Решение № 6310 от 21.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6310 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100512831 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение от 03.09.2024г., постановено по гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС, 156-ти състав е оставено без уважение искането на „Топлофикация София“ ЕАД за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 247 ГПК в диспозитива на Решение № 12034/01.11.2022г., постановено по гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС, 156-ти състав в частта на търговската фирма на третото лице-помагач.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу така постановеното решение по реда на чл. 247 ГПК, с която се обжалва решението с оплаквания за необоснованост и неправилност на съдебния акт. Изложени са съображения, че с депозираната искова молба ищецът бил отправил искане за привличане като трето лице-помагач на дружеството, извършващо услугата дялово разпределение на топлинна енергия, с което топлопреносното предприятие било в облигационни отношения.

Твърдят, че от договор от 2002г. се установявало, че между етажната собственост и топлинния счетоводител „Топлоснабдителна агенция- енергиен сервиз- Нелбо инженеринг“ ООД бил сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. През 2009г. било извършено преобразуване на дружеството „ТАЕС- Нелбо инженеринг“ ООД по силата на Решение на ОС- гр. Велико Търново от 13.09.2007г. по ф.дело № 1478/1998г. като чрез отделяне било учредено дружество „Нелбо“ ЕАД. Сочат, че дейността по извършване на дялово разпределение на топлинна енергия се поемала от „Нелбо“ ЕАД. През 2019г. била извършена промяна в правноорганизационната форма на 1

„Нелбо“ ЕАД от еднолично акционерно дружество в акционерно дружество като към момента на депозиране на исковата молба по гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС, 165ти състав дружеството се намирало в облигационни отношения с „Нелбо“ АД, ЕИК 175367099. Считат, че отправеното от страна на „Топлофикация София“ ЕАД искане за привличане на „ТАЕС- Нелбо инженеринг“ ООД като трето лице-помагач по делото представлявало формална грешка при посочване на наименованието на дружеството, доколкото изложените в исковата молба аргументи относно наличието на правен интерес касаели именно дружеството „Нелбо“ АД. Поддържат, че независимо от допуснатите от ищеца и от съда формални несъответствия по делото фактически бил участвал „Нелбо“ АД.

Извод за волята на съда можел да се направи от извършените съдебни действия в производството, а именно: съдебните книжа били връчени на адреса на управление на „Нелбо“ АД; документите, които третото лице-помагач бил задължен да представи, били депозирани от „Нелбо“ АД и същите били приети и кредитирани от съда. Считат, че волята на всички участници в съдебното производство била по делото да участва „Нелбо“ АД.

Намират, че в случая се касаело за хипотеза на допусната очевидна фактическа грешка поради противоречие с формираната действителна воля на съда в хода на съдебното производство и нейното външно отразяване в диспозитива на решението. Искането към съда е да отмени решението и да допусне поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като постанови, че решението е постановено при участието на трето лицепомагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от М. Р. Н. и А. Н. Н.. В проведеното съдебно заседание на 09.10.2025г. процесуалният представител на въззиваемите страни е оспорил въззивната жалба и е направил искане да бъде потвърдено решението.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че било без правно значение кое юридическо лице било в облигационна връзка с топлопреносното предприятие и кое следвало да бъде привлечено в едно вече приключило производство. Намират, че изводът на съда, че третото лице-помагач било конституирано в съответствие с това, което бил поискал самият ищец и във връзка с изложените от него доводи за правен интерес поради наличие на облигационни отношения, бил правилен. Искането към съда е да потвърди решението.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

2

Видно от исковата молба, по която е образувано гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС, 156-ти състав „Топлофикация София“ ЕАД са предявили положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу М. Р. Н. и А. Н. Н. за признаване за установено, че дължат при условията на разделност цена на предоставена топлинна енергия и дялово разпределение за ап. 64, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда-3“, бл. 307, бл. В, ет. 5, аб. № 154293. На стр. 3 от исковата молба е посочено, че собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с фирма „Топлоснабдителна агенция- Енергиен сервиз- Нелбо Инженеринг“ ЕООД, ЕИК 104100223 за предоставяне на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. На стр. 5 от исковата молба е направено искане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК да бъде привлечено като трето лице-помагач „Топлоснабдителна агенция- Енергиен сервизНелбо Инженеринг“ ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Тинтява“ № 15. В следващото изречение е посочено, че фактическите им твърдения обуславят правния им интерес от привличане на „Нелбо инженеринг“ ЕООД. В частта, с която е направено искане за допускане на съдебно-техническа експертиза е посочено, че вещото лице следва да прегледа наличната документация в „Топлофикация София“ ЕАД, както и при „Нелбо инженеринг“ ЕООД, извършващо дяловото разпределение за аб. № 154293. Релевирано е доказателствено искане по чл. 190 ГПК, респ. чл. 192 ГПК „Нелбо инженеринг“ ЕООД да представи всички относими документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период. Същевременно към исковата молба е приложен Договор № Дог-55 от 02.06.2017г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД и „Нелбо“ ЕАД с предмет извършване на услуга дялово разпределение.

