Решение № 65 от 08.07.2021, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Пловдив , 08.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Нестор Сп. Спасов

ЕмИ. Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20215001000328 по описа за 2021 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от Й. СТ. УР., правоприемник на починалата в хода на производството ищца Й. СТ. Т., срещу постановеното решение №260049 от 11.02.2021 г. по търг.дело № 634/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове от Й. СТ. Т., починала в хода на производството и заместена от Й. СТ. УР., наследника и по закон, против ЗК Л. И.

АД и Г. ф. за осъждане на ответниците да и заплатят сумата 150 000 лв. - по 75 000 лв. всеки един от тях, представляващи обезщетение за претърпени от първоначалната ищца Й. СТ. Т. неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на А. Й. П., настъпила при ПТП на 20.02.2015 г., причинено при условието на независимо съпричинителство от М. К. Й. при управление на МПС -М., рег.№..., застраховано в ЗК Л. И. АД, и от И. О. С. при управление на МПС - Б., рег.№... без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата на ПТП.

Жалбоподателят Й. СТ. УР., наследник по закон на починалата в хода на производството ищца Й. СТ. Т., е останала недоволна от постановеното решение, като не е съгласна с изводите на съда, че не са доказани съществувалите между ищцата и починалата при ПТП отношения да са от такова естество, че да легитимират ищцата, като имаща право да получи обезщетение. Посочила е, че не са обсъдени показанията на свидетелите в цялост, като е изложила аргументите си в тази връзка. Моли да се отмени решението и се 1 уважат исковите претенции. Претендира направените разноски.

Срещу въззивната жалба са постъпили отговори от двамата ответници, както и от конституираните трети лица помагачи на ответника Г. ф..

Ответникът ЗК Л. И. АД, чрез адвокат Д., счита въззивната жалба за неоснователна, тъй като ищцата не попада в кръга на лицата, легитимирани да претендират застрахователно обезщетение. Изложил е подробни съображения, като моли да се остави без уважение въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Ответникът Г. ф., чрез адвокат М., също счита въззивната жалба за неоснователна по подробни съображения. Моли да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Третите лица помагачи на страната на Г. ф. – законните наследници на И. О. С., а именно И.И. С., В. ИЛ. СТ., П. ИЛ. ОГН., Ф. ИЛ. АНГ., Б. ИЛ. СТ., Г. ИЛ. ОГН., чрез адвокат И.Ц., считат въззивната жалба за неоснователна и молят да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 15.02.2021 г., въззивната жалба е подадена на съответно на 01.03.2021 г. в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Видно от данните по делото, в исковата молба се твърди, че е настъпило ПТП на 20.02.2015г. около 22,00 часа, в района на 151 км на автомагистрала Т., причинено при условието на независимо съпричинителство от М. К. Й. при управление на МПС -М., рег.

№..., застраховано в ЗК Л. И. АД, и от И. О. С. при управление на МПС - Б.1, рег.№... без действаща задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата на ПТП. В резултат на ПТП била причинена смъртта на пътника в лекия автомобил - Б.1 А. П. - рождена дъщеря на ищцата. По случая било образувано досъдебно производство №42/2015г. по описа на ПП на ОД на МВР- П., прокурорска преписка №1168/2015г, по описа на ОП- Пловдив, прекратени поради смъртта на двамата виновни водачи.

Твърди се, че Й.Т. е от кръга на лицата, легитимирани да претендират обезщетение, тъй като е създала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата А. П. и като нейна родна майка търпи болки и страдания от смъртта на дъщеря си. През целия си живот двете били изключително близки, отношенията им се основавали на взаимна обич и грижи.

2

Починалата А. била осиновена на 11-годишна възраст от леля си /сестра на баща и/ и нейния съпруг, като ясно осъзнавала кои са истинските и родители, които обичала безрезервно.

Взаимоотношенията между рождени родители и дете не се променили от това и връзката им останала много силна. В началото детето започнало да живее при своите осиновители, но трудно приемало факта, че е отделено от истинските си родители. Плачела, споделяла страданията си с двете семейства. След като изминал определен период все по-често оставала при рождената си майка.

Твърди се, че шокът ог внезапната смърт на дъщеря и бил интензивен и причинил на ищцата Т. огромни неимуществени вреди, които търпи и ще търпи до края на живота си.

Изпаднала в дълбока депресия и криза.

Въз основа на тези твърдения е отправила претенциите си към двете застрахователни дружества. Претендира по 75 000 лв. от всеки един от тях - обезщетение за причинените и неумуществени вреди – болки и страдания, в резултат от непозволено увреждане - смъртта на А., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на главницата по отношение на ответния застраховател, а спрямо Г. ф. - от 05.07.2019 г.

Ответниците са представили отговори.

Ответникът ЗК Л. И. АД оспорва исковете по основание и размер, тъй като счита, че ищцата не попада в кръга на лицата, които имат право на обезщетение.

Посочва, че действително с ТР № 1/21.06.2018г. по тьлк. дело №1/201бг. на ОСНГТК на ВКС този кръг е разширен и с него е обявено за изгубило силата си Постановление №2 от 30.11.1984 г. на Пленума на ВС, но ПТП, във връзка с което се претендира обезщетение, е настъпило на 20.02.2015 г., т.е. преди приемане на тълкува‐ телното решение. Ответникът счита, че ако преди постановяване на ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да се преценяват с оглед тълкувателното ППВС или ТР, което е било в действие към момента на настъпването им.

При условие на евентуалност, оспорва твърденията на ищцата за съществуване на близка връзка между нея и починалата и дъщеря, както и твърденията за претърпените неимуществени вреди, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е пътувала без поставен предпазен волан, позовава се на пар.96,ал.1 от ПЗР на ЗИД КЗ, счита, че размерът на претендираното обезщетение не отговаря на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.

