 000 лв. е отхвърлен, като неоснователно завишен.

Подсъдимият е осъден и да заплати разноски по делото в посочен размер.

Мотивите на присъдата са изготвени след обявяването й. В частта им озаглавена „ от фактическа страна“ съдът копирал изложените в обвинителния акт фактически обстоятелства, които са следните:

„Подсъдимият А. бил в силно влошени отношения с пострадалата свидетелка Р. М. и нейният син - Т. М.. От дълъг период от време А. упражнявал върху двамата психически тормоз, отправяйки обидни думи и различни закани към двамата, както и депозирал писмени заявления, жалби и молби до различни институции в Република България, в които излагал неверни факти срещу М. и сина й Т. М.. Пострадалата и нейният син познавали подсъдимия А. като жители в с. С. и знаели, че същия е осъждан за различни престъпления и е много конфликтна личност, поради това се страхували от него и избягвали каквито и да било срещи с него. Въпреки това, тъй като живеели в сравнително малко населено място, срещите им били неизбежни.

На неустановена дата през месец декември, в периода 08.12 – 09.12.2020 г., пострадалата свидетелка Р. М. излязла от дома си и тръгнала да пазарува в магазин в с. С., общ. Д.. След като пазарувала, прибирайки се към вкъщи, срещу М. карайки колело, се движил подсъдимия А.. А. се насочил срещу М. с велосипеда и я ударил с дръжката на същия. М. щяла да падне, но запазила равновесие. Тогава А. се обърнал към нея с думите „Ще ви запаля! Живи ще изгорите! Ще ви отмъщавам до последно!“. Пострадалата Р. М. била много изплашена, както за своето здраве и живот, така и за здравето и живота на сина си и внука си и прибирайки се вкъщи споделила с тях, че подсъдимият А. я е заплашил, че ще ги запали.

Отправената закана към М. от подсъдимия А., че ще ги запали, предизвикала страх у М., че А. ще изпълни заканата си, т.к познавала А. като отмъстителен човек, както и знаела, че А. бил осъждан за палеж.“

В допълнение към изложеното в обв.акт, ДнРС посочил още и следното:

„Свидетелката ходила да се оплаче на кмета в кметството, но оттам я насочили да депозира жалба в полицията, която била предявена от сина на св. М..

Нееднократно подсъдимият е създавал проблеми на семейството на пострадалата като с подаването на заявления в различни институции осуетил вземането на пенсия по инвалидност на сина св. М.- св. Т. М., водели са съдебни дела, създавал е дрязги и със сина на св. М..

2

От предизвикания страх у св. М., се наложило да ползва медицински услуги и провеждане на амбулаторно лечение.

От заключението на вещите лица д-р А. П. – психиатър и Е. В. – психолог, е видно че подсъдимия е с нормални интелектуални възможности отговарящи на възрастта и образованието. Личността му е определена като дисхармонично изградена по типа на личностово разстройство за параноидна личност, обстойно описана в приложената експертиза по делото.“

В аналитичната част на мотивите, в която съдът дължи анализ и оценка на доказателствата, съдът е посочил единствено, че „Обвинението се потвърждава от писмените доказателства, приложени по делото - разпити на свидетели, съдебнопсихиатрична експертиза, свидетелство за съдимост.

Предвид събраните доказателства в хода на досъдебното производство съдът счита, че Г. И. А., от обективна и субективна страна, е осъществил състав на чл.320а във вр. с чл.

330 от НК, като е изложил правни съображения за това решение.“ КнОС счита, че горецитираните мотиви не отговарят на изискванията на чл.305, ал.3 НПК, задължаващ съда в тях (в мотивите) да посочи: установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. При противоречие на доказателствените материали, съдът дължи излагане на съображения, относно това, защо едни от тях приема, а други отхвърля.

