Решение № 248 от 27.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело № 20235001000306 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 8/12.02.2023 г., постановено по т.д. № 11/2022 г. на ОС-Кърджали, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Д. Н. сумата в размер на 55 024,28 лв. за забавено плащане на главница в размер на 200 900 лева, за периода от 21.06.2019г. - 02.03.2022г., законна лихва върху главницата от 200 900 лева, считано от датата на предявяване на иска 08.03.2022г. до окончателното й изплащане на 11.07.2022г. , в размер на 5 884,59лв., както и направените по делото разноски в размер на 2 549,02лв.

Жалбоподателят „У.к.“ООД-гр.К. моли решението в обжалваната негова част да бъде отменено като недопустимо, евентуално неправилно, по съображения, изложени във въззивната жалба от 22.03.2023 г., и да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство. Заявява възражение за прекомерност на платеното от ответника по жалбата адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство и моли то да бъде намалено до минималния 1 размер по Наредбата възнаграждения. за минималните размери на адвокатските

Ответникът по жалбата Н. Д. Н. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в отговор от 3.05.2023 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл.

86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за забава в изплащането на парично задължение в размер на 200 900 лв., която сума представлява равностойността към 31.05.2019 г. на неговия дружествен дял от имуществото на ответното дружество, което обезщетение в размер на законната лихва върху главницата е 56 144,88 лв. за периода от 1.06.2019 г. до 2.03.2022 г., както и в размер на законната лихва върху главницата за времето от подаването на исковата молба в съда на 8.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира за присъждане на разноски.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че с влязло в сила на 7.12.2021 г. съдебно решение, постановено по т.д. № 43/2019 г. на ОС-Кърджали, ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата 200 900 лв., представляваща равностойността на неговия дял от имуществото на дружеството към 31.05.2019 г. на основание чл. 125,ал.3 от ТЗ. Безспорно е също така, че до подаването на исковата молба на 8.03.2022 г. дружеството не е изплатило тази сума на ищеца. Поради забавата на дружеството-длъжник да плати, с исковата си молба от 8.03.2022 г. ищецът Н. претендира ответното дружество да бъде осъдено да му заплати законната лихва върху главницата за времето от 1.06.2019 г. до 2.03.2022 г. в конкретно посочения размер 56 144,88 лв., както и законната лихва върху главницата за времето от подаването на исковата молба на 8.03.2022 г. до окончателното изплащане на дълга.

С отговора на исковата молба от 10.05.2022 г. ответникът възразява, че не е налице основание лихва да се присъжда от датата 1.06.2019 г. Заявява, че задължението на дружеството да заплати на ищеца равностойността на притежаваните от него дружествени дялове е търсимо и възниква от датата, 2 на която дружеството е било поканено от ищеца да изпълни задължението.

Заявява, че ищецът е поканил ответника да плати задължението за главница от 200 900 лв. на 22.12.2020 г., когато дружеството е получило покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 1456/2020 г. на ЧСИ Р.С., образувано съгласно изпълнителен лист, издаден на ищеца въз основа на невлязлото в сила осъдително решение на апелативния съд по спора, за разглеждането на който е било образувано т.д. № 43/2019 г. на ОС-Кърджали. Счита, че за периода от 1.06.2019 г. до 22.12.2020 г. претенцията е неоснователна. Заявява, че не дължи обезщетение и за периода от 22.12.2020 г. до датата на предявяването на иска на 8.03.2022 г., тъй като сумата 200 900 лв. е присъдена на ищеца с влязло в сила на 7.12.2021 г. съдебно решение и до този момент посоченото вземане е било предмет на съдебен спор, поради което дружеството не е било в забава за заплащането му. Заявява, че ищецът е в забава като кредитор, тъй като не е оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, като не е посочил банкова сметка, защото задължението е в размер над 10 000 лв. и длъжникът има нужда от съдействие от страна на кредитора за изпълнение по посочена от него банкова сметка, тъй като в исковата молба от 21.06.2019 г., по която е образувано т.д. № 43/2019 г. на ОС-Кърджали, ищецът не е предоставил информация за банкова сметка, по която да му бъде платено, като липсва такава информация и в приложената нотариална покана. Посочва, че в случай, че по изпълнителното дело са събрани и изплатени изцяло или частично суми на ищеца, то за същите лихва за забава не тече след датата на изплащането им.