Ответникът Г. ф. също оспорва исковата претенция като неоснователна. Счита, че липсва силна и дълбока емоционална привързаност между ищцата и починалата и племенничка.

Възразява, че отговаря, тъй като вина за ПТП има водачът на увреждащия лек 3 автомобил М. с рег. № ... е имал застраховка Гражданска отговорност, сключена със ЗК Л.

И. АД, валидна към датата на произшествието.

При условие на евентуалност, счита, че исковете са прекомерно завишени, не отговарят на критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, на икономическите условия в страната, стандарта на живот и трайната съдебна практика към 2015 г. Позовава се на нормата на чл. 493а, ал. 4 във вр. с пар. 96,ал.1 от КЗ и определения максимум на обезщетението в размер на 5 000 лв.

Ищцата е подала допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, наведени от ответниците, като неоснователни и необосновани.

Допълнителен отговор е постъпил от Г. ф., с който ответникът поддържа вече депозирания отговор и оспорва исковете изцяло по основание и размер.

От конституираните в производството по реда на чл.219, ал.1 ГПК трети лицапомагачи на страната на ответника Г. ф. - П. И. О., Ф. ИЛ. АНГ., Б. ИЛ. СТ., В. ИЛ. СТ., Г.

ИЛ. ОГН. и И.И. С., чрез пълномощника им адвокат И.Ц., е постъпило писмено становище, с което исковете се оспорват по основание и размер. Оспорва се механизма на настъпилото ПТП, наличието на вина, както и причиняване на вредоносния резултат от страна на И. С..

По делото са ангажирани доказателства от страните.

От представения акт за смърт на А. Й. П., се установява, че тя е починала на 20.02.2015 г., а от удостоверения за наследници и за родствени връзки, че нейни родители са Н. С. С. и Й. П. С.. Първоначалната ищца Й.Т. е вписана в удостоверенията като съпруга на В. Т. - вуйчо на П., т.е. тя е нейна вуйна.

Приложено е решение №182/26.11.1970г. на Пазарджишки народен съд, постановено по гр.д. №550/1970г. Видно от решението, допуснато е пълно осиновяване на малолетното дете А. В. Т., дъщеря на В. и Й. Т., от Н. С. С. и Й. П. С.. Т.е. първоначалната ищца е рожденната майка на починалата А. Й. П..

По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че в резултат на ПТП от 20.02.2015г. на А. П. са причинени множество увреждания - разкъсване на гръдната аорта и прекъсване на гръбначния стълб на ниво 6-7 гръдни прешлени, излив на 2 л кръв в гръдната кухина /хемоторакс/, множествено двустранно счупване на ребра от I- во до VIII- мо по средноключичната линия, счупване на лява бедрена кост, костите на носа и разкъсно- контузна рана на лицето в областта на брадичката, които са довели до смъртта и.

Описаните увреждания отговарят по време и начин да са причинени при травма вътре в автомобила при процесното ПТП, с което уврежданията и последвалата смърт са в пряка причинно-следствена връзка.

По делото е изслушана автотехническа експертиза за механизма на ПТП, която 4 потвърждава твърденията в исковата молба в тази им част. Основни причини за реали‐ зиране на ПТП са, че водачът на М. е предприел движение по лентата за принудително спиране на автомагистралата в посока, обратна на движението, през тъмната част на денонощието, като е теглел друго МПС с гъвкава връзка, както и че водачът на лекия автомобил Б. е навлязъл в лентата за принудително спиране в момент, когато това не е било безопасно, т.е. когато там са се намирали лекият автомобил М. и лекият автомобил Ф. П..

Няма спор, че първият автомобил е бил застрахован със задължителна застраховка Гражданска отговорност при ответника ЗК Л. И. АД, а вторият автомобил не е бил застрахован със задължителната застраховка.

За установяване отношенията между първоначалната ищца и починалата А. са събрани гласни доказателства. Свидетелите И. Н. С. и К. З. Т. са разпитани на страната на ищцата.

От показанията на първия, се установява, че с А. се познавали от деца, тъй като са израснали заедно в с.Д. и са играли заедно, а впоследствие работили на едно и също място.

Й. била нейната майка, а като станал по-голям научил, че е осиновена от някаква леля в с.К..

А. живеела при леля си като дете и ходела на училище в с.К., но през ваканциите идвала в с.Д.. Посещавала Й., казвала и „майко“, поддържали нормални отношения като майка и дъщеря. Впоследствие със съпруга си П. посещавала баба Д., били в добри отношения. След като починала А., баба Д. се почувствала много зле. Имало тъга в душата и.

Свидетелката Т. е снаха на първоначалната ищца, съпруга са сина и. От показанията и се установява, че научила от свекърва си, че А. е осиновена, тъй като в семейството мъжът и говорел за нея, като“моята сестра“. Веднъж, като им били на гости А. и съпругът и П. и след като си тръгнали, свекърва и споделила за осиновяването, защото и станало мъчно. След катастрофата свекърва и много се разстроила и настъпила голяма промяна в нея. Дала и пари за уреждане на погребението, тъй като съпругът на А. починал и нямало кой да се погрижи за нея, ходила на гробищата до 40-я ден. От показанията и се установява, че А. се обръщала към свекърва и с „майко“, а на осиновителката си казвала „леля“. Като раздавали нивите, лелята се била отказала от тях, но свекърва и настояла нивите да се разделят по-равно между А. и брат и. Посочва, че ищцата не можела да преживее смъртта на дъщеря си, а след това и тази на сина си, постоянно говорела, че иска да иде в гробищата при децата си.