Решение № 1495 от 04.12.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1495 гр. Пазарджик, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220105447 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод редовна и допустима искова молба от И. В.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., ул. ..........................., чрез Еднолично адвокатско дружество М., ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. С., ул. .........................., действащо чрез управителя си адвокат М. В. М. от АК С., против В. Г. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. ...............

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2022 г., ищецът е сключил Договор за кредит за текущо потребление с „..............” АД, по силата на който на последния е предоставен кредит за текущо потребление в размер на 25 000 лева, със срок за издължаване на кредита от 72 месеца. Като солидарен длъжник на своя баща по договора встъпва и неговата дъщеря Е. И. З.а, ЕГН **********. Във връзка със сключване на договора, между страните е подписан и договор за залог на вземане по сметка в „..............“ АД, съгласно който се обезпечава вземането на заложния кредитор по Договора за кредит за текущо потребление на 08.03.2022 г..

Посочва, че в деня следващ усвояването на главницата по Договорът за кредит за текущо потребление, ищецът е изпратил сумата от 21 000 лева на ответника, с основание „захранване на сметка“. Причината паричните средства да се изпратят била устна уговорка между страните, ищецът да предостави сумата от 21 000 лева под формата на заем, а ответникът да я върне на ищеца при условия посочени в договор за заем, сключен между тях. Такъв договор обаче така и не се сключил. Сочи, че сумата не била върната до депозиране на исковата молба.

Сочи се, че ищецът толерира забавата на плащането и очевидният отказ за подписване на договора за заем, поради факта, че ответникът е бившият съпруг на неговата дъщеря Е. И. З.а. Въпреки това и поради множеството проведени разговори, в които ответникът отказва да възстанови паричните средства, за ищеца възниква правен интерес за депозиране на настоящата искова молба.

По отношение на евентуалния иск твърди, че ако в производството се установи, че сумата не е получена без основание от ответника, то да се приеме, че е получена на 1 основание договор за заем.

По изложените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 21000 лева, получената без основание на 09.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на депозиране на исковата молба. В условията на евентуалност се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 21000 лева по силата на договор за заем.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адвокат А. Т. от АК Пазарджик депозира отговор, в който изразява становище за допустимост и неоснователност на исковите претенции.

Сочи, че за първи път видял по кориците на делото, че бившата му съпруга и нейният баща са сключили договор за кредит, по който се разбрали ищецът и дъщеря му, последната да го погасява. Оспорва, че с ищеца са договаряли за сключването на договор за заем помежду им и твърдението в този смисъл в исковата молба било лъжа. Сочи, че по време на брака с Е. й дал пари в размер на 1000 лева на ръка, за да внесе заемните вноски за месец април и май 2022 г.. От месец юни до месец октомври 2023 г. захранвал сметката на Е. поради тази цел, именно за погасяване на кредита – сумата в общ размер от 9950 лева и твърди, че отделно предоставил на ръка и издръжка на семейството му. Сочи, че от месец ноември 2023 г. до месец септември 2024 г. давал на съпругата си на ръка за вноски всеки месец по минимум 400 лева или общо за 11 месеца 4400 лева, дори и повече.

Излага твърдения за получаваната от съпругата му заплата, респективно обезщетение за майчинство, както и тази която получавал ответникът.

Посочва, че през 2021 г. семейството му изпаднало във финансова криза, поради което теглил много кредити, вноските по който станали непосилни. Поради тази причина съпругата му Е. била говорила с баща й – ищецът, като се разбрали заедно да изтеглят кредит, а ответникът впоследствие бил уведомен, че са успели.

Сочи, че през март 2022 г. получил известие, че по сметката му са постъпили пари от бащата на Е., като последната му обяснила, че парите ги превежда баща й, тъй като и тя участвала в тегленето. Жена му му обяснила, че това няма никакво значение, а е важно да знае, че ще плащат по 400 лева, чрез нейната сметка, т.к. и тя била длъжник, а не по сметка на баща й.

