Решение № 556 от 22.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. П., 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330205052 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К № 9026629, издаден от ОД на МВР П., с който на И. Х. Н., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят – редовно призован – не се явява. В депозирана жалба, моли съда да отмени обжалвания електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски . В съдебно заседание се представлява от адв. С., който поддържа възраженията по жалбата и допълнителните доводи, наведени в хода на процеса.

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. П., редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирано писмено становище чрез ст. юрк. М.П., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш, се моли същият да бъде потвърден.

При евентуално уважаване на жалбата, се прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г. за 1 минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с правен интерес и в законово установения срок.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.04.2024 г. в 07:15ч. в с. Й.Г., обл. П., ул. „****“ срещу бензиностанция С. посока от запад на изток е било извършено нарушение за скорост с МПС - л. а. "Фолксваген пасат" с рег. № *****, установено и заснето с одобрено автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1- M 530. В атакувания фиш било отразено, че разрешената скорост в посочения участък е 50 км/ч и при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч в полза на водача, била установена скорост от 81 км/ч или превишаване на разрешената скорост с 31 км/ч.

Констатираното нарушение било квалифицирано чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв. Жалб.П. Същият не е посочил лице, което да е било водач на това МПС по време на нарушението по смисъла на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП .

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от приложените към административно-наказателната преписка писмени доказателства - снимков материал, снимка към ЕФ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол № 6-33-23 и Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкрИ.е на обективната действителност.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по 2 делото доказателства с категоричност се доказва жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание с обжалвания електронен фиш. Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в км/ч, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 км/ч.

Безспорно установено е, че на 06.04.2024 г. в 07:15ч. в с. Й.Г., обл. П., лек автомобил "Фолксваген пасат" с рег. № *****, се е движил с установена скорост от 81 км/ч, в рамките на населено място,за където важи общото ограничение от 50 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост с 31 км/ч. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км/ч, колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.

Доказателство за установеното нарушение е и приложеният към административната преписка снимков материал към издадения ЕФ, от който с категоричност се установяват както дата и час на нарушението, измерената скорост, действащото ограничение, заснетият участък от пътя, където е било извършено нарушението с посочени географските координати, посока на движение на автомобила и неговите идентификационни данни.

Нарушителят виновно не се е съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, като е управлявал МПС с 31 км/ч над допустимото и по този начин е извършил деянието си с пряк умисъл.

3аконосъобразно е определена и административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 400 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в диапазона между 31 и 40 км/ч . Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.

Така издаденият срещу жалбоподателя електронен фиш отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган, който го е издал. В обстоятелствената част на електронния фиш са посочени датата и мястото на извършване на деянието, неговият автор, качеството му на 3 собственик на МПС, определящо го като годен субект на нарушението, индивидуализирано е превозното средство чрез посочване на марка, модел, регистрационен номер и собственик, описано е и конкретното поведение от обективна страна, чрез което е осъществено изпълнителното деяние на нарушението – управление на моторно превозно средство със скорост на движение от 81 км/ч в населено място, където е действало ограничение на скоростта от 50 км/ч. В ЕФ ясно са посочени стойностите на разрешената, установената и превишената скорост. Именно това е необходимият набор от фактически твърдения с оглед на правната квалификация на нарушението, които обуславят съставомерността на деянието и участието на наказаното лице в осъществяването му, а следователно определят и редовността на описанието на нарушението.

В ЕФ ясно и с необходимата конкретност е посочено мястото на извършване на нарушението, а именно с. Й.Г., обл. П., ул. „****“ срещу бензиностанция С. посока от запад на изток, което е в рамките на населеното място, в което предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. Мястото отговаря на отразеното в протокола за използване на АТСС и е възпроизведено и в електронния фиш.

Същото се установява безспорно и от снимковия материал, където в приложеното по делото статично изображение са конкретизирани и географските координати. Ето защо съдът не споделя направеното в тази насока възражение.

Изпълнено е и изискването на чл. 10, ал. 1 от същата Наредба за съставяне на протокол за използване на АТСС, който е надлежно попълнен и съдържа необходимите реквизити.

Санкционираното нарушение разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност на деяния от този вид, поради което приложение не може да намери и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

С оглед изложено съдът намира, законосъобразен, следва да бъде потвърден. че обжалваният

ЕФ, като

Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал. 5 вр. ал. 4 от ЗАНН и направеното от въззиваемата страна искане, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.

Възнаграждението следва да бъде определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер между 80 лв. и 4

150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, съдът определя минималния размер от 80 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като разноски по делото.

С оглед гореизложеното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 9026629, издаден от ОД на МВР П., с който на И. Х. Н., ЕГН ********** на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Х. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР П. сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - П. по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________ 5