С определението от 14.07.2022г., в което е обективиран проектът за доклад, първоинстанционният съд се е произнесъл по доказателствените искания на страните. В мотивите на определението съдът е посочил, че следва да бъде конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца „Нелбо Инженеринг“ ЕООД, а в диспозитива на определението е конституиран на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „Техем Сървисис“ ЕООД. На основание чл. 190 ГПК съдът е задължил трето лице-помагач „Нелбо инженеринг“ ЕООД да представи документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за процесния имот и период, както и документи във връзка с връчването на изравнителни сметки, протоколи за неосигурен достъп и документи за сертификация на уредите за дялово разпределение.

На 02.08.2022г. по делото е постъпила молба от „Нелбо“ АД, с която са представени документи за аб. № 154293. Видно от протокола за проведеното по делото съдебно заседание на 03.10.2022г. като трето лице-помагач е посочен „Нелбо инженеринг“ ЕООД.

С Решение № 12034 от 01.11.2022г., постановено по гр. дело № 20665/2022г. по описа на СРС, 156-ти състав са отхвърлени предявените искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу М. Р. Н. и А. Н. Н. за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. Р. Н. и А. Н. Н. дължат разделно по равно на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 3 от 2483,54 лева, представляващи цена на доставена топлинна енергия по договор за покупкопродажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.

София, ж. к. ****, аб. № 154293 за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2021г., както и сумата от 361,96 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 20.01.2022г., както и сумата от 52,65 лева, представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 30.04.2021г., както и сумата от 9,91 лева, представляващи мораторна лихва за периода от 31.01.2019г. до 20.01.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.02.2022г. по ч. гр. д. № 3828/2022г. по описа на СРС, II ГО, 156-ти състав. В диспозитива на решението е посочено, че същото е постановено при участието на трето лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ЕООД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. Видно от отбелязването върху самото решение същото е влязло в сила като необжалвано на 19.11.2022г.

На 13.05.2024г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която на основание чл. 247 ГПК е поискано да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка като в диспозитива на решението бъде посочено, че решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Обект на въззивна проверка е решение, постановено по реда на чл. 247 ГПК.

Същностна черта на този тип актове е, че имат за последица отстраняването на порок, при който е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Касае се за действие, допустимо да се извърши от съда, който е постановил основния акт, по причина, че не става дума за изменение или отменяне на формираната воля на съда, която е ясна (в противен случай приложим би бил способа по чл. 251 ГПК – тълкуване на решението), но е отразена неточно. Решението, с което поправката се допуска, има за задача да отстрани несъответствието между волята на съда и нейния външен израз, без да подменя съдържанието на поправения акт. Ето защо, при обжалване на решението относно поправката, горната инстанция е ограничена да провери дали са били налице предпоставките по чл. 247 ГПК, като не разполага с правомощия да упражнява контрол върху основния, поправения акт. По тази причина, когато наред с констатацията за несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване, страната също така счита, че основното решение страда от неотстраним от самия съд порок (нищожност, недопустимост или неправилност), пътят за защитата й е не само да подаде молба по чл. 247 ГПК, но също така да подаде жалба (въззивна или касационна) срещу основното решение. В противен случай - при отсъствието на жалба, основното решение влиза в сила, а след влизане в сила и на решението за поправката, основното решение ще важи с поправеното съдържание, при това считано от деня на постановяването му, а не от деня на поправката.

В настоящия случай безспорно се установява, че в исковата молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД, са изложени противоречиви твърдения, както за сключен 4 договор с „Топлоснабдителна агенция- Енергиен сервиз- Нелбо инженеринг“ ЕООД, ЕИК 104100223, което именно дружеството-въззивник е поискало да бъде конституирано като трето-лице помагач на основание чл. 219, ал. 1 ГПК, както и за наличие на правен интерес от привличане на „Нелбо инженеринг“ ЕООД като трето лице-помагач, респ. е направено искане да бъде задължено това дружество да представи писмени документи по делото, по които вещото лице-топлотехник да работи. Същевременно към исковата молба са представени доказателства за сключен договор за дялово разпределение с „Нелбо“ ЕАД /трето дружество, различно от гореописаните/. Т.е. касае се за нередовност на исковата молба в частта, с която е направено искане по чл. 219 ГПК, доколкото са изложени твърдения за наличие на правен интерес от привличането на две отделни дружества, извършващи дялово разпределение, както и са ангажирани доказателства за наличие на облигационно правоотношение с трето дружество. Така описаната нередовност по гореизложените съображения не може бъде санирана в производството по чл. 247 ГПК.