Твърди, че с получените пари погасили старите кредити в общ размер на 13758,90 лева. Предал на жена си 2000 лева. С друга сума закупили дрехи, обувки и други принадлежности на децата им, заредили децата с памперси и със сухо мляко „Аптамил“, заделили средства за таксите за следване и за посещенията в университета в Пловдив на Е..

От цялата сума останали 1000 лева, които да се пазят от Е. на онзи етап.

Посочва, че от месец април 2022 г. до месец септември 2024 г. само той е осигурявал с лични средства месечните вноски за изплащане минимум по 400 лева. И в резултат заплатил сума в общ размер на 15350 лева, в т.ч. чрез захранването на сметката на съпругата му и с лично предаване на ръка на суми. По увещанията на бившата му съпруга, всички предоставени от него суми са постъпвали за погасяване на тегления от нея и баща й кредит.

Твърди, че при прекратяването на брака му с Е. И. П. се разбрали, че всеки ще продължи да изплаща кредитите си. Ето защо в диспозитива на Решение № 143 от 24.09.2024 г. по гр.д. № 663/2024 г. на PC Панагюрище, с което било одобрено Споразумението по чл.51, ал.1 СК изрично било посочено, че изтегленият от някого от съпрузите банков кредит, ще бъде погасяван от титуляра на кредита, без последния да ангажира отговорността на другия съпруг.“.

Сочи, че процесната сума била използвана за рефинансиране на старите им кредити, ползвани от цялото семейство, както и за издръжка на семейството им.

2

Оспорва да се е обогатил неоснователно от направения превод от сметката на ищеца, както и да имали уговорка с него за сключване на договор за заем. Сочи, че нито ищецът, нито дъщеря му му са казвали, че дължи пари по договора за кредит от 2022 г..

По изложените съображения се иска от съда да отхвърли изцяло исковата претенция.

В хода по същество ищецът се явява лично и с адвокат А. Д. от АК С., като молят съда да уважи исковата претенция в цялост.

В открито съдебно заседание ответникът се явява лично и с адвокат А. Т. от АК Пазарджик, като молят съда да отхвърли исковата претенция в цялост.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че на 08.03.2022 г., ищецът е сключил Договор за кредит за текущо потребление с „..............” АД, по силата на който на последния е предоставен кредит за текущо потребление в размер на 25 000 лева, със срок за издължаване на кредита от 72 месеца. Като солидарен длъжник на своя баща по договора встъпва и неговата дъщеря Е. И. З.а, ЕГН **********. В чл.5 е уговорено, че кредитът ще се погасява по разплащателна сметка с титуляр Е. П.. Във връзка със сключване на договора, между страните е подписан и договор за залог на вземане по сметка в „..............“ АД, съгласно който се обезпечава вземането на заложния кредитор по Договора за кредит за текущо потребление на 08.03.2022 г..

Не е спорно между страните, а и от представеното извлечение от банковата сметка на ищеца се установява, че на 09.03.2022 г. ищецът е превел по сметка на ответника сумата в размер на 21000 лева.

От приложеното по делото Решение № 143 от 24.09.2024 г. по гр.д. № 663/2024 г. по описа на РС Панагюрище се установява, че е прекратен по взаимно съгласие сключеният граждански брак между дъщерята на ищеца Е. П. и ответника, като в споразумението има уговорка „изтегленият от някого от съпрузите банков кредит, ще бъде погасяван от титуляря на кредита, без последния да ангажира отговорността на другия съпруг.“.

Ответникът е приложил заверено копие на отделни страници от трудовата си книжка, от които се установява, къде е работил и какво трудово възнаграждение е получавал.

Прието по делото е удостоверение от „..........“ АД, от което се установява, че ответникът е погасил на 10.03.2022 г. задълженията си по договор за кредит.

От ответника са представени извлечения от неговата банкова сметка, за извършени преводи в пола на Е. П.. Представил е информация за сметка, от която се установява какви преводи е правил в полза на финансови институции в периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г..

