Определение № 8178 от 30.03.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8178 гр. София, 30.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20211110160053 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.140 и сл. ГПК.

Образувано е по предявен от ВЛ. ИВ. В. срещу Районен съд – гр. Пловдив и Окръжен съд – гр. Пловдив осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, с който се иска солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер от 4000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разглеждането извън разумния срок и решаване на спора по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXII наказат. с-в, ВНЧХД № 610/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив и ВНЧХД № 1561/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.

Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 28.10.2016г. /датата на влизане на съдебното решение в сила/ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че на 12.04.2013г. срещу него е подадена частна тъжба в Районен съд – гр. Пловдив от Гергана В.а за извършено спрямо нея престъпления по чл. 194, ал. 1 НК и чл. 130, ал.2 НК вр. с чл. 26 НК. Въз основа на депозираната тъжба било образувано НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.

Първоинстанционното производство било прекратено, тъй като делото било насрочено за 05.03.2015г., на която дата частният тъжител и поверениците му не се явили, без наличието на каквато и да било уважителна причина, поради което съдът прекратил производството, на основание чл. 24, ал. 4, т. 5 НПК. Определението за прекратяване било обжалвано от тъжителя с частна жалба от 16.03.2015г., въз основа на която било образувано ВНЧХД № 610/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив като делото било насрочено за 12.05.2015г. С определение от 14.07.2015г. Окръжен съд – гр.

Пловдив отменил определението по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив и делото било върнато отново на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Материалите по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив и тези по ВНЧХД № 610/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив постъпили в долустоящия съд на 15.07.2015г., като с разпореждане на съдията – докладчик производството по делото било насрочено за 17.09.2015г.

На 03.12.2015г. съдът обявил съдебното следствие за приключено и с присъда от същата дата признал ищецът за невиновен. Съдът изготвил мотивите към присъдата си почти 6 месеца по- късно – на 30.05.2016 г. Оправдателната присъда бил обжалвана от частния тъжител с въззивна жалба от 18.12.2015г., а на 27.06.2016г. било депозирано и допълнение към въззивната жалба. На 29.06.2016г. делото било изпратено от Районен съд – гр. Пловдив на Окръжен съд – гр. Пловдив. Било образувано ВНЧХД № 1561/2016г. като първото заседание било насрочено за 08.09.2016г. С оглед изявленията на страните за сключване на спогодба делото било отсрочено за 1

13.10.2016г. На 13.10.2016г. частният тъжител оттеглил подадената тъжба и съдът прекратил производството.

С определение от 11.11.2016г. по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив съдът се произнесъл по веществените доказателства. С въззивна жалба процесното определение било обжалвано от частния тъжител, въз основа на която било образувано ВНЧХД №2698/2016 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив.

С определение от 14.12.2016г. въззивната инстанция потвърдила първоинстанционното определение. Твърди, че общата продължителност по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив било с обща продължителност 3 години, 7 месеца и 19 дни – от 12.04.2013г. /датата на депозиране на частната тъжба срещу ищеца/ до 13.10.2016г.

/датата на постановяване на определението за прекратяване на производството по делото/. Производството по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр.

Пловдив продължило до 07.05.2015 г. – датата, на която първоинстанционният съд изпратил материалите на окръжната инстанция или 2 години, 1 месец и 25 дни.

Производството пред Окръжен съд – гр. Пловдив по ВНЧХД № 610/2015г. продължило 3 месеца и 6 дни, като започнало на 08.05.2015г. и приключило н 14.07.2015г. След връщане на делото обратно на Районен съд – гр. Пловдив, разглеждането на НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив продължило още 11 месеца и 14 дни, считано от 15.07.2015 г. до 29.06.2016г. ВНЧХД № 1561/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив било с обща продължителност 4 месеца и 1 ден. Същото било образувано на 31.06.2016 г. и продължило до 13.10.2016г.

Ищецът твърди, че вследствие на образуваното наказателно преследване бил претърпял неимуществени вреди под формата на негативни психически изживявания, страх, срам, унижение и уронване на доброто му име в обществото. Релевира, че и най – близките му хора, в това число и неговата непълнолетна дъщеря изпитали психически страдания и срам. Заявява още, че преди наказателното преследване би весел, общителен и популярен в собствения си град. След започване на наказателното производство обаче ищецът претърпял следните негативни изживявания: значително ограничил общуването си с хората, много от познатите му се отдръпнали от него, не се хранил, отслабнал, бил отчаян, състарен, блед; не говорел с никого, не спал, не желаел да се среща с хора; понижил се жизнения му стандарт; настъпили промени в психическото му състояние, изразяващи се в нервност, необщителност, затвореност.Наказателният процес причинил и на непълнолетна дъщеря на ищеца редица неудобства, тъй като същата била подложена на подигравки в училището, в което учила, самият ищец преживял срам, унижение и обиди.

В ИМ се посочва, че описаните болки и страдания и свързаните с тях неимуществени вреди били пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ищеца по чл. 6, § 1 ЕКПЧ.

