Решение № 4057 от 31.10.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4057 гр. София, 31.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М. ХР. Ш.-М. при участието на секретаря М. Д. М. като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Административно наказателно дело № 20211110209708 по описа за 2021 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„СМ ЛИФТ” ООД чрез адв. Ц. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №НП-177/21.05.2021г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че в НП е използвана правна норма, посочена за нарушена, която не е вписана в АУАН, а според визираните разпоредби отговорността е на ползвателя и лицето, което поддържа асансьора, тъй като съвместно са длъжни да спрат асансьора и да уведомят РО на ГД „ИДТН“. Наказано е само дружеството, което поддържа асансьора, поради което неправилно е приложен материалния закон. Сочи също, че в АНП не е изследвано дали ползвателят на асансьора е изпълнил своите задължения по чл.39, ал.2 от Наредбата, да осигури асансьора да има аварийно алармено устройство оп БДС до 31.12.2016г. и ако е било така, то е следвало да уведоми лицето, което поддържа асансьора, за да се отрази в сключения между тях договор, тъй като само тогава ще възникне отговорността за поддръжка. В АУАН липсвали констатации, проверяващият при внезапен технически преглед по време на процесната проверка, да е установил, че на 23.02.2021г. асансьора функционира. В хода на тази проверка не е съставен ревизионен акт или друг документ, от който да може категорично да се установи функционирането на асансьора, а ревизионния акт е задължителен за съставяне при констатиране на нарушения при внезапни проверки, какъвто е бил този случай, 1 предвидено в чл.27, ал.2 от Наредбата. Намира, че при съставяне на акта е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, тъй като не е съставен в присъствието на свидетели на установяване на нарушението, а на следващия ден и то без съставен ревизионен акт. Отделно от изложеното изтъква, че ползвателят на асансьора има задължение да осигури безопасната му експлоатация и да не допусне експлоатиране когато асансьора не отговаря на нормативните изисквания, като съвместно с лицето поддържащо съоръжението да заключат машинното и ролковото помещение, като се осигури достъп до него само на лицето по поддръжката. Тези задължения при етажна собственост се изпълняват от управителя, а се установило от събраните доказателства, че той не е изпълнил задължението си, както и да осигури асансьора да има аварийно алармено устройство.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез адв. Ц. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по съображения от жалбата и по представени писмени бележки, в които акцентира на вече обстойно обоснованите аргументи.

Наказващият орган чрез юрк. И. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки, в които поддържа, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание, както и са издадени от компетентен орган. Намира, че нарушението, за което на дружеството е наложено наказание е категорично доказано от събраните и приети по делото доказателства. Правило била ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето, на което била възложена поддръжката на асансьора, каквато била и практиката на АССГ. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на „СМ ЛИФТ” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500лв., за това, че при извършена проверка на 23.02.2021г. - внезапен технически преглед на електрически асансьор с рег.№****, монтиран в жилищна сграда - блок №6, вх. единствен на бул. “Ц. ш.“ №125 в гр. София на осн. чл.24, ал.1, т.7, вр. чл.24, ал.6, т.4 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /Наредбата/, който се поддържа от дружеството, съгласно сключен писмен договор за сервизно обслужване и ремонт на 28.08.2020г., в присъствието на В. Н. представил на етажната собственост и Димитър Д. - асансьорен техник в дружеството, при която е установено, че асансьора като съоръжение с повишена опасност няма монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване, а съобразно изискванията на осн.§12, ал.2 от ПР на ПМС №62/17.03.2014г. за изменение и 2 допълнение на Наредбата, след изтичане на предвидения срок по ал.1- до 31.12.2016г., ползвателят и лицето, което поддържа асансьора са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД ИДТН, който в случая е РО „Западна Централна България“, при извършената проверка в електронната деловодна система на ДАМТН, не е открито такова уведомление на датата към 23.02.2021г., при което дружеството на датата на проверката е допуснало експлоатацията на асансьора, без монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване и не е уведомило съответния РО на ГД ИДТН или РОГДИДТН-ЗЦБ - нарушение на §12, ал.2 от ПР на ПМС №62/17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, вр. чл.39, ал.2 от Наредбата.

НП е издадено въз основа на АУАН №АУАН-73/08.03.2021г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, ведно с изпратени от ДАМТН писма вх.№32306/26.07.2021г. и вх.

№73569/12.04.2022г., с приложени към тях писмени доказателства, както представени от жалбоподателя в съдебни заседания писмени доказателства, в това число писмо от „Вход Мениджър“ ЕООД с вх.№161737/03.08.2022г., с приложения към него под опис.

Разпитани по делото са свидетелите П. М. Д. - актосъставител и В. К. Е. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които във връзка с постъпил сигнал в ДАМТН била извършена проверка на 23.02.2021г. на електрически асансьор с рег.№****, монтиран в жилищна сграда - блок №6, вх. единствен на бул. “Ц. ш.“ №125 в гр. София, при която било установено, че асансьора функционира, без монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване, което следвало да бъде монтирано до края на 2016г. в съответствие с чл.39, ал.2 от Наредбата. Във връзка с това нарушение издали заповед за спиране на асансьора. Установили също, че дружеството - жалбоподател, което по договор трябвало да поддържа асансьора в съответствие с изискванията на §12, ал.2 е допуснало в експлоатация този асансьор, без да уведоми РО ГДИДТН - ЗЦБ.