ДРС не е изложил собствени фактически обстоятелства, а е копирал установените от прокурора. Този подход не е желан и не се споделя от трайно установената съдебна практика, според която съдът следва сам да изложи приетите за установени фактически обстоятелства, въз основа на надлежно събраните доказателства. В случая приетите за установени фактически обстоятелства са изготвени въз основа на събраните на досъдебното производство гласни доказателства, които съдът не е приобщил чрез прочитането им, а част от установените от свидетелите факти на досъдебното производство, не са посочени от свидетелите по време на разпита им на съд.следствие. Относно датата на деянието, посочена в обв.акт, копиран от съда, последният не е събрал доказателства. По време на съдебното следствие никой от свидетелите не е посочил, че деянието е извършено на 08 - 09, както е приел съда. Според разпитаната от съда пострадала свидетелка, „случката е била към 20.12, като е заявила, че не помни вече“. Св.Т. М. –син на пострадалата, също не е посочил датата на деянието, като е заявил, че не си спомня. Не са му прочетени показанията от досъд.п-во, в които е посочил, че случаят е „някъде около 08-09.12.2020 г., но не е сигурен…че същият този ден е викал бърза помощ, защото на майка му й прилошало…. че след няколко дни е ходил до прокуратурата и е подал жалба….“. По време на съдебното следствие са разпитани и други свидетели-внукът на пострадалата свидетелка-св.С. М., св.Савов-полицейски служител и св.Е. А.а-съпруга на подсъдимия, както и подсъдимия.

Никой от тях не сочи дата на деянието. Не са събрани и писмени доказателства в тази насока, напр.медицински документи от бърза помощ, каквито има данни , че е оказала помощ на пострадалата в деня на случая или др. доказателства, установяващи датата на деянието. При това положение не е ясно, как съда ( а и прокурорът) са приели за установено, че датата на деянието е „в периода 08.12-09.12“.

ДнРС, видно от мотивите е, че не е посочил достатъчно ясно, въз основа на кои доказателствени материали е приел установените обстоятелства. Не става ясно, кои са „писмените доказателства, приложени по делото“ и свидетелите, въз основа на които е установил изложената (копирана) фактическа обстановка и защо и как е стигнал до извода, че те потвърждават обвинението.

3

Следвало е да съдът да посочи имената на свидетелите, и вида на писмените доказателства. Задължително е дължал и анализ на доказателствата, какъвто изобщо липсва. Налице са противоречиви доказателства, които са констатирани и обсъдени. Не е ясно, на кои гласни доказателства дава вяра съда и защо, както и кои изключва от доказателствата и защо. Налице е съществено противоречие между обясненията на подсъдимия и съпругата му, от една страна, и показанията на пострадалата свидетелка, синът й и внукът й. ДнРС не е изложил съображения, защо не дава вяра на обясненията на подсъдимия, според които не се е заканвал на пострадалата и защо дава вяра на пострадалата и на производните доказателства на свидетелите Д. и С. М.и. Изобщо не е обсъдил доказателствата, каквото задължение съдът има и при еднопосочност на същите и отсъствие на противоречия.

Да се анализират (преценят) доказателствата означава да се обсъдят подробно и задълбочено показанията, след което се изложат съображения, защо се приемат или отхвърлят. В резултат на анализа на доказателствата следва да се направи оценка на достоверността им, т.е дали са противоречиви, заинтересовани, последователни и т.н. При оценката за достоверност на показанията на свидетелите от значение на първо място е внимателното изследване на съдържанието на свидетелските показания, като се проследи логическата им издръжливост в тяхната цялост, което съдът не е сторил.

ДнРС е приел Комплексна СППЕ, назначена на съд.п-во и СПЕ, назначена на досъд.п-во, приобщил е по реда на чл. 283 от НПК доказателства от досъдебното производство, прочел е писмените доказателства ( каквито на досъд.п-во са само справка за съдимост и Характеристика за подсъдимия, както и нечетливо копие на присъда) и предявил материалите на страните ( които не е посочил и не е ясно кои са). Не е обсъдил експертизите. Не е посочил заканата в правните си съображения.

Пестеливи са съображенията за определяне на наказанието и не става ясно, как и защо е определено наказанието. При индивидуализиране на наказанието са взети предвид напредналата възраст на подсъдимия, предишните му осъждания и конфликтния му характер. Не е ясно, според съда, каква е степента на обществена опасност на деянието и дееца, която е задължително съдът да вземе предвид при определяне на наказанието, съгл.чл.54, ал.1 от НК. Липсват и съображения за основателност на уважения размер на гражданския иск и неоснователност на отхвърлената част на гражданския иск.

Липсата на анализ на доказателствата се приравнява в съдебната практика на липса на мотиви. Обемът на мотивите не е достатъчен за да се прием, че такива са налице, когато съдържанието им не отговаря на изискванията по чл.305, ал.3 от НПК, както е в случая.