Решение № 114 от 02.04.2025, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 257/2025
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 21.04.2025
- Състав
- ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.180 ал.1 т.1 предл.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 98 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.98 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.270 ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 114 гр. К., 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20255510200257 по описа за 2025 година М
О
Т
И
В
И;
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 12.07.2024г. на Началник сектор в ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено административно наказание.
Недоволен от това останал жалб. З. В. Д. който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството, че не е извършил административно нарушение.
Редовно призован не се явява. Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Въз.страна редовно призовани не изпращат представител. Изпращат писмено становище в което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на призводството доказателства установени с доказателствени средства- показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба/ нарушител/ на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява основателна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, 1 административно-наказващия орган / АНО/ е приел за установено,че на 26.02.2024г. в 14.55ч. в гр. К. в района на наказателен паркинг находящ се на бул. „Р. д.“ номер ** в посока изток-запад нар. Д. е управлявал собствения си лек автомобил „О-А.“ с рег. № ** **** ** като паркира на място с което създава опасност и пречка на движението. Отказът на нар. Д. да подпише акта и разписката е удостоверено с подпис на св. К. К.. Към образуваната АНП като доказателство е приложена изготвената докладна записка рег. № ******/27.02.2024г. по описа на РУ-К. с което е извършил ;
1.Паркира на място където превозното средство създава опасност или е пречка за движението с което виновно е нарушил чл.98 ал.1 т.1 от ЗДП.
На основание чл.180 ал.1 т.1 предл.2 от ЗДП, АНО е наложил административно наказание глоба в размер от 50 лв..
Жалб. оспорва така приетата и пролежана от АНО фактическа обстановка.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява,че на приетата от АНО дата жалб. Д. е бил репатриран от тротоара на кръстовището между улиците „Х. Б.“ и ул. „С. Н.“ в гр. К. след което бил откаран на наказателен паркинг на Община К..
Жалб. Д. отишъл да си вземе автомобила, но на място отказал да плати наказателната глоба за репатрацията.
Поради това, служителя от наказателния паркинг затворил входната врата на паркинга а жалб. Д. останал вътре във автомобила.
Тогава св. Д. поискал съдействие от органите на МВР за да напусне наказателния паркинг .
Пристигналите полицейски служители разпоредили на жалб. Д. да премести автомобила, и след като отказал бил извикан и друг полицейски патрул.
Служителите от втория патрул разпоредили на жалб. Д. да заплати наказателната такса но той отново отказал.
Впоследствие жалб. Д. бил задържан за неизпълнение на полицейско разпореждане като било образувано досъдебно производство за престъпление по чл.270 ал.1 от НК, и което досъдебно производство впоследствие с било прекратено от РП-С. З., ТО-К..
Описаната фактическа обстановка се установява от Постановление за прекратяване на наказателно производство от 19.12.2024г. на РП-С. З., ТО-К. и от показанията на св. Х. депозирани в хода на съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка неправилно АНО е приел, че жалб. е паркирал автомобила на място с което е създал пречка на движението.
Последователната и непротиворечива съдебна практика приема,че „Паркиране“ е налице когато ППС е спряно за неограничено време , и това не е свързано със товаро-разтоварна дейност или слизане и качване на пътници.
При паркирането не е необходимо водачът да бъде в близост до ППС и да го наблюдава.
От установената фактическа обстановка се установява,че жалб. не е 2 паркирал репартрирания му автомобил а и бил спрял от вътрешната страна на вратата на наказателния паркинг която е била затворена от служител на паркинга тъй като жалб. е отказал да плати наказателната глоба за репатрация.
Следователно от субективна страна жалб. не е имал намерение да паркира автомобила а е имал намерение да напусне паркинга.
Разпоредбата на чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДП , предвижда ,че престоят или паркирането са забранени: 1. на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал.
В конкретния случай е безспорно само, че автомобила е установен паркиран от вътрешната страна на вратата на наказателния паркинг на община К., поради което е спорно дали е създавал опасност или е бил пречка за движението доколкото жалб. е бил принуден да спре там, тъй като не е могъл да напусне паркинга.
По изложеното съдът счита,че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно тъй като няма извършено нарушение на правилата посочени в чл. 98 ал.1 от ЗДП.
Въпреки това съдът извърши и проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
Нарушена нормата на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН , тъй като липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението. В обстоятелствената част на НП се сочи единствено, че жалб. е паркирал на място с което създава опасност и пречка на движението.
Преписана е само правната норма на чл.98 ал. 1 т. 1 от ЗДП като единствено между „създава опасност“ и „пречка на движението“ е премахнат разделителния съюз ИЛИ.
Непосочването точно във какво се изразява опасността или пречката в движението води до ограничаване правото на защита - да научи нарушителя в какво е обвинен. Последното е функция на конкретно, ясно и точно формулирано обвинение, което в случая не е сторено.
Следователно поради нарушение на материалния и процесуалния закон наказателното постановление подлежи на отмяна, което прави жалбата основателна.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-****-****** от 12.07.2024г. на Началник сектор в ОДМВР С. З., РУ К. с което на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 50 лв., наложено на З. В. Д. жив.в гр. К. ул. „Х. Б.“ № *** с ЕГН ********** като неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..
3
Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4