Проверката била извършена в присъствието на представил на етажната собственост и на дружеството. За констатираното нарушение бил съставен АУАН в присъствие на представил на дружеството, който вписал, че допълнително ще представи писмени възражения.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество частично основателна.

3

При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът установи задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Спазени са изискванията за съставяне на акта по чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН и за неговото предявяване по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актът е състав в присъствието на двамата служители на ДАМТН, които са извършили проверката, като единият е актосъставителят, втория свидетел – А. А., която не е присъствала на проверката, е отбелязано, че е свидетел само при съставяне на акта. АУАН е съставен от инспектор в РО при ГД „ИДТН“-ЗЦБ.

Съдът не откри нарушения при издаване на НП, тъй като е с предписаното в чл.57, ал.1 от ЗАНН съдържание и е издадено от компетентен орган на осн. чл.58, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/. Съдържанието на НП е идентично с това на АУАН, както по описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, така и в сочените за нарушени законови разпоредби.

Констатациите в акта и НП, че процесния асансьор на датата на проверката 23.02.2021г. е експлоатиран без монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване, се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като последователни и единни, както и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приобщените писмени доказателства. Жалбоподателят не оспорва, че такова алармено устройство не е монтирано в процесния асансьор към 23.02.2021г.

Констатациите в АУАН и НП, че в РО при ГД „ИДТН“-ЗЦБ не е депозирано уведомление по §12, ал.2 от ПЗР на Наредбата с ПМС №62/17.03.2014г. за изменение и допълнение на същата от лицето, поддържащо асансьора към датата на проверката, се установи от същите свидетели, а не се оспорва от жалбоподателя, който впрочем не представи доказателства противно на тези констатации.

Не е спорно по делото, че дружеството-жалбоподател е страна по договор от 28.08.2020г. за абонаментно обслужване на асансьора, на когото е възложено обслужването и ремонта на асансьора, включително 24 часово аварийно обслужване и помощ при заседнали хора, при заплащане от страна на етажната собственост на месечна стойността по договора, за срок две години. По тази причина, жалбоподателят е лице, извършващо аварийно обслужване в смисъла на Наредбата и по правилата на §12, ал.2 от ПЗР на Наредбата с ПМС №62/17.03.2014г. за изменение и допълнение на същата има задължения да уведоми РО на ГД ИДТН-ЗЦБ, че процесният асансьор е в експлоатация след 31.12.2016г., без монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор между кабината на асансьора и лицето, извършващо аварийно обслужване.

Това е така, защото в §12, ал.2 е предвидено задължение на два отделни субекта, 4 като всеки от тях е самостоятелно задължен, без да е обвързан с другия, което личи от използване на съюза „и“, т.е. след изтичане на посочения в ал.1 срок- до 31.12.2016г., ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД "ИДТН". По тази причина, неправилно е становището на жалбоподателя, че задължението по §12, ал.2 ПЗР на Наредбата е съвместно, заедно на ползвателя и лицето, което поддържа асансьора и е следвало да се установи, дали ползвателят е подал такова уведомление.

Що се отнася до това, че нямало доказателства, че асансьора функционира според изложеното в жалбата, то е видно от сигнала в ДАМТН, депозиран от членове на етажната собственост на 18.02.2021г., че асансьорът се използва и именно те са уведомили за нередностите при неговата експлоатация и създадените от това опасности. Тук отново трябва да се направи уточнението, че не е елемент от фактически състав на задължението по §12, ал.2 от ПЗР на Наредбата, на датата на проверка асансьора да функционира, а да бъде в експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор до 31.12.2016г.

Обстоятелството, че не е монтирано такова устройство в срок са категорично доказани, а при това не се оспорват от страните.

На следващо място, трябва да се има предвид, че дружеството не е санкционирано, за това, че не е монтирало аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор до 31.12.2016г. в процесния асансьор, каквито доводи за задължения са изложени в жалбата. Дружеството е наказано, че не е уведоми съответния РО на ГД "ИДТН" за неизпълнение на това задължение.

Тук е мястото да се посочи, че санкцията е наложена за административно нарушение при бездействие, което означава, че по правилата на юридическата теория това е отрицателен факт, който не се доказва. Този, който твърди обратното, т.е. че е изпълнил задължението си, респективно в този случай, че е уведомил РО на ГД "ИДТН" трябва да го докаже. Затова и неправилно в жалбата е изложено, че констатациите относно направената служебна проверка и не установено уведомление по §12, ал.2 от ПЗР на Наредбата трябва да се докажат от наказващия орган, който не е сторил това. Ако жалбоподателят твърди, а това не е така, поне според жалбата и писмените бележки, трябва дружеството да представи доказателства, от които да е видно, че е изпълнило задължението си да уведоми РО на ГД ИДТН-ЗЦБ, че процесния асансьор е в експлоатация без монтирано аварийно алармено устройство за провеждане на двустранен разговор до 31.12.2016г.