По делото е постъпила информация от ТД на НАП офис Пазарджик, касаеща трудовата ангажираност на Е. П. и ищеца, и начисленото им възнаграждение в периода от м.март 2022 г. до м.септември 2024 г..

Приети като доказателства по делото са извлечение от банковата сметка на ищеца, погасителен план към Договор за кредит за текущо потребление с „..............” АД, извлечения от банкови сметки на ищеца и неговата дъщеря Е. П. в „..............“ АД и извлечения от банковата сметка на ответника в „................“ АД.

Гореописаните документи, са изследвани от в.л. Л. Ц., чието заключение по допуснатата ССчЕ е изслушано и прието по делото, като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените въпроси.

От заключението на вещото лице се установява, че сумата в размер на 25000 лева е била преведена по сметка на ищеца от „..............“ АД на 08.03.2022 г.. От своя страна на 09.03.2022 г. ищецът превел по сметка на ответника сумата в размер на 21000 лева и 4000 3 лева по сметка на дъщерята си – Е. П.. Установява се, че от сметката на Е. П. са погасени следните суми по кредита от 08.03.2022 г. – 10844,13 лева, а от сметката на ищеца 16707,61 лева. Вещото лице посочва, че от сметката на ответника в полза на свидетелката Е. П. е преведа сумата в общ размер от 9950 лева, а от своя страна Е. П. превела по сметка на ответника сумата в размер на 4300 лева на 29.01.2024 г.. Посочено е, че на 29.01.2024 г. свидетелката П. е усвоила кредит в размер на 6000 лева и на 28.01.2025 г. кредит в размер на 10000 лева. Установява се, че от сметката на ищеца няма данни да е погасявал друг кредит.

По делото в качество на свидетели са разпитани Е. И. П. – дъщеря на ищеца, Е. Х. З.а – майка на ответника и Г. Д. З. – баща на ответника.

От показанията на свидетелката Е. П. се установява, че с ответника са бивши съпрузи, както и че имал финансови затруднения и кредити, и искал помощ от свидетелката, но тъй като била в майчинство не можела да му помогне. Поради тази причина потърсили помощ от баща й – ищеца, на който отпуснали кредит. Сочи, че ответникът бил с ясната представа, че парите, който баща й му даде, следва да ги върне до една година, като уточнява, че след това този срок бил удължаван два пъти с още по половин година. Споделя, че финансовите задължения били трупани от ответника по време на брака без да е информирал свидетелката, която разбрала впоследствие. Заявява, че парите от кредити не били използвани за издръжка на семейството. Тъй като живеели в дома на родители на ответника, те плащали и битовите сметки. Когато имало нужда от лекарства на децата, получавала помощ от нейните родители и от родителите на ответника. Излага твърдения за трудовата ангажираност на ответника, както и че често работното му място били извън гр. Септември, поради което превеждал пари по банковата й сметка, за да се покрият нуждите на децата и на свидетелката. Посочва, че ответникът е давал и „един-два пъти“ на ръка пари на свидетелката за издръжка на семейството, както и малки суми от по 20/50 лева. Свидетелства, че отношенията й с родителите на ответника били много добри, както и че те не знаели за финансовите проблеми на сина им. Споделя, че не е имала уговорка с ответника да й превежда по 400 лева месечно за погасяване на кредита на баща й. Свидетелката посочва, че когато се омъжила за ответника била студентка и нейните родители й помагали, както и че ответникът й заплатил само една семестриална такса. Заявява, че не е казвала на ответника какво възнаграждение е получавала, когато е работила. Изяснява, че уговорката в споразумението по чл.50 СК, касаела само съществуващи кредити, а не и този на баща й. Свидетелства кога родителите на ответника са разбрали за финансовите му затруднения и задължението, което е имал към ищеца. Заявява, че средствата за погасяването на кредита, по който е съдлъжник са от нейните заплати, пари събирани за децата и от нейните родители. Споделя, че е разбрала, че ответникът имал и проблеми с хазарта.