Решение № 354 от 07.05.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20235640101985 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), от „РОУТ" ЕООД, ЕИК 200165388, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „Съединение" № 43, вх. „В", ап. 16, представлявано от управителя Христо Каменов Христозов, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 161, вх.В, ет.1, ап.16, адв. Г.С.П. от АК – Пловдив против „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД, ЕИК 126721453, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Каменна" № 93, ет. 3, ап.

3, представлявано от управителя Асен Райчев Александров.

Ищецът твърди, че в качеството си на наемодател, отдал под наем на ответното дружество, в качеството му на наемател, обект - представляващ хале с паркоместа, находящи се в „ТИР паркинг - Хасково, узунджовски път" - град Хасково. Срещу предоставените под наем обекти, двете дружества уговорили и наемна цена, която наемателят се задължил да заплаща ежемесечно на наемодателя. Всеки месец молителят издавал фактури за дължимия от ответника наем, ведно с разноските за използваната от наемателя електроенергия. Въз основа на наемното правоотношение между двете търговски дружества, ищецът издал следните фактури:

1.фактура № 558/16.02.2023 г. за сумата от 829,44 лева с ДДС;

2.фактура № 580/01.03.2023 г. за сумата от 1100 лева с ДДС;

3.фактура № 604/04.04.2023 г. за сумата от 1091 лева с ДДС;

4.фактура № 620/03.05.2023 г. за сумата от 1178,10 лева с ДДС;

1

5.фактура № 644/09.06.2023 г. за сумата от 1349,85 лева с ДДС;

6.фактура № 671/05.07.2023 г. за сумата от 1404,33 лева с ДДС;

7.фактура № 688/01.08.2023 г. за сумата от 1406 лева с ДДС.

Поддържа се, че ответното дружество направило следните плащания: на 02.06.2023 г. била платена сумата в размер на 469 лева по фактура № 580/01.03.2023 г.; на 26.06.2023 г. била платена сумата в размер на 754,10 лева по фактура № 620/03.05.2023 г.; на 11.07.2023 г. била платена сумата в размер на 776,40 лева по фактура № 604/04.04.2023 г.; на 15.08.2023 г. била платена сумата в размер на 793,60 лева по фактура № 644/09.06.2023 г. От общо дължимата сума по всички фактури в размер на 8358,72 лева с ДДС, ответното дружество платило сумата от общо 2793,10 лева с ДДС. Неплатеният и дължим остатък от задължението възлизало на 5565,62 лева с ДДС.

Така между двете дружества възникнали облигационни отношения, които по своята правна същност представлявали договор за наем на недвижим имот, представляващ хале и паркоместа. Възникването на облигационни отношения между двете търговски дружества се установявало и от представените към исковата молба писмени доказателства. Съобразно трайната практика на ВКС, фактурата можела да бъде приета като доказателство за възникнало правоотношение по договор за търговска сделка между страните, щом като в нея фигурирало описание на съществените елементи на сделката - посочена била цената и основанието за плащане, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и мястото на издаването й. В този смисъл се цитира Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. № 3224 / 2018 г. на Върховен касационен съд, II т.о./.

Към настоящия момент ответникът, който продължавал да използва наетия от него обект, не изпълнил своите задължения по наемното правоотношение и дължал на ищеца сумата в общ размер на 5565,62 лева с ДДС.

Въпреки многократните опити (лични срещи и телефонни разговори) от страна на ищцовото дружество да уреди доброволно спора с другата страна, до момента ответникът не му платил дължимите суми.

С Определение № 1402 от 30.08.2023 г., постановено от РС – Хасково по ч.гр.д. № 1880 по описа за 2023 г. в полза на ищеца било допуснато обезпечение на бъдещите искове чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника в „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, до размера на сумата от 5565,62 лева.

Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 5565,62 лева с ДДС, от която: 829,44 лв., дължими по фактура № 558/16.02.2023 г.; 631 лв., дължим остатък по фактура № 580/01.03.2023 г.; 314,60 лв., дължим остатък по фактура № 604/04.04.2023 г.; 424 лв., дължим остатък по фактура № 620/03.05.2023 г.; 556,25 лв., дължим остатък по фактура № 644/09.06.2023 г.; 1404,33 лв., дължими по фактура № 671/05.07.2023 г. и 1406 лв., дължими по фактура № 688/01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 2 датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до окончателното й изплащане.

Претендират се направените в настоящото и в обезпечителното производство съдебни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Счита ги за допустими, но неоснователни. Не се оспорва твърдението на ищеца, че страните са обвързани от наемно правоотношението, но се сочи, че то е възникнало със сключване на писмен договор за наем от 01.01.2022 г. с конкретна регламентация на правоотношенията - какъв имот се наема, при какви условия и каква е дължимата наемна цена, т.е. оспорва се твърдението, че приложените фактури регламентират параметрите на наемното правоотношение. По силата на този договор ищецът отдал под наем на ответника три броя паркоместа и един брой складово помещение-хале за срок от три години, а той се задължил да му заплаща наем в размери 72 лв. за паркомясто и 500 лв. за халето ежемесечно.

Оспорва се твърдението, че не е издължена цялата наемна цена, съответно разход за ел.енергия. Ответникът бил коректен платец и това можело да се установи при проверка в счетоводството и на двете търговски дружества. Допълва се, че никъде в исковата молба не било посочено на базата на какъв месечен размер на наем се изчислявало платеното и неплатено от дължимото. Фактурите, представени от ищеца били абсолютно нечетливи, при което нито в исковата молба, нито във фактурите се разчитало какво се претендира за плащане и какви основания за плащане е посочил ищеца в тези фактури поради което същите се оспорват.

