Решение № 260224 от 28.06.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 28.06.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДОРА МИХАЙЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

ВАСИЛ В. при участието на секретаря Даниела Ангелова, като разгледа докладваното от съдията Михайлова в. гр. д. № 189 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260011/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 388/2019 г. по описа на РС – гр. Е., е признато за установено на основание чл.

422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземането на „Е.М.“ ЕООД по отношение на П.А.И. за сумата в размер на 2 045.20 евро като част от общо дължима главница в размер на 4 900.46 евро по договор за банков потребителски кредит на физическо лице № 263/0188/17231812, сключен на 02.10.2012 г., и анекс № 1 от 26.11.2015 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед № 163 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.07.2019 г. по ч. гр. дело № 281/2019 година по описа на РС – гр. Е.. С решението исковете на дружеството, насочени срещу ответниците И.М.И. и Х.П.Х., са отхвърлени. С този съдебен акт ответникът П.А.И. е осъдена да заплати на ищеца направените в заповедното производство и в исковото производство разноски в размер от общо 460 лева.

Подадена e в законоустановения срок въззивна жалба от ответника П.А.И., която моли въззивният съд да отмени решението в частта, в която искът срещу нея е уважен, и да постанови нов акт по съществото на спора, с който претенцията на ищеца да бъде отхвърлена. Единственият довод във въззивната жалба, в която оплаквания срещу обосноваността на решението на районния съд не се съдържат, е свързан с необсъждане от страна на районния съд на възражението за нищожност на договора на основание чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 ЗПК.

Ответникът по жалбата „Е.М.“ ЕООД счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Между „У.Б.“ АД, от една страна като заемодател, и И.М.И. – кредитополучател, и ответника П.А.И. – солидарен длъжник, е сключен на 02.10.2012 г. договор за потребителски кредит, а на 26.11.2015 г. и анекс № 1, по силата на който договор кредитополучателят е получил сумата от 11 100 евро със задължението да я върне, ведно с дължимата възнаградителна лихва и такси, на 144 месечни погасителни вноски до 25.02.2024 г., всяка от които съгласно погасителен план от 26.11.2015 г. в размер на 155.87 евро или 394.86 лева, както и ежемесечна вноска за лихви и такси от 8.85 евро или 17.31 лева. На 21.11.2016 г. между кредитора и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който вземането по договора за потребителски кредит е прехвърлено възмездно от „У.Б.“ АД на цесионера „Е.М.” ЕООД. Част от този договор е приложение 1 – списък на длъжниците и вземанията, в който фигурира единният граждански номер на кредитополучателя и размера на вземанията, разбити по пера и стойност. С писмо, връчено на ответника П.А.И. на 20.03.2019 г., цедентът уведомил същата за извършената цесия.

В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 281/2019 г. по описа на РС – гр. Е. за произтичащата от описания по-горе договор за потребителски кредит сума – 2 045. 20 евро – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.07.2019 г. - датата на подаване на заявлението в съда - до окончателното изплащане на задължението.

Установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Ц. Д., изслушано в производството пред районния съд, което съдът кредитира като пълно и компетентно, че кредитополучателят е извършил плащания по договора в общ размер от 11 900 лева, равностойни на 6 084. 37 евро. Общият размер на непогасеното задължение само за главница възлиза на 4 900.29 евро, равностойни на 9 584. 32 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

От представения по делото договор за потребителски кредит и анекс към него се установява, че „У.Б.“ АД е предоставило в собственост на И.М.И. – кредитополучател, солидарен длъжник с който е ответникът П.А.И., сумата от 11 100 евро на 02.10.2012 г., като кредитополучателят се е задължил да върне на 144 месечни разсрочени (погасителни) анюитетни (равни) вноски уговорените парични задължения (заетата сума и уговорената възнаградителна лихва, респ. месечната такса за обслужване следва да се върне разсрочено за период от 144 седмици) при уговорен ГПР 12.0235 %.

По правилата за разпределянето на доказателствената тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се установи от страната, която навежда този положителен факт – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Този правен извод се извежда и от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение.

Съобразявайки предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията по сключения договор за потребителски кредит, съдът намира, че същият отговаря на изискванията на ЗПК за действителност съобразно чл. 22 от ЗПК. Спазено е изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК относно формата на договора. В договора е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му, посочен е фиксиран лихвен процент, както и годишен процент на разходите, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т.

7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК реквизити. Ето защо оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.

Страните не спорят, че към подаване на заявлението по чл .410 ГПК е настъпила изискуемостта на процесното парично притезание, тъй като кредитът е обявен за предсрочно изискуем и длъжниците са били уведомени за това.

От заключението на ССЕ се установява, че остатъчното парично задължение на кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 4 900.29 евро – главница. От тази сума ищецът претендира 2 045.20 евро, чиято дължимост следва да се признае за съществуваща в отношенията между страните.

С оглед обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция достига, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната част.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №

260011/20.10.2020 г., постановено по гр. д. № 388/2019 г. по описа на РС – гр. Е. в обжалваната част.

В останалите части решението на районния съд е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.