Ищецът подал заявление от 16.03.2015г. до

ИВСС по реда на чл. 60а ЗСВ. Въпреки че в становището си инспекторите установявали, че е налице забавяне в правосъдието и разглеждане на делото извън разумните срокове за това, не му било присъдено обезщетение. Ищецът заявява, че с поведението си не бил допринесъл за общата продължителност на производството.

Отсъствието му поради влошено здравословно състояние причинило забавяне от едва 1 месец и 24 дни, като това се дължало на обективни причини, които стояли извън неговия контрол. Развилото се производство било с обща продължителност в съдебна фаза общо 3 години, 7 месеца, 19 дни, като дори била изтекла давността за преследване на част от деянията /арг. от чл. 130, ал.2 НК/. Релевира, че в тази фаза бил нарушен принципът, регламентиран в нормата на чл. 22, ал. 1 НПК за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. С оглед изложените съображения намира предявения иск за основателен и доказан изцяло.

В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Районен съд – гр.

2

Пловдив е постъпил отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява несъгласие с констатациите на проверката, извършена от Инспектората на ВСС. НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив като в тази връзка релевира, че делото било с допълнителна фактическа и правна сложност, тъй като предметът му касаел две престъпления и като същевременно се касаело и за тежко престъпление по смисъла на чл. 94, т. 7 НК. Наведени са и следните възражения: от подаване на тъжбата на тъжителката трикратно били давани указания за отстраняване на нередовността на тъжбата; имало три отлагания на процеса, поради заболяване както на докладчика, така и също на съдебен заседател, а с оглед принципа за несменяемост и непосредственост се изисквало един и същ състав да разглежда делото; имало още две отлагания, поради здравословни заболявания на пълномощниците на тъжителката, както и на самия подсъдим; страните неколкократно изразявали желание и за сключване на спогодба, което също станало причина за отлагане на делото; за около общо седем месеца се получили пет последователни отлагания, причините, за които били чисто обективни; с оглед направения отвод на съдията-докладчик, който бил обективно невъзможно да се извърши в по-ранен момент и определянето на нов съдия се наложило да се повторят извършени вече процесуални действия; големият обем на доказателствения материал по делото обуславил фактическата и правна сложност на делото; след отмяната на прекратителното определение, производството продължило в нови три открити заседания, в които отново били събирани доказателства; на последното заседание, проведено на 03.12.2015г. била постановена оправдателна присъда; не ставало въпрос за обичайно дело от общ характер, а за по-усложнен казус от фактическа и правна страна. В условията на евентуалност се иска да бъде намален размера на иска, който счита за прекомерно завишен. В тази връзка са релевирани следните възражения: описаните по вид и специфика неимуществени вреди били недоказани; не била налице причинна връзка; негативните последици не можело да се разграничат по период на възникване, нито по причина за появата им. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва.

В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Окръжен съд – гр. Пловдив е постъпил отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претенцията за законна лихва. В ОИМ са релевирани следните възражения за недължимост на исковата претенция: образуваното наказателно дело било за наличието на две престъпления, едното, от които било тежко; в исковата молба не било споменато, че тъжителката била подала молба с искания за конституирането като граждански ищец и за съвместното разглеждане на гражданския иск в наказателния процес. Като това безусловно се явявало допълнително усложнение от фактическа страна; след заседанието, проведено на 01.10.2013г. делото било отлагано общо в 3 продължение на 5 последователни заседания, като насрочването било приблизително през месец, а отлагането му било по обективни причини; предвид направения отвод на съдията-докладчик и определянето на нов съдия се наложило да се повторят извършени вече процесуални действия; големият обем на доказателствения материал по делото обуславил фактическа и правна сложност на делото; по повод прекратеното първоинстанционно дело било образувано ВНЧХД № 610/2015г.; разглеждането на това въззивно наказателно дело продължило 3 месеца и 6 дни – срок, който не можел да се определи като неразумно продължителен; по отношение на ВНЧХД № 1561/2016г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив, производството пред тази съдебна инстанция продължило 3 месеца и 28 дни, при проведени две съдебни заседания; проведеното съдебно производство се характеризирало с множество специфики, които усложнили, както протичането му чисто процесуално, така и изясняването му от фактическа страна; по делото били разпитани 11 свидетеля, приети били две експертизи, разпитано било непълнолетно лице; оспорено е наличието на причинноследствена връзка между твърдените вреди и действията на съдебните органи.; оспорва всички твърдения в исковата молба, които касаят описаните от ищеца като търпени неимуществени вреди. При условията на евентуалност намира предявената претенция за прекомерно завишена по размер, като същата не била съобразена с конкретния казус, с твърдените вреди, както и със съдебната практика по сходни дела.

С оглед горното и на основание чл.140 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА осъдителен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, предявен от ВЛ. ИВ. В. срещу Районен съд – гр. Пловдив и Окръжен съд – гр.Пловдив, с който се иска солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в общ размер от 4000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от разглеждането извън разумния срок и решаване на спора по НЧХД № 4069/2013г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, XXII наказат. с-в, ВНЧХД № 610/2015г. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив и ВНЧХД № 1561/2016г. по описа на Окръжен съд – гр.