Решение № 350 от 23.10.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. София, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Л. М. Руневска при участието на секретаря Цветанка П. Младенова П.а като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20241800500042 по описа за 2024 година

С Решение № 133/09.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд, е отхвърлен предявеният от Национална Федерация „М.“ към КТ „П.“, чрез синдикална секция „П.“ към „А.Б.“ АД срещу Л. М.С., действаща като ЕТ „Ч.-21 –Л. С.“, иск за освобождаване и предаване на наетия имот, представляващ бунгала с номера 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24 (къща В.), 54 и бунгало склад, находящи се в южната част на станция П., гр. П., Б.ка област, заедно с прилежащия им терен съгласно скица номер 1 (приложение № 1 към договора) и цялото оборудване, намиращо се в тях.

С Решение № 135/10.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд, е поправено горното решение в мотивната му част.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Национална Федерация „М.“ към КТ „П.“ срещу Решение № 133/09.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд, поправено с Решение № 135/10.11.2023г., постановено по гр.д. № 51/2023г. на П.ския районен съд .

Жалбоподателят счита същото за необосновано и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Изтъква вътрешно противоречие в мотивите на ПРС, изразяващо се в това, че от една страна съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 233 ал.1 предл.първо от ЗЗД, а от друга страна приема, че единственият способ за защита за връщане на наетия имот след прекратяване на съществуващата облигационна връзка е предявяването на ревандикационен иск. Оспорва решаващия извод на първоинстанционния съд за недоказаност, между ищеца и ответника да е съществувала облигационната връзка в качеството им на Наемодател и Наемател. Намира, че съществуването на 1 наемното правоотношение въпреки липсата на формален договор се обосновава чрез заплащане на наеми и плащане на консумативните разходи за обекта. Счита за безспорно, че ответникът държи имота, но този факт не бил взет предвид от решаващия съдебен състав. Изразява несъгласие с приемането на представен от насрещната страна договор за дарение, както и с използването му за оспорване на други редовно събрани доказателства в процеса. Настоява, този договор да бъде изключен от делото и върнат на ответната страна, както и да не се обсъжда при постановяване на съдебен акт.

Изразява становище, че обосноваването на обжалваното решение с документи, които са „приети за сведение“ и нямат качеството на доказателства, на практика е довело до неговата пълна неразбираемост и недостатъчност на ясни и логични мотиви. Намира за доказано, че между страните е съществувало и е прекратено (вкл. с подаване на исковата молба) наемно правоотношение, като последица от което ответникът дължи връщане на наетата вещ. В П. на това изтъква, че подписът за наемател под договора, както и подписите на вносител по приетите ПКО, не са положени от Л. С., но твърди тези подписи са на дъщерята на отв. Н. И.а Ц., за която не е установено да е имала пълномощно и да е била служител във фирмата през 2016-та година. Но във връзка с това сочи, че са събрани писмени доказателства, които безпротиворечиво установяват онези факти и обстоятелства, които определят вида и запълват съдържанието на действителните наемни отношения между страните в процеса, като посочва и анализира събраните за това доказателства.

Моли съда да отмени обжалваните решения и да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия едноличен търговец, който оспорва въззивната жалба. Изразява несъгласие с наведения в нея довод за вътрешно противоречие в обжалваното решение.

Анализира предпоставките за уважаване на иск по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и счита, че същите не са били доказани от ищеца. Описва събраните по делото доказателства и въз основа на тях прави извод, че между страните по делото не съществува наемно правоотношение. Твърди, че представеният от ищеца договор за наем е подписан от неизвестно лице без негово знание и съгласие.

Позовава се на договор за дарение, по силата на който е придобил правото на собственост върху процесните обекти още през 2013г. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се представлява от адв. Р., която оспорва отговора, поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на първоинстанционното решение. Изтъква, че договорът за наем не е подписан от едноличния търговец, а от дъщеря й, която е била упълномощена своевременно, и всички са знаели, че тя води отношенията по договора и плаща наемите по него. Прави извод, че отношенията между страните запълват тези на един наемен договор, като в П. на това сочи, че едноличният търговец е носител на консумативните разходи към ВиК, електрификация, и плащане на патентен данък върху тези бунгала. Въз основа на това моли съда да приеме, че договорът е валиден и валидно сключен от едноличния търговец и е изпълняван в продължение на години, като е развален поради неизпълнението му. Оспорва довода на надрещната страна, че е придобила собствеността върху процесните бунгала. Счита за необяснимо, собственикът да плаща на основание договор за наем 8000 лв. след сключване на договор за наем. Подчертава, че възражението за собственост, придобита през 2013 г., е направено след всички възможни преклузии пред първата 2 инстанция, като при това не била доказана достоверността на датата и подписите под договора за дарение. Моли съда да го игнорира, тъй като не е годно доказателство. Настоява, ответницата да бъде осъдена да освободи и предаде имота. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Депозира писмена защита, в която развива и обосновава тезата си.

Счита, че ответникът не е заявил и доказал основание, на което ползва имота.

Намира за доказано, че наемното правоотношение е съществувало реално и е било обективирано в обичайните действия между наемател и наемодател.

Анализира събраните по делото доказателства и прави изводи въз основа на тях. Акцентира върху близката родствена връзка между едноличния търговец и лицето, подписало договорите, въз основа на които ползва процесните бунгала. Позовава се на показанията на разпитаната по делото свидетелка и на заключенията по единичната и тройната почеркови експертизи. Намира за доказано съществуването на наемно правоотношение между страните.

