Определение № 365 от 08.05.2026, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 365 гр. Ловеч, 08.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20264300500174 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба (вх. № 3648/30.03.2026 г. на РС Ловеч) от П. И. Г. против определение № 298/23.03.2026 г., по гр.д. № 970/2025 г. на РСЛовеч. В частната жалба са направени оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното определение с поставяне на акцент, че процесната гора с идентификатор ***, с площ от 16,290 дка, принадлежала на Л.Д.Д.

(баба на частния жалбоподател), което се установявало от нотариален акт № 149/09.10.1920 г., че поземлената комисия (ПК-Угърчин) признала правото на собственост върху същата гора в местността „****“ (сегашна „****“), но я възстановила в местността „“****“, землището на ****, че като собственик на гората в скица, издадена от СГКК-Ловеч била записана лелята на ищеца Ц.Д.М.. Посочва се, наследниците на последната, означени в исковата молба с имена и адреси, са посочени като ответници по иска за собственост към минал момент (по чл. 13, ал. 8 ЗВСГСГФ), с който е поискано да бъде признато по отношение на тях, че Л.Д.Д. е собственик на процесната гора, че И. К. М., на когото гората била продадена от тях, е посочен като ответник по иска по чл.

108 ЗС и от него е поискано да предаде на ищеца (частния жалбоподател) владението върху гората. В частната жалба е изведено искане за отмяна на обжалваното определение.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване (чл. 274, т. 1 ГПК). Едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК е спазен, защото броен от 25.03.2026 г. (датата на връчване на обжалваното определение), същият е изтекъл на 01.04.2026 г., а частната жалба е подадена преди този ден – на 30.03.2026 г. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна се установява, че производството по гр.д. № 1

970/2025 г. на РС Ловеч е образувано по молба вх. № 6712/04.06.2025 г. на РС Ловеч, подадена от П. И. Г. против И. К. М. и наследниците на Ц.Д.М.

(М.Д.М., Ф.В.М., Е.Я.М., Н.Д.М., Я.Д.П. и С.М.Г., в която е посочено, че се подава относно покупко-продажба от 10.02.2026 г. на наследствена гора – поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 16,290 дка.

С разпореждане № 1703/04.07.2025 г., по гр.д. № 970/2025 г. на РС Ловеч, съдът е оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност, като: посочи цената на иска, вкл. чрез представяне на актуално удостоверение за данъчна оценка на процесния имот; внесе дължимата държавна такса и представи документ за внасянето й; представи на актуално удостоверение за наследниците на Ц.Д.М. и представи доказателства за вписване на исковата молба.

В изпълнение на дадените указания ищецът подал уточняваща молба вх.

№ 8473/14.07.2025 г.

С разпореждане № 2215/25.09.2025 г., по гр.д. № 970/2025 г. на РС Ловеч, съдът отново оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност, като посочи в обстоятелствената част дали е отправено искане за реституция на процесната гора и има ли произнасяне на органа по реституция – позитивно решение или отказ да бъде признато правото му на собственост като наследник на Л.Д.Д., като посочи номера на преписката, образувана пред ОС“З“ – **** и представи доказателствата, с които разполага.

В изпълнение на дадените указания ищецът подал уточняваща молба вх.

№ 11524/08.10.2025 г., в което се посочва, че със заявление № 2У/28.08.1998 г. пред бившата Поземлена комисия Угърчин ищецът заявил правата си по чл.

13, ал. 1 ЗВСГСГФ, като към заявлението бил приложен и нотариален акт № 149/09.10.1920 г. за собствеността на наследодателя върху гората, както и план за местността от 1925 г., онагледяващ местоположението на същия горски имот. В уточняващата молба е изведено искане до съда да постанови решение, с което да бъде възстановено правото на собственост върху гора с идентификатор ***, което искане „да бъде присъединено към петитума на исковата молба“

С разпореждане № 2731/05.12.2025 г., по гр.д. № 970/2025 г. на РС Ловеч, съдът отново оставил без движение исковата молба и е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да отстрани констатираната нередовност, като прецизира искането си до съда, съобразно избрания способ за защита на правото на собственост, като се съобрази, че искът по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ е установителен и трябва да съдържа искане за признаване за установено по отношение на ответниците (наследниците на Ц.Д.М., да се посочат поименно) претендираното право на собственост върху процесния имот, като последният да бъде индивидуализиран в петитума на 2 исковата молба.

В изпълнение на дадените указания ищецът подал уточняваща молба вх.

№ 14561/17.12.2025 г., в което се посочва, че принадлежността на правото на собственост към момента на одържавяване на процесната гора с идентификатор ***, а с номер по предходен план 8250118, с площ от 16,290 дка, в землището на ****, се доказва с нотариалния акт за собственост № 149/09.10.1920 г., че от поземлената комисия на ищеца е признато правото на собственост върху гората (от 200 дка) в местността „****“ (сегашна „****“), но го възстановява в местността „“****“, землището на ****, като същевременно процесната гора е възстановена е записана на Ц.Д.М. - лелята на ищеца. Посочва се, че надлежни ответници по делото са наследниците на Ц.Д.М. (поименно посочени в исковата молба) и че последните са продали същата гора на И. К. М., посочен също като ответник в исковата молба. В молбата е изведено искане на основание чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ съдът да признае за установено по отношение на наследниците на Ц.Д.М., че Л.Д.Д., б.ж. на ****, е собственик на процесната гора, а на основание чл. 108 ЗС съдът да осъди купувача И. К. М. да предаде на ищеца владението върху същата гора.