С допълнителната искова молба от 6.06.2022 г. ищецът заявява, че ако се приеме, че ищецът не е поканил ответника да плати преди датата на исковата молба, то тогава ответникът е изпаднал в забава от датата на подаване на исковата молба по чл. 125,ал.3 от ТЗ в съда на 21.06.2019 г., която искова молба е покана по смисъла на чл. 84,ал.2 от ЗЗД и с нея ответникът е поставен в забава. Заявява, че са неоснователни доводите за забава на кредитора поради липса на информация за банкова сметка на ищеца, тъй като хипотеза на забава на кредитора би била налице ако ответното дружество е поискало от ищеца да посочи банкова сметка, по която да заплати сумата и ищецът не посочи такава сметка, а ответникът нито твърди, нито представя доказателства за поискано от ищеца съдействие, изразяващо 3 се в посочване на банкова сметка, което да му е било отказано и това да е причината да не изпълни своето насрещно задължение. Заявява, че до момента липсва плащане на каквато и да е сума от присъдената главница.

С отговора на допълнителната искова молба от 18.07.2022 г. ответникът заявява, че и към датата на подаването на исковата молба 21.06.2019 г. ответникът не е бил в забава, тъй като и към тази дата не е била установена равностойността на дружествения дял на ищеца. Заявява, че главницата в размер на 200 900 лв. вече е платена по изпълнителното дело, поради което лихва върху сумата след плащането й вече не е дължима. Относно забавата на кредитора заявява, че още в първото по делото съдебно заседание по т.д. № 43/2019 г. на ОС-Кърджали от страна на дружеството е предявено искане за посочване на банкова сметка от ищеца.

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че задължението на ответника към ищеца за заплащане на сумата 200 900 лв. като равностойност на притежаваните от него дружествени дялове е търсимо и възниква от датата, на която дружеството е било поканено от ищеца да изпълни задължението. Съдът преценява, че такава покана не е отправена преди подаването на исковата молба на 21.06.2019 г., а тази искова молба се явява покана по смисъла на чл. 84,ал.2 от ЗЗД и с нея ответникът е поставен в забава. Затова съдът приема, че ответникът дължи законна лихва върху главницата, изчислена за периода от 21.06.2019 г. до 2.03.2022 г., както и от датата на образуването на настоящото дело 8.03.2022 г. до окончателното изплащане на главницата. Съдът приема въз основа на заключение на ССЕ, че искът е основателен, съответно, за сумата 55 024,28 лв. за първия период и за сумата 5 884,59 лв. за периода от 8.03.2022 г. до 11.07.2022 г. съобразно извършените плащания по изпълнителното дело, поради което присъжда тези суми.

С подадената въззивна жалба дружеството-жалбоподател заявява, че решението в обжалваната негова част е недопустимо, тъй като е постановено в неприсъствен ден – неделя, 12.02.2023 г. Твърди, че то е и неправилно, тъй като съдът не е обсъдил всички възражения на ответника, своевременно заявени с отговора на исковата молба, за забава на кредитора по смисъла на чл. 95 от ЗЗД и за наличие на частични погасявания на главницата в хода на изпълнителното дело. Заявява, че съдът не е обсъдил приетото по дело 4 удостоверение от ЧСИ С. относно постъпилите суми по изпълнителното дело и наличието на няколко частични погашения на главницата в хода на изпълнителното производство. Заявява, че липсва анализ на приетите по делото ССЕ, като първоначалното заключение установява значително понисък от присъдения размер на лихвата и то при отчитане именно на постъпилите частични погашения на главницата. Счита, че решението не включва конкретни мотиви относно размера на присъденото обезщетение.