Оспорва представения от въззиваемия договор за дарение от 08.01.2013г.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемият едноличен търговец не се явява. Представлява се от адв. Х., който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Счита предявения иск за неоснователен поради това, че в хода на производството не било установено наемно правоотношение между страните. Подчертава, че договорът за наем, приложен към исковата молба, не е подписан от собственика на ЕТ „Ч.-21 - Л.

С.“. Нямало и потвърждаване от търговеца на действие на лице без учредена представителна власт. Оспорва свидетелските показания и се позовава на договора за дарение, с който е прехвърлена собствеността на бунгалата през 2013 г., като поддържа, че ЕТ „Ч.-21 - Л. С.“ ги е придобил в собственост.

Сочи, че патентен данък, както и консумативи за вода, ток и др., са плащани от едноличния търговец в качеството му на собственик. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК и моли за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА. Изтъква, че приходният касов ордер, на който се позовава насрещната страна, е оспорен в първото съдебно заседание, вкл. и автентичността му. Оспорва да има плащане по него, тъй като не било установено, че тази сума е постъпила в касата и счетоводство на ищеца.

Депозира писмени бележки, в които резюмира вече изложените доводи.

Конкретизира установените по делото факти и обстоятелства, които са от значение за изхода на правния спор, както следва: договор за дарение от 08.01.2013г.; неподписване на процесния договор за наем от страна на Л. С.; липса на упълномощаване от едноличния търговец на трети лица да извършват действия от негово име (вкл. сключване на договор за наем); липса на потвърждаване от едноличния търговец на действията на лице, което действало без представителна власт от негово име. Анализира тези доказателства поотделно и в съвкупност. Подчертава, че в счетоводството на едноличния търговец не са отразени никакви счетоводни операции, свързани с процесния договор за наем. Оспорва възможността за прилагане на чл. 301 от ТЗ, още повече, че качеството на едноличния търговец на собственик на бунгалата изключвало необходимостта от потвърждаване от негова страна на действията на лице без представителна власт за собствените му вещи. Счита процесния договор за наем за недействителен по смисъла на чл. 42 от ЗЗД, като се позовава на т. 2 от ТР № 5 от 12.12.2016г. по тълк.д. № 5/2014г. на ОСГТК На ВКС. Прави извод за неоснователност на предявения иск. Изтъква, 3 че по делото не е представен нито един документ, подписан от едноличния търговец, а всички действия, извършени от негово име без представителна власт, били оспорени.

Въз основа на доказателствата, събрани пред П.ския районен съд, е установена фактическа обстановка, която е описана пълно и точно в обжалваното първоинстанционно решение, поради което не е необходимо да се преповтаря в настоящия съдебен акт.

В хода на въззивното производство са събирани доказателства – служебно и по искане на страните.

Разпитана е свидетелката Ц.Г., която е работила в синдикалната секция на ищеца от 2010г. до 2023г. Заявява, че познава Л. С. и Н.Ц., като през този период С. била наемател на почивната станция в гр. П. – 22 бр. бунгала.

Според свидетелката, Л. С. многократно била казвала, че е възрастна и че предоставя на дъщеря си да се занимава със станцията. Твърди, че от 2012г. е получавала суми за наем срещу приходни ордери, които се заприходяват в касова книга, като ги е получавала и от Н.Ц., но в присъствието на Л. С..

Отношенията на синдикалната секция били с Н., тъй като Л. я била упълномощила. При това свидетелката не е виждала изрично пълномощно, но упълномощаването било устно.

Прието е заключение по съдебно- почеркова експертиза, изготвено от в.л. В., съгласно което подписът, положен от името на Н. И.а Ц., за „Гл. счетоводител”, в „Приходен Касов Ордер, № 176 от 15.10.2021 год., удостоверяващ, че СС „П.” - „А. ” АД, приема от ЕТ „Ч.-21-Л. С.”, сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева”, е положен от Н. И.а Ц.. Същевременно, вещото лице допуска, подписите, положени от името на Н. И.а Ц., на всеки лист в долният десен ъгъл и след думата „наемател”, на лист 5, в „Договор за наем на недвижим имот, сключен на 18.03.2021 год., в гр. П., между Синдикална секция „П.” във фирма „А.Б.” АД, представлявана от Е.С.М., наричана по долу за краткост „наемодател” и Фирма ЕТ „Ч.-21-Л. С.”, представлявана от Н.

И.а Ц., наричана по-долу „наемател””, са положени от Н. И.а Ц., с елементи на автоподлог.

В открито съдебно заседание вещото лице е защитило заключението си, като е заявило, че, при наличие на всички подписи в договора, които са с променлива транскрипция, конфигурация, но с един стереотип на движение, има основание за заключение, че подписите са положени от Н. И.а Ц. с елементи на автоподлог. Подчертало е, че това е подпис, положен от лице, на което му е позната конфигурацията и транскрипцията, а практиката е показала, че когато лице се стреми да имитира даден подпис, то още от първия път имитира, а не както в случая. Тъй като последният подпис няма нищо общо, вещото лице прави извод, че няма признаци за имитиране на подпис, а има автоподлог - подпис, положен от лицето със стремеж да изглежда, като че ли не е негов. При това в.л. В. е уточнил, че всички подписи, вкл. този след думата „наемател“, са положени от едно и също лице. Като конкретни основания за този извод, в.л. В. е посочил установения стереотип на движение, характерен за лицето, както и частните признаци на подписите. На въпрос за извода относно наличие на автоподлог, вещото лице е отговорило, че този извод е резултат на обобщение на цялото изследване - на база сравнителен материал, на база общи признаци, на база частни признаци, на база промяна, защото има видима умишлена промяна. Заявил е, че, макар по принцип да е възможно, подписите да са положени от различни лица, според него не е.