С определение № 298/23.03.2026 г., по гр.д. № 970/2025 г. на РС Ловеч, съдът е счел, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности, разпоредил е връщане на исковата молба и е прекратил е производството по делото. Изхождайки от спецификите на всеки от исковете по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ и по чл. 108 ЗС и от възприетото в съдебната практика разбиране за недопустимото им съединяване за разглеждане в общи исково производство, районният съд е счел, че и в последната уточняваща молба ищецът не е отстранил констатираната нередовност, тъй като не е формулирал пълно, точно и ясно искането си към съда – че „петитумът не е прецизиран по начин, който да е в съответствие с избрания способ за защита на правото на собственост“, че ответниците не са надлежно индивидуализирани, не са посочени поименно, че липсва подробна индивидуализация и на процесния имот, въпреки дадените в тази насока конкретни и ясни указания.

От правна страна съдът приема, че определението за прекратяване на производството е неправилно.

За редовността на исковата молба съдът следи служебно (чл. 129, ал. 1 ГПК). Когато установи нередовност на исковата молба, съдът е процесуално задължен да я остави без движение и да даде указания за отстраняване констатираната нередовност (чл. 129, ал. 2 ГПК). Указанията към ищеца трябва да бъдат давани през установените в процесуалния закон изисквания за редовност по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, като те трябва не само да са ясни и конкретни, но и съответни на реално съществуващите дефекти на исковата молба, изявяващи нейната нередовност. Връщането на исковата молба по чл.

129, ал. 3 ГПК е неблагоприятна за ищеца последица от неговото бездействие или неточно изпълнение на указанията на съда по отстраняване нередовността 3 на молбата. Правомерното връщане на исковата молба е обусловено от даване на конкретни и ясни указания към ищеца за отстраняване недостатъците на исковата молба и от изрично съобщаване на ищеца за последиците от неизпълнение на указанията в срок – че исковата молба ще бъде върната.

В случая направените от ищеца пояснения по всяка от уточняващите молби са в съответствие с указанията на съда, дадени с трите негови разпореждания. От първоначалния сезиращ акт и уточняващите молби става ясно, че са предявени два иска – иск по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, с който е поискано да се признае за установено по отношение на наследниците на Ц.Д.М. (поименно посочени като ответници в първоначалната искова молба), че Л.Д.Д. (наследодателят на ищеца), е собственик на процесната гора, както и иск по чл. 108 ЗС, с който е поискано съдът да осъди купувача И. К. М. да предаде на ищеца владението върху същата гора. Тази квалификация е дадена и от районния съд, както в разпореждането за указания към ищеца, така и в обжалваното определение, с оглед на което няма как да се приеме, че твърденията и искането до съда не са ясни. Основанието на иска по чл. 13, ал.

8 ЗВСГЗГФ е очертано чрез твърдения, че Л.Д.Д. (бабата на ищеца) е била собственик на горски имот по силата на нотариален акт за собственост № 149/09.10.1920 г., че индивидуализацията на имота в нотариалния акт е с номер 8250118 по тогавашен план за гората, с площ от 16,290 дка, в землището на ****, че по действащата кадастрална карта имотът съответства на поземлен имот с идентификатор ***, че около 1930 г. имотът е бил застроен от бабата и дядото на ищеца с двуетажна жилищна сграда, че имотът е бил заявен от ищеца за възстановяване по реда на чл. 13, ал. 1 ЗВСГСГФ (със заявление № 2У/28.08.1998 г., към което бил приложен и нотариален акт № 149/09.10.1920 г.), че административният орган признал правото на възстановяване върху същата гора в местността „****“ (сегашна „****“), но вместо да я възстанови реално, като собственик на гората (имот с идентификатор ***) била записана Ц.Д.М. (лелята на ищеца), чиито низходящи наследници се считали за собственици, разпореждайки се с него.

Тези твърдения очертават наличие на спор за материално право по смисъла на чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ, защото ищецът поддържа, че горският имот е принадлежал на неговия наследодател, че след като е бил заявен за възстановяване по реда на чл. 13, ал. 1 ЗВСГСГФ, административният орган отказал възстановяването му, реституирайки го на трети лица (низходящите на неговата леля). В съответствие с тези твърдения е изведено искане за признаване за установено по отношение на наследниците на Ц.Д.М.

(поименно посочени като ответници в първоначалната искова молба), че Л.Д.Д. (наследодателят на ищеца), е собственик на процесната гора.

Очевидно, ищецът не е посочил изрично, че иска да се установи собственост към минал момент, но това логично следва от посоченото преди това, че към момента на одържавяването на гората собствеността върху нея принадлежала на неговата баба (уточняваща молба вх. № 14561/17.12.2025 г.), с оглед на което се иска тя да бъде призната за собственик. Искането за установяване 4 собствеността към минал момент се подразбира и от естеството на спора за материално право по чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ като конкуренция на реституционни претенции относно конкретен горски имот (на ищеца е отказано възстановяване на гората, за сметка на ответниците, на които същата гора е възстановена), а и изрични указания в този смисъл не са давани – районният съд е разяснявал същността на спора за материално право, при който се установява собствеността на спорещите (наследодателите им) върху имота към минал момент (момента на неговото отнемане), вкл. предпоставките за неговата допустимост (разпореждане № 2215/25.09.2025 г., по гр.д. № 970/2025 г. на РС Ловеч). Ищецът е преодолял и изискването за яснота на искането до съда, доколкото в уточняваща молба вх. № 14561/17.12.2025 г. е направил индивидуализация на горския имот, посочвайки го както с номера по действащата кадастрална карта, така и в номера по стария план, като наред с това в същата молба е извел искане за установяване на собствеността върху същата гора. Наследниците на Ц.Д.М. са поименно посочени като ответници в първоначалната искова молба, с оглед на което следва да се приеме, че ответниците по този иск (чл. 13, ал. 8 ЗВСГЗГФ) са означени.