Решение № 882 от 08.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. София, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110146976 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът - „Т. Б.“ ЕАД, моли да се установи по отношение на ответника, че последният дължи: сумата от 255,98 лева, неплатена главница по Договор за мобилни услуги (.......), ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021г.

В сумата се включвали: неплатени месечни задължения и лизингови вноски.

Ответникът – М. П. ЦВ., оспорва иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

По делото са представени: ДС от 20.10.2018г. към Договор за мобилни услуги - номер .......;

Договор за лизинг от 20.10.2018г. (23 месеца); Договор за мобилни услуги от 30.09.2017г. номер .......; и договор за лизинг от 30.09.2017г. (23 месеца). Всички те се намират в заповедното производство (гр.д. № 1412/21г.). Причината за това е в изискването на чл. 410, ал. 3 от ГПК.

Депозирано е заключение на ССчЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з., се установява, че: задължението общо възлиза на 504,31 лева (в което влизат неустойки, но такива всъщност не се претендират).

1

Лизинговите вноски са 204,92 лева.

Абонаментните такси са 35,46 лева + 15,60 лева = 51,06 лева.

Общо - 255,98 лева. от правна страна:

Подписите на сделките не са оспорени, което означава, че първият довод на ответника – за неустановена липса на облигация, е неоснователен. По същата причина съдът приема, че и двете устройства са предадени на ответника, още повече, че не се оспорва и частичното плащане (което предполага признание на това обстоятелство - Определение № 577 от 15.10.2009г. по т.д. № 503/2009г., т.к., І т.о. на ВКС и Определение № 442 от 15.06.2012г. по т.д. № 208/2011г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

Счетоводството на дружеството, относно процесната партида, е редовно (с оглед заключението на в.л.) - редовното водене на търговските книги не се предполага, а трябва да бъде установено посредством съдебно-счетоводна експертиза. Затова винаги, когато се назначава такава експертиза по делото, която има за задача да извърши проверка в счетоводството на търговеца, съдът следва служебно, ако това не е поискано, да постави на вещото лице и въпроса, дали счетоводните книги на страната са редовно водени през периода, за който се извършва проверката (Решение № 155 от 13.03.2007 г. на ВКС по т. д.

№ 917/2006 г., ТК и ТР № 39-2 от 05.03.1954г., на ОСГК на ВС). Съдът приема, по тази причина, че то съотвества и на клаузите по договора. Вещото лице не е констатирало разминавания.

С оглед ТР от 02 април 2019г. на ВКС ОСГТК, т.д. № 8 по описа за 2017г., съдът намира, че няма никакво значение как и дали е обявена предсрочната изискуемост, тъй като от 20.10.2018г. до настоящия момент са изминали повече от 23 месеца.

Ако има плащане, в повече от установеното от в.л., то това обстоятелство би следвало да се установи от ответника (чл. 154, ал. 1 от ГПК). Той е длъжен да може да бъде намерен на административния си адрес (постоянен/настоящ), като, ако не изпълнява това си задължение, не би могъл да черпи права от неправомерното си поведение.

Или, искът е основателен. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 205 лева.

2. Разноските, сторени пред настоящата инстанция от ищеца, са 805 лева – чл. 78, ал.

1 от ГПК.

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, по исковете предявени от „Т. Б.“ ЕАД, срещу М. П. ЦВ., ЕГН **********, , чрез адв. С., определена от САК, че ответника, че дължи сумата от 255,98 (двеста петдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) лева, неплатена главница по Договор за мобилни услуги (Договор за мобилни услуги от дата 30.09.2017г. - мобилен номер .......; Договор за лизинг 30.09.2017г. - мобилно устройство марка „M.“, модел „....“; Договор за мобилни услуги от дата 02.12.2017г. - мобилен номер ........; и Договор за лизинг от същата дата 20.10.2018г. - мобилно устройство марка „.....“, модел „.....“; клиентския номер на абоната № ......., ведно със законната лихва, считано от 12.01.2021г. до окончателното ù изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. П. ЦВ., ЕГН **********, чрез адв. С., определена от САК, да заплати на „Т. Б.“ ЕАД, сумата от 205 (двеста и пет) лева, разноски, сторени в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, М. П. ЦВ., ЕГН **********, чрез адв.

С., определена от САК, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, сумата от 805 (осемстотин и пет) лева – сторени деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3