Акт от 27.05.2022, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 132 гр. Русе, 27 май 2022 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенски административен съд, в публичното заседание на 18 май 2022 год. в състав:

Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ

Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА

ЕЛИЦА ДИМИТРОВА при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ……… Пламен Петков като разгледа докладваното от ……… съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №123…… по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе против решение № 122 от 09.02.2022 г., постановено по а.н.д № 1794/2021 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отменено наказателно постановление (НП) № 18-001762 от 04.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе. С НП на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание – “имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.

В жалбата се релевират аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с нарушение на материалния закон. Касационно основание за оспорване, разписано в чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Според жалбоподателя районният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол за законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален административен акт, какъвто са дадените на работодателя задължителни предписания.

Иска се от

Административен съд Русе да отмени въззивното решение и със своя съдебен акт да потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния си представител - адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Излага съображения в хода на устните състезания пред касационната инстанция, свързани с приложението на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поддържа, че актът за установяване на административното нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания в чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН тримесечен срок. Счита, че началото на този срок се поставя от деня, следващ изтичането на продължения срок за изпълнение на дадените му задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., а именно 26.02.2021 г., като към датата на съставяне на АУАН – 16.06.2021 г., срокът вече е бил изтекъл. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, за които представя списък.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК, Административният съд намира следното:

Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решението на РРС, предмет на касационната проверка, е правилно като краен резултат, но по мотиви, изцяло различни от изложените в него.

В резултат на извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК "Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2109233/16.06.2021 г. на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по отношение на 15-работника, в това число и такова по т.52, касаещо пълно изплащане на Й. Т. А., на длъжност „животновъд-нощен пазач“ за м. юни 2020г. С протокола, връчен на 19.01.2021г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх. № 21005051 от 21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021г.

Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, считано от 03.02.2021 г.

На 24.02.2021 г., с молба вх.№ 21015750, адресирана до Дирекция“ Инспекция по труда“ Русе, работодателят ППК „Надежда“ Ряхово, поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания, поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх.№ 21009990/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не било уважено.

Доколкото дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ), вкл. и това по т. 52 били влезли в сила, като необжалвани и подлежащи на предварително изпълнение, считано от датата на връчването им съгласно чл.405 КТ, и независимо от молбата-уведомление от 24.02.2021г., на 18.03.2021г., е извършено устно уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на нова проверка, като е и връчена призовка по чл.45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения при неизпълнение, както и за представяне на документи, доказващи изплащане на трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021г.

На 05.04.2021г. представляващият кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191 вкл./ и на същата дата е връчена покана за съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021г.

В съставения АУАН №

18-001762 от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание в т.52 от протокол изх. № ПР

2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, което било установено на 05.04.2021г., като нарушението е осъществено на 26.02.2021г.

Спор по фактите и извършеното нарушение не е формиран.

Изцяло се споделя тезата на касатора, съответстваща и на константната съдебна практика, че в съдебното производство по оспорване на издаденото НП и в касационното такова е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, като следва само да се добави, че същият подлежи и на предварително изпълнение, независимо от това, че АНО е обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен.

На следващо място :

Според Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на ОСНК и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС и втора колегия на ВАС, посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО, за които съдът има задължение служебно да следи, настоящата касационна инстанция дължи произнасяне с оглед наведените касационни основания, доколкото този въпрос касае съответствието на въззивното решение с материалния закон – арг. от чл.218, ал.2 от АПК.

Съгласно чл. 34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушителя. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е дефиниран изразът "откриване на нарушителя": "откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав". Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващият орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.

Идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма на чл.34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административно-наказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл.34, ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г.

В цитираната норма на чл.34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административнонаказателното производство следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл.34, ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, установен, открит, то АУАН следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г. Следва да се подчертае, че при ангажиране на обективна отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите на чл.43, ал.3 ЗАНН /установяване на самоличността на нарушителя от общинската администрация или МВР/. Приложимостта на втората хипотеза, а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.

Поради обстоятелството, че принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение-чл.405 КТ, известен е нейният адресат, тъй като тя е насочена именно към конкретен работодател, срокът за изпълнение на даденото задължително предписание тече от датата на неговото издаване/връчване - 19.01.2021г., като АНО е обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е спазен. Работодателят е бил задължен да изпълни предписанието до указания му срок – до 25.02.2021г. Поради вида на ПАМ, конкретно адресирана, нейното изпълнение/ неизпълнение по силата на закона не само предполага, а и налага и субекта на административнонаказателнa отговорност за неизпълнение. Обобщено за администрацията на Д“ИТ“-Русе от датата на издаване на предписанията е известен и субекта на тяхното неизпълнение в указания срок и в тази връзка е приложим само тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН.