Решение № 153 от 17.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20215330204960 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Ж. Д. Х. с ЕГН: **********, с постоянен адрес **, чрез адв. И.Х. Ш. против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4668404 на ОД на МВР – Пловдив, с който му е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 400 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

С жалбата жалбоподателят оспорва издадения електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен и прави искане за неговата отмяна. В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично, а се представлява от процесуален представител, който изпраща становище чрез допълнение на жалбата, приложено по делото. В условията на евентуалност, адв. И.Х. Ш. в допълнението на жалбата прави искане да бъдат възстановени платените 70% от размера на глобата равняващи се на 280 лв, за което прилага копие на платежно.

Въззиваемата страна ОД на МВР – Пловдив, сектор „ПП“, редовно призована, не изпраща представител. В писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност прави възражение за 1 намаляване размера на адвокатското възнаграждение на насрещната страна до минимално предвидения размер.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законово установения в чл.189, ал.8 от ЗДвП преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е

НЕОСНОВАТЕЛНА.

Електронен фиш Серия К № 4668404 е издаден срещу Ж.Д. Х. с ЕГН:

********** за това, че на 27.03.2021г. в 16:49 часа на Републикански път II64, километър 49+800 в посока север, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60 км/ч, било заснето извършено нарушение за скорост с МПС лек автомобил “Шевролет каптива” с регистрационен номер ** с установена скорост на движение от 104 км/ч при въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, което било квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП. Нарушението било установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 с № 11743ca . Контролният орган отчел допустимата грешка при измерване на скоростта с техническото средство, като установената скорост намалил с 3 км/ч и приел за наказуема скоростта не 104 км/ч, а 101 км/ч в полза на нарушителя, което представлява превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч.

За така установеното нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21 ал.1 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с глоба в размер на 400 лв. на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че е налице осъществен състав на административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят Ж. Д. Х. с ЕГН:

********** при управление на лек автомобил “Шевролет каптива” с регистрационен номер ** на посоченото в ЕФ място се е движил със скорост от 101 км/ч, след отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/ч, при разрешена извън населено място скорост до 60 км/ч по въведено ограничение с пътен знак В26.

2

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно описано.

Според правилото на чл.21, ал.2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. Разпоредбата на ал.1 на чл.21 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение, да превишава посочените в нормата стойности на скоростта в км/ч. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми и от приложения по делото електронен фиш, жалбоподателят е извършил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, а направената правна връзка с ал.1 на чл.21 от ЗДвП е дотолкова, доколкото да обоснове, че в случая скоростта от 60 км/ч, въведена с пътен знак B26, е различна от така посочените в ал.1 на същия член на закона. Нещо повече в самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено препращане към ал.1 на същата разпоредба, така че дадената квалификация с препратката е още по-прецизна.

Правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя Ж. Д. Х. с ЕГН:

********** като собственик на процесния лек автомобил, удостоверено чрез системна разпечатка приложена по делото. Същия придобива лек автомобил “Шевролет каптива” с регистрационен номер ** на 07.01.2021 г., а към датата на нарушението 27.03.2021 г., няма данни за промяна на собствеността му.

Собственикът не упражнява предоставеното му право, предвидено в нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП.в законоустановения срок от получаване на обжалвания Електронен фиш като не представя в ОД на МВР-Пловдив, сектор „ПП“ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението.

За така установеното нарушение е издаден обжалвания ЕФ, за която форма и съдържание следва да се приемат за задължителни само изброените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. От отразеното в електронния фиш се установява, че същият съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП по утвърдения образец - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. В тази връзка съдът намира за неоснователно 3 възражението на жалбоподателя за неотразено по надлежния ред мястото на нарушението. В случая мястото на нарушението е отразено достатъчно ясно и конкретно в електронния фиш, като е видно, че същото съвпада с вписаното в Протокола за използване на АТСС, а заснемането на автомобила е станало в интервала на използването на АТСС, също отразено в протокола.

От приложените към административнонаказателната преписка доказателства се установява, че използваното в случая техническо средство е преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип “ARH CAM S1”. Предвид легалното определение за АТСС и техните видове, посочено в §6, т.65 от ДР на ЗДвП, въпросното техническо средство за измерване се явява „мобилно“ по своя характер. Същото представлява преместваемо устройство, което се разполага от контролния орган на пътното платно върху т.нар. триножник, преносима поставка с три крака. Посоченото изключва същото да е „прикрепено“ към земята, каквито са стационарните АТСС, а следва да се приеме, че има характер на временно разположено на участък от пътя, т.е. „мобилно“ АТСС.

В тази връзка за него са приложими правилата, предвидени в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата, и в частност разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.3, касаещи попълване на протокол за всяко използване на мобилно АТСС, съпроводен със снимка на разположение на уреда.

В случая е изпълнено изискването на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., видно от представения по преписката Протокол за използване на АТСС, който е задължителен за мобилните устройства и системи. Същият по съдържание съответства на процесното време и място на извършеното нарушение, както и на техническото средство, което го е заснело. Изпълнено е и изискването на ал.3 на чл.10 от Наредбата и по преписката е представена снимка на разположението на измервателния уред. В представения протокол по чл.10 се съдържат данните за наличието на пътен знак В26 за ограничение скоростта до 60 км/ч. Няма място за съмнение според настоящия съдебен състав и на обстоятелството, че представената по преписката снимка на статично изображение е изведена от използваното в случая мобилно АТСС, доколкото е налице идентичност на посочената в снимката дата на нарушението и датата на използване на техническото средство, като часът на нарушението, отразен в снимката се включва във времевия диапазон на 4 начало и край на работа на процесното АТСС. Неоснователно е твърдението на защитника на жалбоподателя, изразено в становището, досежно липсата на начало и край на участъка в който се използва АТСС. Според чл. 10, ал. 2 от Наредбата при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък, докато в процесния случай АТСС е монтирано статично, което е отбелязано в протокола. За точното определяне на местоположението на АТСС свидетелстват джипиес координатите за местоположение, генерирани автоматично от системата на устройството и отразени на снимката.

Неоснователно се явява оспорването на жалбоподателя за годността на техническото средство за измерване на скоростта. Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Удостоверение за одобрен тип на средство за измерване №17.09.5126. Представен е и Протокол № 65-СИСИС/28.09.2020г. от проверка, съгласно който процесната преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации – тип “ARH CAM S1” е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване и е годна за употреба до 28.09.2021 г.

Видно от обжалвания ЕФ в полза на водача е отчетен толеранс от минус 3 км/ч, като основанието за приспадане на този толеранс следва от техническите характеристики на АТСС и изрично е отразено в протокола от проверка, където е посочено, че допустимата грешка при измерване на скоростта възлиза на +/– 3 км./ч. за скорости до 100 км/час. Въпросната редукция е била извършена автоматично от самото техническо средство.

Поради изложеното по-горе, съдът намира за необосновано и неоснователно оплакването на жалбоподателя за възможен дефект на използваното средство за измерване скоростта на МПС.

Правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, който предвижда, че за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 41 до 50 km/h се налага наказание глоба във фиксиран размер от 400 лв., който размер не подлежи на ревизиране от страна на Съда.

Също така Съдът намира, че в случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение 5 разпоредбата на именно чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение.

Поради горните съображения, обжалваният електронен фиш се явява законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърден от решаващия съд.

При този изход на спора основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът счита, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.