Заявява, че с отговора си на исковата молба е заявил възражение за забава на ищеца като кредитор, тъй като исковата молба от 21.06.2019 г. ищецът не предоставя информация за банкова сметка, по която да му бъде платено и че още в първото по делото съдебно заседание по т.д. № 43/2019 г. на ОСКърджали дружеството е предявило искане за посочване на банкова сметка от ищеца, като в постановеното по спора въззивно решение от апелативния съд е посочено, че едва с отговора на въззивната жалба е посочена банкова сметка на ищеца Н.. Заявява, че неоснователно окръжният съд е приел, че дружеството е в забава, считано от 21.06.2019 г., като в тази връзка не е отчел забавата на кредитора-ищеца Н.. Заявява, че съдът неправилно е определил началния момент на забавата на ответника от датата на подаването на исковата молба за главницата 21.06.2019 г., тъй като в случая ищецът е поканил ответника да плати задължението за главница от 200 900 лв. на 22.12.2020 г., когато дружеството е получило поканата за доброволно изпълнение, изпратена му по изп.д. № 1456/2020 г. на ЧСИ С.. Твърди, че неправилно съдът е определил и размера на присъденото обезщетение за забава, като е игнорирал установените по делото частични погашения на главницата през процесния период, а след датата на всяко частично плащане лихвата продължава да тече само върху непогасената част от главницата, но не и върху платената част. Счита, че поради това необосновано съдът присъжда обезщетение за забавено плащане върху цялата главница за целия период, а заключението на вещото лице установява значително по-нисък от присъдения размер на лихвата по чл. 86 от ЗЗД именно при отчитане на постъпилите частични погашения на главницата.

С отговора на въззивната жалба ответникът Н. възразява, че е неоснователно твърдението решението да е недопустимо като произнесено и датирано в неприсъствен ден, а то е действително, защото е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и действащ в рамките на 5 правораздавателната си компетентност, която не отпада в почивен ден, като то е произнесено в рамките на предявения иск, при наличие на всички положителни и при липсата на отрицателни процесуални предпоставки.

Твърди, че са неоснователни и оплакванията на жалбоподателя за неправилност на обжалваното решение. Заявява, че оплакването за несъобразена от съда забава на кредитора е неоснователно, тъй като твърдяната забава на кредитора се обосновава от жалбоподателя с неоказано съдействие от ищеца да посочи с исковата молба по т.д. № 43/2019 г. своя банкова сметка. Заявява, че в случая не е налице изпълнен фактически състав по чл. 95 от ЗЗД, тъй като той изисква активно поведение на кредитора и насрещно бездействие на длъжника, поради което такава хипотеза би била налице само ако ответното дружество бе поискало от ищеца да посочи банкова сметка, по която да преведе сумата за полагащия му се ликвидационен дял по чл. 125,ал.3 от ТЗ, а ищецът не се отзове на тази покана. Заявява, че в случая жалбоподателят нито твърди, нито е представил доказателства за поискано от ищеца такова съдействие, което да му е отказано и това именно да е причината дружеството да не изпълни своето задължение. Посочва, че по делото е установено, че ответникът не е предприел плащане на главницата дори след приключването на производството по т.д. № 43/2019 г. с влязло в сила решение и че всички суми са събрани по реда на принудителното изпълнение, от което следва извод за липсата на каквато и да е воля от ответното дружество за доброволно плащане, съответно, за несъществуването на причинна връзка между непогасяването на дълга и липсата на данни за банковата сметка. Заявява, че е неоснователно и оплакването за неправилно определен от съда начален момент на забавата 21.06.2019 г., като според жалбоподателя той е 22.12.2020 г. – датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, изпратена по изпълнителното дело, защото правилно окръжният съд е приел, че началният момент на забавата е датата на депозиране на исковата молба в съда, с която е предявен искът по чл. 125,ал.3 от ТЗ, защото исковата молба е покана по смисъла на чл.84,ал.2 от ЗЗД. Заявява, че е неоснователно и оплакването за несъобразяване от съда на установените по делото частични погашения на главницата, тъй като от приетата по делото ССЕ са констатирани частични погашения на главницата, извършени след предявяване на иска на 8.03.2022 г., и няма такива в периода от 21.06.2019 г. до 2.03.2022 г., поради което 6 обезщетението за този период възлиза на 55 024 лв. Посочва, че след 8.03.2022 г. плащания са извършвани по изпълнителното дело и те са съобразени от ССЕ и от съда, който затова присъжда сумата 5 884,59 лв.