Изложени са насрещни твърдения, а именно, че във фактурите са вписани задължения за плащане от страна на ответника, с които същият не бил обвързан; че са били фактурирани суми за плащане на наем на съответните обекти в размери, по-големи от договорените; че понеже били надвнесени по невнимание такива суми, в последващи периоди ответникът прихванал надвзетото от ищеца и плащал разликата, съгласно клаузите за цените по договора; че след изчистването на надвзетите суми, ответникът заплащал по фактурите само това, за което имал договорно задължение и в размера, в който възникнало съобразно договора това задължение.

По изложените съображения се оспорва основателността на иска с възражението, че ответникът не дължи исковата сума. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – адв. Г.С.П. от АК – Пловдив, който поддържа предявеният иск, в депозирани писмени бележки излага допълнителни доводи за неговата основателност. Признава, че след предявяване на иска ответното дружество е направило още две плащания, а именно на 15.09.2023 г. – 774,04 лв. и на 18.09.2023 г. – 774,25 лв. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от процесуален представител в 3 лицето на адв. М.Р. от АК – Хасково. Счита предявеният иск за частично основателен до сумата от 1035,40 лева, а при условията на евентуалност се прави възражение за прихващането й със сумата от 1100 лева, представляваща дължимо по договора за наем, сключен между страните, плащане поради неспазено предизвестие за прекратяването му.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Актуалните състояния на ищцовото и на ответното дружества са видни от представени по делото извлечения от Търговския регистър по партидите им.

Липсва спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства договор за наем № 3 от 01.01.2022 г., че по силата на сключен между страните писмен договор за наем ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване част от собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Хасково, а именно 3 паркоместа и едно складово помещение – хале, за срок от три години, считано от 01.01.2022 г. Уговорено е в чл.4, раздел I „Предмет на договора“, че наемодателят може да предостави на Наемателя за временно и възмездно ползване определено паркомясто. Срещу това задължение, ответното дружество се е задължило да заплаща месечна наемна цена за паркомясто в размер на 72 лв. с включен ДДС и цена на складово помещение /хале/ - 500 лв. с включен ДДС. В чл.13, раздел III “Цени и плащания“ е предвидено, че плащането на наемната цена се извършва до 15-то число на всеки календарен месец чрез банков превод по указана в договора банкова сметка с IBAN – *****************. Съгласно чл.14, наемателят се е задължил да заплаща за своя сметка и всички, направени от него консумативни разходи, в случай, че има такива, които разходи не са включени в наемната цена и които суми следва да заплаща по банков път по указана от наемодателя банкова сметка в срок от 5 дни след представяне от наемодателя на наемателя на съответните фактури – чл.14.2. Според чл.14.4 наемодателят издава ежемесечно фактури за задълженията на наемателя. Предвидена е още в чл.12 възможността на наемодателя да промени цената на наема, като това се определя от покачване на инфлация, минимална заплата и други като в тези случаи наемодателят се е задължил да уведоми наемателя за настъпилата промяна.

В раздел IV “Санкции“ от договора е уговорено между страните, че при забава на плащанията на наемната цена за повече от 10 работни дни, наемателят дължи на наемодателя неустойка за забава в размер на 0.5 % на ден върху размера на просроченото плащане за целия период на забавата, но не повече от 50 % от размера му, а при забава на плащанията за консумативните разходи – наказателна лихва в размер, равняващ се на ОЛП + 10 пункта надбавка – чл.15 и чл.15.1.

В чл.17.4. е предвидена възможността за предсрочно прекратяване на договора, с едномесечно предизвестие, отправено до насрещната страна, а в чл.18 страните са уговорили в случаите на неспазен двумесечен срок на предизвестието, че страната, поискала прекратяването, дължи обезщетение в размер, равен на наема за срока на неспазеното предизвестие.

4

Не е полемично и обстоятелството, че за предоставените услуги, в това число за дължимия наем и използваната електроенергия ищецът е издавал ежемесечно фактури.

В тази връзка са представени от ищеца общо седем фактури, вкл. и в оригинал, всички с посочен доставчик „РОУТ“ЕООД и клиент ответника „Евротранс 1“ЕООД, а именно:

1.Фактура № 0000000558 от 16.02.2023 г. на обща стойност 691,20 лв. без ДДС или 829,44 лв. с ДДС, в която като основание е посочено паркинг месечен абонамент 3 броя х 60 лв. – общо 180 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв. и ел.енергия за месец 1, 2023 г. – 37,87 лв.;

2. Фактура № 0000000580 от 01.03.2023 г. на обща стойност 916,67 лв. без ДДС или 1100 лв. с ДДС, в която като основание е посочено наем хале 568 1 брой – 473,33 лв.; наем склад 290 1 брой – 241,67 лв.; паркинг месечен абонамент 3 броя х 60 лв. – общо 180 лв. и ел.енергия за месец 2, 2023 г. – 21,62 лв.;

3. Фактура № 0000000604 от 04.04.2023 г. на обща стойност 909,17 лв. без ДДС или 1091,00 лв. с ДДС, в която като основание е посочено паркинг месечен абонамент 1 брой 160,01 лв.; паркинг месечен абонамент 3 броя х 75 лв. – общо 225 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв.; и ел.енергия за месец 3, 2023 г. – 50,83 лв.;