Решение № 21693 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21693 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110130164 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД , за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Е. Д. *** ЕГН **********, дължи на „*** сумата от 1014.68 лв., от която сума 960.12 лв. главница за периода 20.04.2023 г. - 16.04.2024 г., мораторна лихва в размер на 54.56 лв. за периода 18.06.2023 г.

- 16.05.2024 г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задълженията, които суми касаят водоснабден имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 71332/2024 г. по описа на СРС, 66-ти състав.

Ищецът „*** твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за предоставяне на ВиК услуги при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 8 от Наредба №4/14.09.2004г. са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ответникът е наемател на процесния имот по силата на Заповед на Кмета на СО район „***“ от 25.03.2004 г. и в това си качество е потребител на ВиК услуги. Твърди, че за процесния период е доставил ВиК услуги до имота, за които са издавани ежемесечни фактури, но ответникът не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните вземания в посочените размери. Претендира разноски.

Ответникът Е. Д. ***, чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Р. Р., е депозирала отговор в законоустановения срок по чл.

1

131 от ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на валидна облигационна връзка, както и че имотът е ползван от ответницата през процесния период. Твърди, че липсват доказателства за монтирани и сертифицирани измервателни устройства. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД , тъй като вземанията са периодични.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

От приложеното ч.гр.д. № 71332/2024 г. по описа на СРС, 66 състав, се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Е. Д. И. за претендираните суми. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът е предявил иск в законоустановения срок, което прави производството допустимо.

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл. 1, ал. 2 от (ЗРВКУ), водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на В и К услуги", това са юридически или физически лица собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост в настоящото изложение Наредбата) е указано, че потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата.

По делото е представена Настанителна заповед от 25.03.2004 г. на Кмета на Район „***“, с която Е. Д. И. е настанена в общинското жилище . Съдът 2 констатира, че настанителната заповед е издадена през 2004 г. със срок на действие „една година“. Ищецът не е ангажирал доказателства (напр. анекси, удостоверения от Столична община за актуално състояние на наемното правоотношение), от които да е видно, че към процесния период – 2023 г. и 2024 г. (почти 20 години по-късно), ответницата продължава да е наемател и да обитава процесното жилище.

Ответникът с депозирания отговор оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните. Съгласно чл. 3, ал.3 от Общите условия потребител може да бъде и наемател на имота, за който се предоставят ВиК услуги за времето на наемното правоотношение, при условие че собственикът и титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред Ви К оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, то лице да бъде потребител на ВиК услуги за определен срок. В случая ищецът е представил единствено настанителна заповед, видно от които процесният имот е общинска собственост, а ответницата е наемател на същия.

Не са представени обаче никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между ищеца и наемателя е бил сключен директно договор за предоставяне на ВиК услуги, в т. ч. ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил и обстоятелството, че собственикът на имота да е предоставил писмено съгласие с нотариално удостоверяване на подписа за откриване на партида на наемателя, каквото изискване се съдържа в ОУ на ищеца. В допълнение за периода на консумация 20.04.2023 г. – 16.04.2024 г . липса представена по делото настанителна заповед, доколкото Заповед от 25.03.2004 г. е временна за срок от 1 година. При липсата на други доказателства по делото, съдът намира, че ищецът не е доказал наличието между страните на твърдяното облигационно правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно и главно.

С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът не е бил потребил през процесния период на водоснабдителни и канализационни услуги за процесния недвижим имот, за който имот са начислени процесните суми и между страните не е възникнало облигационно правоотношение по отношение на същия, поради което предявеният установителен иск се явява неоснователен и следва да бъдат отхвърлен.

Доколкото главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.

По разноските:

Право на разноски има само ответникът, но доколкото е представляван от особен представител, то разноски не са сторени.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявените от „***, ЕИК ***, срещу Е. Д. ***, ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 960.12 лева представляваща задължения за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, находящ се в гр. София, кв. „***, ап. ***, за периода 20.04.2023 г. – 16.04.2024 г., и сумата от 54.56 лева – мораторна лихва за периода 18.06.2023 г. – 16.05.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 71332/2024 г. по описа на СРС, 66 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4